Решение № 9622 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2016 г.

Решение № 9622 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Пенсионноосигурително дружество А. Б." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Д. Г." .№..., представлявано от адв. Я. М., Адвокатска колегия, гр. П., срещу решение № 442-ПОД/27.06.2016 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор", с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване е приложена принудителна административна мярка в тримесечен срок да преустанови нарушението на чл. 177, ал. 6 във вр. с чл. 249 от Кодекса за социално осигуряване по отношение на недвижимите имоти, находящ се в гр. В., Южна промишлена зона, собственост на Доброволен пенсионен фонд "А. Б.". Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Органът не изложил мотиви, поради което е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението съдържа единствено изложение на констатирани факти и обстоятелства относно собствеността и ползването на обособената част от инвестиционния имот, но не и логически и правни изводи. Органът не е обсъдил факта, че по силата на дългогодишния договор за наем с лице, което не е свързано с ПОД А. Б. е постигната целта на закона - инвестиционният имот да носи приходи на фонда. Счита, че решението е в нарушение на материалния закон - чл. 177, ал. 6 във вр. с § 1, ал. 2, т. 22 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Инвестиционният имот е отдаден под наем на несвързано с дружеството лице, поради което не е налице нарушение на чл. 177, ал. 6 КСО и не са налице предпоставките на чл. 344, ал. 1 КСО. Решението е в противоречие и с целта на закона, тъй като не отчита факта, че чрез отдаването под наем се постига доходност от инвестиционния имот, както и защото изпълнението му пряко ще доведе до загуби за дружеството и следователно за осигурените лица. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор", представляван от юрисконсулт Слабов, счита жалбата за неоснователна. Сочи, че оспореното решение съдържа констатации, подкрепени с доказателства, относно действителните ползватели на описания имот, както и относно качеството на свързани лица, поради което е налице нарушение на чл. 177, ал. 6 във вр. с чл. 249 КСО. Мотивите за нарушение на материалния закон счита необосновани и неоснователни. Излага подробно фактите по делото и съдържанието на релевантната нормативна уредба. Неоснователни счита доводите за нарушение на целта на закона. За несъответен на целта на закона и на съдържанието на чл. 177, ал. 6 КСО счита довода за забрана на ползването само по силата на правоотношение между свързаното лице и фонда. Сочи, че разпоредбата на чл. 177, ал. 6 КСО визира ползване на инвестиционен имот като има предвид действителния ползвател на имота. Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване административен акт. След като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: "Пенсионноосигурително дружество А. Б." АД е лицензирано пенсионноосигурително дружество, вписано в регистъра по чл. 122д КСО на Комисията за финансов надзор под № РГ-12-05. Дружеството управлява Доброволен пенсионен фонд "А. Б.". Доброволен пенсионен фонд "А. Б." е собственик на недвижими имоти, находящ се в гр. В., Южна промишлена зона представляващи помещения за архив и склад с обща застроена площ от 309,10 кв. м. и офис с обща застроена площ от 417,01 кв. м., находящи се съответно на сутеренния и на партерния етаж, разположени в сграда за битови услуги, построена върху УПИ I-123 от П. на част ЮПЗ, вътрешен двор с 15 броя паркоместа и вътрешен двор с изградени гаражни клетки с обща площ от 701,00 кв. м., находящи се в УПИ I-123 П. на част ЮПЗ. На 01.03.2007 г. между ДПФ "А. Б." и "Б. К. И." АД, бил сключен договор за наем на урегулирания поземлен имот. На 30.04.2008 г. е сключен договор за наем между ЗАД "А. Б." АД и "Б. К. И." АД, "А. Б. Б." АД и "Г. А. Б." ООД, за преотдаване на части от имота. Установено е, че ЗАД "А. Б." АД, "А. Б. Б." АД и "Г. А. Б." ООД, не са преотдали наетите част, а ги ползват за собствени нужди. На 17.06.2016 г., в Констативен протокол № Р-04-83, били обективирани резултатите от проверката, в т. ч. сключените договори по отношение на урегулирания процесен имот, както и факта, че "А. Б. Х." АД притежава 65, 73% от акциите на "Пенсионноосигурително дружество А. Б." АД и 99, 89% от акциите на "А. Б. Б." АД. Установено било качеството на свързани лица на "Пенсионноосигурително дружество А. Б." АД и "А. Б. Б." АД, както и нарушение на чл. 177, ал. 6 КСО. На 27.06.2016 г. с решение № 442-ПОД, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор", на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КСО и чл. 17, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор/ЗКФН/ във вр. с чл. 345, ал. 1 КСО задължил "Пенсионноосигурително дружество А. Б." АД в тримесечен срок от получаване на решението да извърши необходимите действия и да преустанови нарушението на чл. 177, ал. 6 КСО във вр. с чл. 249 КСО по отношение на недвижимите имоти, собственост на Доброволен пенсионен фонд "А. Б.", находящ се в гр. В., Южна промишлена зона. На 29.06.2016 г. Решение № 442-ПОД било връчено на ПОД "А. Б.". На 14.07.2016 г. ПОД А. Б. подало жалба срещу Решение № 442-ПОД до Комисията за финансов надзор. На 11.08.2016 г., с Решение № 589-ПОД, Комисията за финансов надзор отхвърлила жалбата на ПОД А. Б. срещу Решение № 442-ПОД. Съдът, при така установената фактическа обстановка, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и извърши служебно проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, счита жалбата на ПОД А. Б. за неоснователна. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор" е компетентен, с оглед на чл. 17, ал. 1, т. 12 ЗКФН, да прилага предвидените в Кодекса за социално осигуряване принудителни административни мерки. За издаване на оспореното решение органът се позовал на чл. 344, ал. 1, т. 1 КСО. Обжалваното решение е издадено в исканата от закона писмена форма и при наличие, от формална страна, на изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т. ч. на фактически и правни основания. В хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно изричната разпоредба на чл. 344, ал. 7 КСО при прилагането на принудителните административни мерки по чл. 344, ал. 1 и 2 КСО не се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица. С оглед на това факта, че преди издаване на оспореното решение органът не поискал обяснения и възражения от жалбоподателя, не представлява нарушение на чл. 35 АПК. Доводите на жалбоподателя за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липса на мотиви е неоснователен. Преди всичко липсата на фактически и правни основания е нарушение на изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а не на административнопроизводствените правила. Административнопроизводствените правила са онези, установени в нормативен акт производствени действия, които обезпечават законността при упражняване на правомощието на административния орган да регламентира определено административно правоотношение, т. е. при издаването на един административен акт. Тяхното основно предназначение е да гарантират пълно, всестранно и обективно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. С оглед на това им предназначение те са динамичния фактически състав, който води до постановяването на административния акт. Съдържанието, което издаденият въз основа на тези правила административен акт трябва да има, за да отговаря на законовите изисквания, включва и изискването за фактически и правни основания. Следователно сам по себе си доводът за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липса на фактически и правни основания е неоснователен. Наред с горното, следва да се посочи, че оспореното решение от формална страна съдържа фактически и правни основания, които не са неясни до степен, да представляват липса на основания. Дали тези основания са съответни на фактите по делото и на релевантната нормативна уредба е въпрос на материална законосъобразност на акта. Органът приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 177, ал. 6 във вр. с чл. 249 КСО. Разпоредбата на чл. 249 КСО установява, че за инвестициите на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване се прилагат разпоредбите на глава 14. Разпоредбата на чл. 177, ал. 6 КСО, която е в глава 14, забранява ползването на инвестиционни имоти, собственост на фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за нуждите на управляващото го пенсионноосигурително дружество и на свързаните с него лица. Следователно, действащата нормативна уредба забранява на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, какъвто е Доброволният пенсионен фонд "А. Б.", ползването на собствените му инвестиционните имоти за нужди на управляващото го пенсионноосигурително дружество и на свързани с него лица. Както правилно посочил органът, забраната е абсолютна и не предвижда изключения. С оглед на така действащата релевантна нормативна уредба, спорът по делото е дали са налице елементите на фактическия състав на чл. 177, ал. 6 във вр. с чл. 249 КСО. От разпоредбите на чл. 177, ал. 6 и чл. 249 КСО е видно, че за да е налице нарушение на забраната е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: а) инвестиционен имот, собственост на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, б) да бъде ползван за нуждите на управляващото го пенсионноосигурително дружество и свързани с него лица. По делото е безспорно, че процесният имот е собствен на фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, управляван от жалбоподателя. Безспорно е, че процесният имот е инвестиционен по смисъла на § 1, ал. 2, т. 22 КСО - придобит е от фонда с цел получаване на приходи. Безспорно е също, че жалбоподателят и "А. Б. Б." АД са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2, т. 3, б. "б" във вр. с т. 4, б. "а" КСО. Относно спорът дали имотът се ползва от свързано с жалбоподателя лице настоящата инстанция приема, че законодателят не е дал нарочна дефиниция на употребеното в чл. 177, ал. 6 КСО понятие "ползване". Поради това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36 и 37 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове в чл. 177, ал. 6 КСО понятието "ползване" следва да има смисъла, който има във всички нормативни актове и който е общоприетият смисъл на думата. С. Б. тълковен речник, Наука и изкуство, С., 2008, с. 673, ползване е действие по глагола ползвам, който значи служа си с нещо, употребявам го за своя полза. Законодателят в чл. 177, ал. 6 КСО не е определил или лимитирал правните форми, чрез които може да се осъществи ползването на инвестиционния имот. В случая очевидно не става въпрос за надлежно учредено право на ползване по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за собствеността, а става въпрос за ползване на инвестиционния имот в общоприетия смисъл на думата. Формата, чрез която това ползване фактически се осъществява - правна и фактическа, не е релевантна за забраната. Релевантно е фактическото ползване на имота. Именно него законодателят забранява, защото ако допусне ползване на инвестиционен имот за нуждите на фонда би се променило основното предназначение на инвестиционния имот. От носещ приходи, т. е. от инструмент за печалба, той би се превърнал в актив, който не носи приходи, а това автоматично значи отпадане на качеството му на инвестиционен имот. От доказателствата по делото е безспорно, че между жалбоподателя и "Б. К. И." АД е бил сключен договор за наем на процесния имот. Безспорно е, че в изпълнение на предоставените на наемателя правомощия по т. 13, б. "а" от договора наемателят има право да преотдава процесния имот под наем след писмено съгласие на наемодателя. Безспорно е също, че наемателят сторил точно това, като сключил договор за пренаемане на имота със свързано с жалбоподателя лице. Следователно, очевидно е, че в резултат на тези два договора за наем свързано с жалбоподателя лице придобило право да ползва процесния инвестиционен имот и го ползвало в периода от 01.03.2007 г. до датата на издаване на оспореното решение. Правилно жалбоподателят сочи, че законодателят не забранява отдаването под наем на инвестиционен имот. Напротив. С оглед на § 1, ал. 2, т. 22 КСО законодателят очаква именно чрез отдаването на инвестиционния имот под наем да се генерират приходи. Но от факта, че не е налице забрана за отдаване под наем на инвестиционния имот не може да се направи извод, че в случая жалбоподателят не осъществил нарушение на забраната за ползване на имота от свързано с него лице. Член 177, ал. 6 КСО забранява не правната форма, чрез която може да се предостави ползване на един инвестиционен имот, а забранява ползването от свързано лице. Видно от изложеното с отдаването под наем на процесния инвестиционен имот жалбоподателят осъществил фактическия състав на забраната инвестиционен имот да не се ползва от свързано с пенсионноосигурителното дружество лице. Разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 КСО предвижда, че за преустановяване на нарушения по част втора на кодекса заместник ръководителят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Осигурителен надзор", може да дава задължителни предписания за предприемане на конкретни мерки в определен срок. Видно е, че законодателят предоставил широка дискреция на органа при определяне на съдържанието на задължителното предписание. При установено продължаващо към датата на издаване на Решение № 443-ПОД нарушение на чл. 176, ал. 6 във вр. с чл. 249 КСО даденото задължително предписание за преустановяване на нарушението е мярка, законосъобразно определена в рамките на оперативната самостоятелност на орган. Мярката е и пропорционална, т. е. в съответствие с чл. 6, ал. 4 и 5 АПК. Нейната цел е преустановяване на нарушението на чл. 177, ал. 6 АПК и даденото задължително предписание за прекратяване на правонарушението в срок от три месеца е най-икономичното и благоприятно за държавата и обществото. Инвестиционната дейността на пенсионните фондове е изрично регламентирана - чл. 176, ал. 1 във вр. с чл. 249 КСО, и е предмет на законови ограничения, които гарантират интересите на осигурените лица, поради което постановеното прекратяване на нарушението е в съответствие с интересите на държавата и обществото. Мярката не би могла да причини на жалбоподателя вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Вярно е, че в резултат на изпълнението на мярката жалбоподателят би могло да бъде лишен от приходи от имота за определен период от време, но това не може да се определи като вреда, защото получаваният приход е бил в резултат на незаконосъобразно ползване на имота. Факта, че в резултат на състоянието на пазара на отдаване под наем на недвижимите имоти в населеното място, в което се намира процесния имот, жалбоподателят би могло да има определени трудности по отдаването на имота под наем не е основание да се приеме, че целта на закона би могла да бъде постигната и чрез друга принудителна мярка. Приложената мярка е съразмерна и не създава непропорционална административна и финансова тежест за жалбоподателя. Видно от изложеното приложената с оспореното решение принудителна мярка е допустима по вид и пропорционална. Приложената с оспореното решение принудителна административна мярка на жалбоподателя е в съответствие с целта на Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 120б КСО държавата осъществява ефективно регулиране и контрол върху дейността на дружествата и фондовете за допълнително социално осигуряване. Именно в изпълнение на тази цел е и приложената мярка, чрез която се цели прекратяване на установеното нарушение на чл. 177, ал. 6 във вр. с чл. 249 КСО. Видно от изложеното обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административните правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Това прави решението законосъобразно, а жалбата на ПОД "А. Б." неоснователна. Съдът следва да отхвърли оспорването. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди ПОД А. Б. да заплати на Комисията за финансов надзор - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 150/сто и петдесет/лева на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение