Решение № 4513 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2011 г.

Решение № 4513 от 28.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7665/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 544 от 4.04.2011 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1375 по описа за 2010 г., с което по жалба на "АС-Табак" ООД със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. "Добруджа" № 12, ет. 3, представлявано от управителя Румен Савакчиев, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161000488/19.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 424/16.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 09 и 10.2009 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 14 115,25 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод на първоинстанционния съд, че Решение от 03.03.2011 г. по дело С-203/2010 г. на Съда на Европейския съюз е относимо към предмета на спора, защото предметът на посоченото дело по преюдициално запитване не е свързан с приложимата за случая разпоредба на чл. 151, ал. 3 ЗДДС. Неправилно съдът приел, че за случая следва да се приложи посочената норма, в редакцията и след 01.01.2010 г. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "АС-Табак" ООД не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна поради следното: Спор по фактите не е имало пред първоинстанционния съд. В процесните данъчни периоди ревизираното лице продава два автомобила втора употреба, като начислява ДДС върху продажните цени, които са по-ниски от данъчната основа при придобиването. Автомобилите са придобити от РЛ като вътреобщностни придобивания през 2007 и 2008 г. чрез продажби от данъчно-задължени лица, регистрирани по ЗДДС в държава - членка на ЕС. При придобиването РЛ е самоначислило ДДС и е приспаднало данъчен кредит към моментите на продажбите, срещу което не са възразили органите по приходите. Спорът е бил по материалното право и по-конкретно - следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 151, ал. 3 ЗДДС в първоначалната му редакция /в сила до 01.01.2010 г./ по облагането на продажбите от страна на РЛ. Съгласно чл. 151, ал. 3 от ЗДДС /в приложимата му за случая редакция с ДВ бр. 63/2006 г./, данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 26 и 27 и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос. Обосновано, първоинстанционният съд е приел, че посочената разпоредба е неприложима за случая, тъй като за процесните продажби не следва да се приложат разпоредбите на глава седемнадесета "Облагане на маржа на цената". Този извод е направен при правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДДС в редакцията й преди 01.01.2010 г. при съпоставянето й с тази на чл. 314 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, като националната норма транспонира тази на вторичното общностно право. Правилно съдът е приел, че чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗДДС, в посочената редакция, разширява приложното поле на доставките, за които се прилага специалният режим на облагане на маржа на печалбата по Директивата, което е недопустимо. Съгласно националната разпоредба /т. 3/ режимът е приложим и за вътреобщностни придобивания, което не следва от текста на чл. 314 б. "в" от Директивата. Зачитайки силата на Решение от 03.03.2011 г. по дело С-203/2010 г. на Съда на ЕС в частта му относно директния ефект на разпоредбата на чл. 314 от Директивата, административният съд е приложил материалния закон правилно, прилагайки неправилно транспонираната норма на общностното право с директен ефект. Затова е неоснователно и първото касационно оплакване за неотносимост на посоченото решение за случая. Не се оправдава и другото оплакване в касационната жалба, а именно, че съдът приложил нормата на материалния закон в сила от 01.01.2010 г., тъй като, както се посочи, съдът е приложил неправилно транспонираната общностна норма вместо националната норма, която не й съответства. След като придобиването на процесните автомобили втора употреба не попада в изчерпателното изброяване, обуславящо приложимостта на специалния режим на маржа на печалбата, правилно съдът е приел, че неприложима е и разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС в посочената редакция. Правилно ревизираното лице е определило данъчната основа по чл. 26, ал. 2, по общите правила на ЗДДС. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение