Решение № 24 от 3.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2282/2013 г.

Решение № 24 от 3.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2282/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Делото е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Б. К. срещу решение № 366 от 17.10.2013 г. по внохд. № 867/2013 г. на Софийския апелативен съд. С жалбата се оспорва справедливостта на срока, за който подсъдимият е лишен от свобода и се иска неговото намаляване при условията на чл. 55 НК. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Становището на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила, тъй като не намира за основателно направеното в жалбата оплакване. ВКС установи: С присъда № 23 от 21.06.2013 г. по нохд. № 244/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, подсъдимият Б. К., албански гражданин, е признат за виновен в контрабандата от Македония в България през ГКПП /населено място/ на 26.835 кг. от високорисковото наркотично вещество марихуана с обща стойност 161 010 лв., поставено в 57 пакета, укрити в специално изработени кухини в праговете и резервоара на управлявания от К. лек автомобил /марка/ с албански рег. №, за което деяние, извършено на 8.01.2013 г., и на основание чл. 242, ал. 2 НК К. е осъден при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 5 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, както и на 50 000 лв. глоба. На основание чл. 242, ал. 7 и 8 НК са отнети в полза на държавата наркотикът, предмет на контрабандата и лекият автомобил, в който е била укрита и с който е била превозена контрабандната стока. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена, като лишаването на подсъдимия от свобода е увеличено на 7 години и това наказание е постановено да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Жалбата е неоснователна. Като начало следва да се отбележи, че неправилно в жалбата се иска наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл. 55 НК, както това е сторила първата инстанция. Въззивният съд е споделил разбирането на окръжния съд, че смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства преобладават и това оправдава определянето на наказанието му по чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, но е изразил несъгласие с размера на определената по тези правила санкция. Като споделя разбирането на въззивния съдебен състав, че в първата инстанция някои обстоятелства са били неоправдано надценени като приносът на подсъдимия за фактическото изясняване на делото, а други-неоправдано подценени като високата обществена опасност на деянието предвид "изключително голямото количество" на контрабандираното наркотично вещество, настоящата инстанция намира за необходимо да добави, че от значение за размера на санкцията в насока на нейното увеличаване е и стойността на предмета на престъплението, който е в особено големи размери според даденото от ВКС с т. р. 1/98 г. на ОСНК тълкуване на закона, тъй като се равнява на приблизително 520 минимални работни заплати при установена за 2013 г. МРЗ от 310 лв. Имайки предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС