Решение № 795 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1253/2010 г.

Решение № 795 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1253/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на З. С. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 80 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на Върховен касационен съд, IV г. о. Ответницата по молбата Б. М. К., чрез процесуалния си представител- адв. Ю. А. в писмения отговор изразява становище, че същата е неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, III г. о. намира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и е допустима. В молбата за отмяна се излагат обстоятелства за нарушаване на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителят бил лишен от възможността да участва в производството по делото. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК включва три отменителни основания със самостоятелно приложно поле - когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Изложеното от молителя оплакване насочва към трето основание - молителят не е могъл да се яви лично в съдебното заседание, проведено на 1.02.2010 г., поради наличие на особени непредвидени обстоятелства /внезапно заболяване/, които не е могъл да преодолее. Представя епикриза от Клиника по неврология при Т. Б., [населено място], от която се установява, че за периода 1.02.2010 г. до 4.02.2010 г. е бил на болнично лечение в клиниката с диагноза "Исхемичен мозъчен инсулт във вертебро-базиларната система". Молбата за отмяна на посоченото основание е неоснователна по следните съображения: За съдебното заседание, проведено от Върховния касационен съд, състав на IV г. о. на 1.02.2010 г. молителят е било редовно призован при условията на чл. 289 ГПК, чрез публикация в ДВ бр. 102 от 22.12.2009 г., на което не се е явил. Процесуалните правила регламентиращи предоставянето на възможност на страната да участва в делото не са били нарушени от касационната инстанция, тъй като молителят е бил редовно призован и е имал упълномощен адвокат по делото. От представената с молбата епикриза може да се направи извод, че молителят е заболял внезапно в деня на датата на разглеждане на делото, което го е възпрепятствало да се яви лично в съдебното заседание на 1.02.2010 г., но той е имал упълномощен адвокат. От представения в производството пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокат Г. С. е упълномощена да осъществява правна защита и съдействие до окончателното свършване на делото във всички инстанции. Няма данни по делото за оттегляне пълномощията от адвоката. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК изисква кумулативното наличие на неотстранимо препятствие за явяване по делото както по отношение на заинтересуваната страна, така и на процесуалния й представител. Тези изисквания в случая не са налице, тъй като по отношение на процесуалния представител на молителя няма доказателства, включително и твърдения за наличие на визираното в текста на чл. 142, ал. 2 ГПК препятствие за явяване по делото, което да е било внезапно и неотстранимо. По изложените съображения не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила касационно решение. Молбата за отмяна е неоснователна и с оглед въведеното с нея основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. По реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се разглеждат искания за отмяна на влезлите в сила решения на съдилищата, при която хипотеза основание за отмяна е наличието на друго влязло в сила решение постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, което му противоречи. В случая не е налице соченото отменително основание, тъй като не е налице противоречиво разрешаване на спора-тъждествен по основание по който са образувани двете самостоятелни производства, приключили с влязло в сила решение. С решение № 402 от 31.05.2006 г. по гр. д. № 147/2006 г. на ВКС, I г. о. е обезсилено решението, постановено на 20.07.2005 г. по гр. д. № 1124/2004 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която молителят е осъден на основание чл. 282, ал. 2 ГПК (отм.) да заплаща на Б. М. К. обезщетение за ползване на съсобствения апартамент в размер на 67 лв. месечно, считано от 4.12.2003 г. до 1.03.2004 г. и по 82 лв. месечно, считано от 1.03.2004 г. до датата на влизане на решението в сила. С влязлото в сила решение от № 80 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о., чиято отмяна се иска молителят е осъден да заплати на Б. М. К. сумата 1658.22 лв. обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/2 ид. ч. от апартамента за периода 12.03.2004 г. до 30.09.2005 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Ето защо не е налице обективно тъждество между делата и не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на решението, постановено по гр. д. № 102/2009 г. на ВКС, IV г. о. Останалите оплаквания развити в молбата за отмяна, касаят правилността на решението, процесуалният ред за които е изчерпан с произнасянето на касационната инстанция. Тези оплаквания могат да се заявят само по реда на редовното обжалване, а не по извънинстанционния ред за контрол на влезли в сила решения по чл. 303 ГПК на изрично предвидените в него основания за отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.