Решение № 7974 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14386/2015 г.

Решение № 7974 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14386/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община] срещу решение № 2396 от 27.11.2015 г. по адм. д. 2267/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 470/18.05.2015 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "ДМТ" при [община], потвърден с Решение № 27/05.08.2015 г. на Директор Дирекция "МДТ" при [община] за определени задължения на С. И. Б. - З. за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2010 г- 2014 г., ведно с прилежащи лихви. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не взел предвид, че в жалбата си до съда, жалбоподателката заявила, че не ползва процесното жилище като "основно", поради което не възразява относно констатациите направени в акта, че за жилището, находящо се в [населено място], [улица], ет. 4, an. 9 не следва да ползва предвиденото облекчение за "основно"жилище, поради което съдът неправилно отменил изцяло акта. Възраженията на задълженото лице се свеждат до обстоятелството, че данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци следва са изчислени върху площ, която не съответства на действителната площ на апартамента, тъй като общата РЗП на жилището е 76,21 кв. м., като ведно с РЗП на обслужващите части на имота е общо 91,21 кв. м. Съдът не назначил служебно експертиза въпреки, че останал неизяснен въпроса за действителната застроена площ на апартамента. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За да отмени оспорения акт съдът е изложил мотиви, че жалбодателката е декларирала площ на имота 76,21 кв. м. и 15 кв. м. площ на мазето, като е записала, че й е известна наказателна отговорност за подаване на невярна декларация и след като квадратурата на недвижимия имот е обективен факт, постоянна величина, административният орган е следвало включително чрез предвиденото в чл. 18 от ЗМДТ измерване на имота да установи действителната квадратура на имота и едва след това да пристъпи към издаване на АУЗД, още повече, че вероятно в общинската администрация се съхраняват документи за изясняване на случая Решението се явява частично неправилно. В акта на [община] е записано, след направена проверка в предоставената за ползване база данни от Демо версия- Кадастър, декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 6609002092/09.02.2015 г. е обработена както следва: С. И. Б. - З. е единствен собственик на недвижими имот, представляващ неосновно жилище с РЗП- 91.21 кв. м и мазе с РЗП- 15 кв. м, находящи се в [населено място], [улица] ет. 4 ап. 9 с партиден № 6609Н105976. Открита е нова партида, предишната партида е закрита. Посочено е, че съгласно приложения към подадените Декларации по чл. 14 от ЗМДТ - Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 105, том V, per. № 6414, дело № 798 от 09.12.2004 г. С. И. Б. е закупила Апартамент М 9 на трети етаж от жилищен блок, находящ се в [населено място], [улица], състоящ се от три стаи и кухня с обща застроена площ от 91,21 кв. м., с избено помещение № 8, както и 10,54 % идеални части от общите части по чл. 68 от ЗС и отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Въз основа на това административния орган е приел, че площта от 91,21 кв. м се отнася до застроената площ на апартамента, състоящ се от три стаи и кухня и не включвя площта на избеното помещение - не е посочено апартамент № 9 на трети етаж от жилищен блок, находящ се в [населено място], [улица], да се състои от три стаи, кухня и мазе с обща застроена площ от 91,21 кв. м. Както е посочил съдът задължение на административния орган в административното производство е било да измери застроената площ на апартамента, следователно в негова тежест в съдебното производство е било да докаже чрез експертиза, че застроената площ на апартамента е по- голяма от декларираната. В този смисъл неоснователни са доводите в жалбата, че съдът е следвало служебно да назначи експертиза. Независимо от това, съдът не е взел предвид, че по закритата партида имотът е бил основно жилище, а по новата открита партида имотът е записан като неосновно жилище, което не се е оспорвало от задълженото лице в жалбата, поради което е имало основание да се начислят задължения на това основание. Следователно АУЗД е следвало да се отмени частично. Безспорно е установено, че жалбоподателката пред съда не е имала основание да ползва облекчение за основен имот. Следователно задълженията на жалбоподателката пред съда е следвало да бъдат изчислени на база доказаната площ на имота 91,21 кв. м. за неосновно жилище. При изчисляване на данъчната оценка на жилището е взета предвид РЗП - 91,21 кв. м и мазе с РЗП -15 кв. м, които участват във формулата ПЛ 91,21 + (15 . 30 %) = 95, 71. След като не е доказано, че площта е повече от 91,21 кв. м, то коефициентът ПЛ е 76,21+ (15.30 %) =80,71, поради което данъчната оценка на имота е 73 352, 56 лв, 3/4 ид. части от данъчната оценка е 62181, 34 лв. Върху тази данъчна оценка 3/4 ид. части - 46 636 лв. за 2010 г., за 2011 г. и за 2012 г. ДНИ е 1,5 на хиляда - 69,95 лв., ТБО - 1,2 на хиляда - 55,96 лв. за 2013 г. ДНИ е 1,8 на хиляда - 83,94 лв., ТБО -1,5 на хиляда -69,95 лв. Върху данъчна оценка 62 181,34 лв. за 2014 г. ДНИ е 1,8 на хиляда - 111,92 лв., ТБО - 1,5 на хиляда - 93,27 лв. При което ДНИ за периода е общо 405,71 лв., ТБО за периода е общо 330,92 лв. Тези суми се явяват дължими от жалбоподателката пред съда. С оглед на това решението следва да се отмени частично и да се отхвърли жалбата на С. И. за разликата над посочените суми. На админстративния орган разноски се дължат в размер на 252 лв. юрисконсултско възнаграждение, а на С. И. - разноски в размер на 48 лв. адв. възнаграждение по съразмерност, следователно по компенсация в полза на административния орган следва да се присъдят разноски по делото в размер на 204 лв. юрисконсултско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение