Решение № 10900 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2400/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Д. Й., [ЕГН], чрез адв. С. Русанова, срещу решение 20321 от 17.10.2024г., постановено по адм.дело 1178/2024г. по описа на Административен съд София-град(АССГ) в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди от отменен индивидуален административен акт - Заповед ЧР-01-732/11.08.2017г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, е отхвърлен за горницата над 5 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева и в частта, с която предявеният иск за присъждане на лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 1653,12 лева до пълния претендиран размер от 6 612,44 лева. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната част поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваните му части да бъде отменено като неправилно и предявените искове бъдат уважени до пълния им размер. Претендира разноски. В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Русанова, която моли за уважаване на касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. Ответникът - Агенция по вписванията, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. От процесуалния му представител е постъпил писмен отговор на касационната жалба с развити доводи за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. В осъдителния му диспозитив решението не е обжалвано в законоустановения срок, поради което същото в тази си част е влязло в сила. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на П. Д. Й. против Агенция по вписванията, с която са предявени субективно съединени искове за заплащане на осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявявне на иска до окончателно изплащане на сумата и за мораторна лихва за забава върху претендираната главница за периода от 02.02.2021г. до 01.02.2024г. в размер на 6 612,44 лв. Неимуществените вреди са претърпени вследствие на Заповед ЧР-01-732/11.08.2017г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която на осн. чл. 107, ал.1, т.7 във вр. с чл.7, ал.1, т.6 и чл.108, ал.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на П. Й., на длъжност директор на дирекция Информационно обслужване и технологии. Заповедта е отменена с решение 2949/02.05.2018г., адм.д. 10523/2017г. на АССГ, оставено в сила с решение 1463/04.02.2019г., адм.д. 8397/2018г. на ВАС. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за частично основателна предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е заключил, че са налице кумулативно предвидените в чл. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди отменен като незаконосъобразен административен акт, реално претърпени от ищцата вреди във вид на емоционални и психически сътресения, както и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Съдът е съобразил и задължителното за съдилищата Тълкувателно решение 4 от 6.11.2023г., по тълкувателно дело 2/ 2021г. на ВАС, с което е прието, че Разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения. С оспореното решение, съдът е присъдил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и мораторна лихва в размер на 1653,12лв. за периода от 02.02.2021г. до 01.02.2024г., съобразен с разпоредбата на чл.111, б.в от ЗЗД. Присъдени са и разноските по делото съразмерно с уважената и отхвърлена част от исковете. След подробен анализ на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и изхождайки от обективните критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последиците от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 5 000 лв., поради което е отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 20 000 лв., както и акцесорния иск в частта над 1653,12 лв. до 6 612,44 лв. Съдебното решение в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, споделя изцяло развитите от АССГ в мотивите на съдебния му акт доводи за основателност и размер на исковата претенция за неимуществени вреди, като не намира за необходимо да приповтаря тези доводи и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Правилен е решаващият извод на административния съд, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на П. Д. Й. с Агенция по вписванията е доказан по основание и частично основателен по размер, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Настоящият състав на ВАС, трето отделение, споделя преценката на АССГ за справедлив размер на присъденото обезщетение. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон при определяне размера на дължимото обезщетение. При преценка на интензитета на вредите и на срока, в който същите са търпяни , настоящият състав на ВАС намира, че присъждането на сума в размер на 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от отменената като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата с ответника, отговаря най-пълно на изискванията на понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като претендираният размер от 20 000 лв. се явява силно завишен и несъответен на доказаните претърпени страдания. Съобразно чл. 52 ЗЗД, приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ, при търсенето на справедливост следва да се отчете процеса на увреждането, естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната времева продължителност, като преценката относно размера на обезвредата следва да се съобрази и с размера на обезщетенията, които ВАС присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. В случая при определянето размера на неимуществените вреди, първоинстанционният съд се е съобразил с всички данни по делото, от които не се установява трайна и постоянна повишена тревожност или значително понижение качеството на живот на ищцата, което би обосновало по- голям размер на обезщетението от присъденото. Съгласно трайната съдебна практика установяването на твърдените негативни преживявания се извършва чрез разпит на свидетели, които познават ищцата отблизо и са били свидетели на емоционалното отражение на прекратяването на служебното правоотношение върху начина й на живот. Разпитаният свидетел в първоинстанционното прозводство М. М., няма непосредствени впечатления за целия исков период, а само за лятото, и не доказва такъв висок интензитет на негативните преживявания през целия исков период, който да обосновава присъждане на обезщетение в претендирания размер. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила - не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, се явява основателна и на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение