Решение № 8632 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столичната община срещу решение 6800/08.11.2023 г., постановено по адм. д. 10540/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед СОА22-РД96-121/23.09.2022 г., издадена от кмета на Столичната община, с която е отказано определянето на категория на туристически обект. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Й. ООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че Й. ООД е подало заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечение с вх. 17573 от 30.05.2022 г., като е заявил категория една звезда за питейно заведение кафе-аперитив Баба Яга. Експертна работна група в Столичната община е посетила обекта на място на 23.08.2022 г., като от съставения протокол се установява, че на тази дата са установени 30 маси със 150 места за сядане на открито, два броя тоалетни, Посочено е, че няма търговска зала, предложено е да се определи вид на заведението бистро. На 12.09.2022 г. експертната работна група в същия състав отново е посетила обекта, съставила е протокол, в който е отразено, че няма обособена търговска зала и места за сядане, не са отбелязани местата на открито. Предложението на експертната работна група е да се откаже категоризация на обекта поради липсата на обособена търговска зала и невъзможност за достъп до същата. Това е и обстоятелството, посочено като отказ за определяне на категория на туристическия обект, отразено в заповедта на кмета на Столичната община. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, той е отменен. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, при съобразяване на обстоятелството, че експертната работна група в един и същи състав е извършила две проверки, при установени едни и същи факти е направила различни изводи. Приел е, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. Съобразил е обстоятелството на подадено заявление за категоризация на търговския обект като питейно заведение по чл. 124, ал. 5, т. 1 от Закона за туризма кафе-аперитив, като е поискана категоризация с една звезда. Приел е, че изискването за търговска зала е поставено по отношение на заведенията с категория три звезди. Решението е правилно. Първоинстанционният съд при правилно установени факти, е направил правилни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е установил обстоятелството на подадено от Й. ООД заявление за категоризиране на заведение за хранене и развлечения на кафе-аперитив, категория една звезда. Като основание за отказ за определяне на категорията на туристическия обект административният орган е посочил невъзможността на експертната работна група да извърши проверка на място в обекта по вина на проверяваното лице, обоснована с обстоятелството, че обектът няма обособена търговска зала. Като правно основание за отказа административният орган е посочил чл. 130, ал. 2, т. 7 от Закона за туризма. Съгласно посочения текст, категоризиращият орган, или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на предложението на съответната ЕККТО, със заповед мотивирано отказва определянето на вида и категорията на туристическия обект в случаите по ал. 6, т. 2. Съгласно ал. 6, т. 2, за резултата от проверката по ал. 5 се съставя констативен протокол, който отразява всички установени факти и обстоятелствата от проверката и предложение до съответната ЕККТО, за отказ за определяне на вида и категорията на туристическия обект когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 113 или не е представило документ съгласно чл. 129. В процесния случай, от страна на административния орган не е посочено на кое от изискванията на чл. 113 от Закона за туризма не е отговаряло лицето. Като правно основание за издаване на административния акт е посочено и това по чл. 20, т. 2 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стои за гости и апартаменти за гости. Съгласно посочения текст, категоризиращият орган или оправомощено от него длъжностно лице със заповед мотивирано отказва определянето на категория, когато е налице невъзможност експертната работна група да извърши проверка на място в обекта по вина на проверяваното лице. Тази съдебна инстанция приема, че дори и да е налице липса на търговска зала, както е посочено в административния акт, то това е обстоятелство, което по несъмнен начин не обосновава поведение на проверяваното лице, което да възпрепятства извършването на проверката от експертната работна група. Съобразява се и обстоятелството, че търговското дружество е заявило обекта като питейно заведение по чл. 124, ал. 5, т. 1 от Закона за туризма кафе-аперитив, като е поскало категоризация с една звезда. Изискванията по отношение на категорията една звезда на питейните заведения са посочени в раздел 1.1 на приложение 3 към чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредбата и включват изискване за търговска площ и санитарни помещениея, но не включват изискване за търговска зала. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и обстоталството, че експертната работна група в един и същи състав е извършила две проверки в обекта, като при установени едни и същи факти е направила различни изводи. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в административния акт не са посочени основания за отказ за категоризация, основани на правната норма на непредставяне на документ по чл. 129 от Закона за туризма. В тази връзка и касационното оплакване, съобразено с това обстоятелство, е неоснователно. При съобразяване на тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд е правилно. От страна на ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за адвокат, което е основателно, като следва да му се присъдят разноски по делото в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК