Решение № 593 от 15.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 590/2010 г.

Решение № 593 от 15.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 590/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на защитата на осъдения П. А. К. за възобновяване на нчд № 457/10 г. по описа на Окръжен съд- Русе. В искането се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, свързани с ограничаване правата на осъдения в производството по глава ХХХV, раздел VI от НПК, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Осъденият П. К., както и упълномощеният да го представлява пред ВКС адв. Братованов, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. В производство по реда на чл. 451 и следващи от НПК, Окръжен съд-Русе, е постановил определение № 371 от 12.07.2010 г., по нчд № 457/10 г., с което е заменил неизтърпяната част от наказанието "пробация" в размер на единадесет месеца, наложено на П. А. К. по нохд № 1073/09 г. на РС-Русе с лишаване от свобода за срок от пет месеца и петнадесет дни, което да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо заведение от закрит тип. В проведеното открито съдебно заседание на 12.07.2010 г., осъденият К. се е явил лично, като е заявил, че е бил в невъзможност да се свърже с адвоката си, поради промяна на телефония му номер, както и, че е бил уведомен за съдебното заседание седем дни преди датата. Независимо от това му изявление, което сочи на изразено от негова страна желание да бъде представляван от упълномощен адвокат, както и на обективни причини за невъзможността да ангажира своевременно такъв, съдът е дал ход на делото, приемайки, че изтъкнатите от осъдения причини са необичайни и не са обективни по своя характер, а и защитата не е задължителна. Тези действия на съда са незаконосъобразни и водят до съществено нарушаване правата на осъденото лице. Независимо, че в производството по замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода е задължително участието само на прокурора и на осъдения, право на последния е да бъде представляван от упълномощен от него адвокат, каквото желание е било заявено от К.. В тази връзка, съдът е бил длъжен да осигури на осъденото лице възможност за адекватна защита, като отложи делото, за да може той да упълномощи избран от него адвокат, който да го представлява, което не е сторено. Противно на това, съдът е дал ход на делото, като аргументацията, касателно предпоставките за това и по-точно досежно изявлението на осъдения, е правно неиздържана, още повече, когато става въпрос за производство, свързано с утежняване на положението му. Ограничавайки правото на защита на К., съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. Основателността на възраженията, касателно горепосоченото процесуално нарушение, наведени в искането, води до безпредметност от обсъждане на останалите доводи. Водим от горното, ВКС, второ наказателно отделение