Решение № 9365 от 9.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район (БДДР) подадена, чрез пълномощника Т. Георгиева против Решение 1010/ 16.02. 2023 г. по административно дело 7316/ 2022 г. на Административен съд- София град (АССГ), с което е отменено Решение РР-04- 46/ 28.06. 2022 г. на Директора на БДУВДР. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на материално- правни норми. Смята за неправилно изложеното, че в обстоятелствената част на административния акт липсват мотиви, както и че направените изводи довели до процесния отказ са неправилни. Посочва, че за новоизграденият стаменобетонов правоъгълен водосток е следвало да има разрешително преди, реално то да бъде изградено, като за целта АПИ е следвало да представи необходимите документи по чл.60 от Закона за водите. Счита, че е налице и противоречие в мотивите на съдебното решение, което води до необоснованост на решението. Смята, че неправилно съдът е приемал, че само по себе си изграждането на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи съоръжения за линейни инфраструктура, пресичащи водни обекти, без издадено разрешително по чл.46, ал.1 ЗВ не е основание за отказ по смисъла на чл.68, т.4, във вр. с чл.62, ал.1, т.3 ЗВ. По реда на ЗВ се издават разрешителни за ползване на бъдещо изграждане, а не за узаконяване на изградено съоръжение. Ответникът- Сдружение Агенция Пътна инфраструктура не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.Намира, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. АССГ е сезиран с жалба на Агенция пътна инфраструктура, представлявана от председателя на Управителния съвет (УС), срещу Решение РР-04-46/ 28.06.2022г. за Отказ за издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Решаващият съд е приел, че административното производство е образувано по Заявление с вх. РР04-46/ 13.06.2022г., подадено от член на УС на АПИ, с което Директорът на Басейновата дирекция е бил сезиран с искане за издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект по чл.46, ал.1 ЗВ, с цел За изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения на линейна инфраструктура, пресичащи водни обекти Изграждане на нов стоманобетонов правоъгълен водосток 200/200). Според данните от Заявлението водният обект предмет на използването е дере, р. Чернелка, приток на река Вит, а необходимата площ за изграждане на съоръжението е 165 м 2. Във връзка с подаденото Заявление, на 21.06.2022г. длъжностни лица при ответника БДДР, в присъствие на директора на Областно пътно управление Ловеч, са извършили проверка на обект: Дере, намиращо се в землището на [населено място], община Плевен, като за резултатите от проверката е съставен Констативен протокол (КП) 1-ОМ-03/ 21.06.2022г. Въз основа на констатациите, отразени в КП 1-ОМ-03/ 21.06.2022г. е съставен АУАН 1253/ 05.07.2022г., а въз основа на него е издадено Наказателно постановление (НП) 2047/ 02.12.2022г., с което, на основание чл.200, ал.1, т.2 във вр. с чл.46, ал.1, т.1 ЗВ, на АПИ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева. Производството е приключило с издаване на процесното Решение РР-04-46/ 28.06.2022г., с което, на основание чл.68, т.4 във вр. с чл.62, ал.1, т.3 ЗВ, е ОТКАЗАНО издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект дере, намиращо се във водосборния басейн на р. Чернелка, приток на река Вит, с цел изграждане на нови реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения на линейна инфраструктура, пресичащи водни обекти аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи- изграждане на нов стоманобетонов правоъгълен водосток 200/ 200 при км. 140+714 от АМ Хемус, участък 4 от км. 139+340 (=137+911.52) до км. 167+ 572 (=166144.09), по подадено от АПИ Заявление с вх. РР04-46/13.06.2022г. Според мотивите на административния акт, в нарушение на чл.46, ал.1, т.1, б. б ЗВ, съоръжението стоманобетонов правоъгълен водосток, е било изградено преди подаване на заявлението и без да е приключила процедурата по издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект чрез изграждане на исканото съоръжение При така установените факти, от правна страна Административен съд София- град е счел оспорването за основателно. Приел, че само по себе си ползването на повърхностен воден обект чрез изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения на линейна инфраструктура, пресичащи водни обекти, без издадено разрешително по чл.46, ал.1 ЗВ, не е основание за отказ по смисъла на чл.68, т.4 във вр. с чл.62, ал.1, т.3 ЗВ. Счел, че в тежест на административния орган е обаче да посочи на кои конкретни законови норми не съответства искането и едва след това да постанови отказ за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект. По изложените доводи съдът приел, че Решение РР-04-46/28.06.2022г. е незаконосъобразен административен акт и като такъв е бил отменен. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на адм. съд е правилно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел представените доказателства и е изяснил релевантните факти. При условията на чл.168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. На база възприетата фактическа обосновка са изложени обосновани правни мотиви, които дават отговори на спорните въпроси- чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен. Съгласно чл.39 ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Разрешителните по чл. 46 ЗВ за ползване на воден обект, се издават за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, т. 1 до 10, свързани с въздействие (химично, физично или биологично) върху водните обекти, без водовземане/ отнемане на водни количества по чл.44, ал.2 ЗВ. В случая заявителят е поискал разрешение по чл.46, ал.1, т.1, б. б, за изграждане на линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти именно за ползване, при което се засяга определен воден обект с поставянето на линейна инфраструктура, която го пресича. В чл.46а, ал.1 ЗВ изрично е установено, че разрешителното по чл.44 и чл.46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията. За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват данните, указани в чл.60, ал.1 ЗВ и съответно се прилагат документи, изчерпателно изброени в ал.2. Според чл.60, ал.4 ЗВ когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на нови системи и съоръжения, към заявлението се прилага и инвестиционен проект съгласно изискванията на ЗУТ. Органът, компетентен да издаде разрешителното извършва проверка дали заявлението съдържа изискващите се информация и приложения, съгласно обявения образец, отговаря ли съдържанието на приложените документи на изискванията на закона и съответно извършва преценка по чл.62, ал.1 ЗВ, включително за съответствие с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международните договори и вътрешното законодателство. Основанията за отказ да се издаде разрешително за водовземане или за ползване на воден обект по смисъла на чл.44 и чл.46 ЗВ, са изчерпателно посочени в чл.68 ЗВ и не могат да бъдат допълвани от административния орган или съда. Основанието, послужило за издаване на процесния отказ е чл.68, т.4 ЗВ вр. чл. 62, ал.1 т.3 ЗВ. При извършване на преценката по чл.62, ал.1 ЗВ административният орган е приел, че искането не съответства на изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. Като фактическо основание за отказа е посочено, че при извършената проверка на място било установено, че в дерето е изграден нов водосток, без да е било издадено разрешително за ползване на воден обект по чл.46, ал.1, т.1, б. б ЗВ и не е изпълнено условието по т.3 от Решение по ОВОС 2-2/2015г., отново тъй като е налице вече изградено съоръжение. Видно от разгледаната нормативна уредба, ползването на повърхностен воден обект чрез изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения на линейна инфраструктура, пресичащи водни обекти, без издадено разрешително по чл.46, ал.1 ЗВ, не е основание за отказ по смисъла на чл.68, т.4 във вр. с чл.62, ал.1, т.3 ЗВ. За нарушение на забраната за ползване на повърхностен воден обект без основание (т.е. без издадено разрешително) или в отклонение от предвидените в разрешителното условия, законът чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, предвижда налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция на съответното физическо или юридическо лице и ако последното не подлежи на по-тежко наказание. Правилно съдът е приел, че обжалваният отказ на директора на БД ДР е немотивиран- чл.146, т.2 АПК. Въпросите, коментирани в отказът, касаят приложението на ЗУТ и са предмет на други административни производства с различни компетентни органи. БДДР е приела искането за недопустимо с оглед завършилото изграждане на обекта, но е следвало да се произнесе ообтносно неговата основателност. Същата не е установила конкретно противоречие на заявеното със закона. Не установила пречки за заявеното ползване на повърхностен на воден обект по смисъла на чл.46 ЗВ, с оглед на засегнатата площ от водния обект и техническите параметри на заявеното. Що се отнася до Решение по оценка на въздействието върху околната среда 2-2/ 2015г., в т.3 от него е залегнало не различно, а повтарящо закона изискване за спазване на предвидения в него разрешителен режим, поради което то не съставлява самостоятелна пречка за отказ за издаване на разрешителното. Неправилно БДДР се позовава на разрешителния режим за строежите по ЗУТ. Съгласно изричната норма на чл.148, ал.7 ЗУТ разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Въпросът за законността на строежа обаче не може да бъде разрешаван преюдициално от съда в настоящото дело, а още по- малко от неразполагащия със съответната компетентност директор на Басейнова дирекция. Разрешителното за ползване на повърхностен воден обект е предпоставка за издаване на разрешение за строеж и за въвеждане на строежа в експлоатация, а не обратното (чл.46а, ал.1 и ал.2 ЗВ). Доколкото процесното съоръжение е вече изпълнено, неговата законност ще бъде преценявана в производството по издаване на разрешение за строеж. В този смисъл е Решение 5779 от 1. 06.2023 г. по адм. дело 1769/ 2023 г. и Решение 6048 от 7.06.2023 г. по адм. дело 1768/ 2023 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Предвид горното съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Поради неговата непълнота следва да се допълни диспозитива в съдебния акт, с оглед връщане на преписката на административния орган. Преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по подаденото искане за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Страната, за която изхода от процеса е благоприятен не е поискала разноски и съответно такива не се дължат в касационното производство. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,