Решение № 6233 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2012 г.

Решение № 6233 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Сдружението с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза "Национален алианс за вдигане на тежести и антидопингова политика-България 21 век" против решение № 2287 от 26.04.2012 г., постановено по адм. дело № 10995 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - областният управител на област София, оспорва основателността на касационната жалба. Заинтересованата страна - Министерството на физическото възпитание и спорта, също така изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против заповед № РД-15-169 от 16.11.2011 г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е разпоредено изземването на част от недвижим имот - публична държавна собственост, представляваща помещение № 401 на етаж 4 от административна сграда, находяща се в гр. София, район "Средец", бул. "Васил Левски" № 75, поради това, че се държи без правно основание. Съдът е приел, че към момента на издаването на оспорения индивидуален административен акт не е налице валидно наемно правоотношение между жалбоподателя и държавата, което съставлява материалноправно основание за неговото изземване по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС, и мотивира краен извод за законосъобразност на заповедта на областния управител на област София. От фактическа страна е било установено, че имотът - предмет на разпореденото с оспорената заповед изземване, е актуван като държавна собственост с акт за публична държавна собственост № 02826 от 6.03.2001 г., одобрен от областния управител на област София. Не е спорен фактът, че имотът е във фактическа власт на жалбоподателя. В резултат на проведен на основание чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗДС търг, на 7.06.2011 г. между Министерството на физическото възпитание и спорта и "Национален алианс за вдигане на тежести и антидопингова политика-България 21 век" е сключен договор за наем № 23-00-72 за процесния имот за срок от пет години. В раздел VII, чл. 10, ал. 2, т. 2 на договора изрично е предвидена възможността същият да бъде прекратен предсрочно с 14-дневно писмено предизвестие от страните. С писмо изх. № 09-00-2141 от 17.06.2011 г. Министерството на физическото възпитание и спорта е уведомило жалбоподателя, че прекратява договора за наем на основание чл. 10, ал. 2, т. 2 от договора с 14-дневно писмено предизвестие. Писмото е получено от неговия адресат на 23.06.2011 г., видно от отбелязването върху самото писмо, т. е. договорът за наем от 7.06.2011 г. на процесното помещение е прекратен с писмо, връчено на 23.06.2011 г. С писмо изх. № към 0416/6.11 от 1.09.2011 г. областният управител на област София е уведомил засегнатото лице, че следва да освободи доброволно помещението в четиринадесет дневен срок от съобщаване на настоящото писмо. В писмото изрично е указано, че същото следва да се счита за уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК за започнало производство по чл. 80 от ЗДС. Писмото е изпратено на адреса на управление на сдружението, вписан в Търговски регистър. Видно от приложеното известие за доставяне, ARMiBM експрес 11000147473441 е съобщена u1085 на адресата на 21.11.2011 г. В тази връзка следва да се има предвид, че в производството по чл. 80 от ЗДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Всякога, когато установи, че са налице изброените в хипотезата на посочената правна норма предпоставки, за компетентния административен орган възниква задължение да издаде заповед за изземване на недвижим имот - държавна собственост, поради което и неуведомяването на заинтересованите страни за започване на административното производство не би съставлявало нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, имащо за последица отмяна на административния акт. Решението на административния съд е правилно, същото не страда от посочените в касационната жалба пороци. Съдът е установил правно релевантните за спора юридически факти, а именно: имотът - предмет на оспорената заповед, е държавна собственост, видно от АДС № 02826 от 6.03.2001 г.; действията по прекратяване на срочен наемен договор - доказани с писмо от 17.06.2011 г., с което Министерството на физическото възпитание и спорта е уведомило жалбоподателя, че прекратява договора за наем на основание чл. 10, ал. 2, т. 2 от договора с 14-дневно писмено предизвестие. Тези факти обуславят приложението на чл. 80, ал. 1 ЗДС, на каквото правно основание е издадена оспорената заповед. Въпреки че съгласно чл. 128 от АПК в компетентността на административния съд не е включено извършването на преценка за настъпване на гражданскоправните последици от действията на страните по договора за наем по неговото прекратяване, съдът правилно е посочил, че фактическата власт на процесния имот се извършва без основание, което обуславя и законосъобразното прилагане на чл. 80, ал. 1 от ЗДС от административния орган. Преценката за наличието на елементите от фактическия състав на чл. 80, ал. 1 от ЗДС се извършва на базата на фактическата установеност на действията по прекратяване на наемния договор. Дали в действителност наемното правоотношение е прекратено, т. е. дали правопрекратяващият юридически факт, каквото е 14-дневното предизвестие на наемодателя, е породил предвидените в договора между страните правни последици, е въпрос, който е извън компетентността на административния съд - тази гражданскоправна последица е от компетентността на общия съд, който може да се произнесе по въпроса дали договорът е прекратен или е още в сила. Неоснователно е искането за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори - в смисъл дали тя позволява на националния съд да приеме за установено, че сключен от административния орган - орган на държавна власт, договор за предоставяне на услуга за ползване под наем на помещение - държавна собственост, чрез публична тръжна процедура, съдържащ неравноправни клаузи, е недействителен спрямо потребителя, когато това е по-изгодно за него. Както се посочи, валидността на гражданскоправните сделки не може да бъде предмет на преценка от административния съд, който извършва проверка за законосъобразност на административните актове съобразно критериите, посочени в чл. 146 от АПК. Защитата на публичната или частната държавна собственост от друга страна съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за Европейския съюз не е област на компетентност на Европейския съюз, а принадлежи изцяло на държавите членки. Предоставянето под наем на имоти - публична или частна държавна собственост, извършено по реда и на основанията, посочени в ЗДС и ППЗДС на граждани и организации не е в сферата на услугите и защитата на потребителите, извършвани на гражданите на една държава членка в другите държави членки в рамките на четирите свободи на движение - свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора / самата директива има други цели, посочени в преамбюла и чл. 1 от същата/. Това обстоятелство изключва приложението на Директива 93/13/ ЕИО, а обстоятелството, че действията по отдаване под наем на имоти и вещи - държавна собственост не са в област на компетентност на ЕС, изключва приложението и на Хартата на основните права на Европейския съюз - чл. 52 от същата. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд