Решение № 10576 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по касационна жалба на Нобел МС ЕООД, чрез адв. А. Тодорова, срещу решение 2999 от 04.05.2023 г., постановено по адм. дело 7476/2022 на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за изземване ДС-20-4/27.07.2022 г., издадена от временно изпълняващия длъжността областен управител на Област София по реда на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Твърди се, че имотът се държи на основание договор за наем и се ползва и отдава под наем по предназначение. Жалбоподателят счита, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като имотът не е описан в заповедта за изземване. По изложените подробни съображения претендира отмяна на обжалваното решение, както и присъждането на разноски за касационната инстанция. Ответникът - областният управител на област София, представляван от процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Ответникът Администрацията на Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител гл. юрк. Е. Карталска, депозира писмен отговор, в който ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебния акт, поради което предлага същият да бъде оставен в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Нобел МС ЕООД срещу заповед за изземване ДС-20-4/27.07.2022 г., издадена от временно изпълняващия длъжността областен управител на област София. За да постанови този резултат, съдът е счел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като са налице ясни и конкретни мотиви и разпоредителна част. Административният съд е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, след установяване на всички релевантни факти, поради което не е налице нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. На следващо място първоинстанционният съд е установил, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон, тъй като са налице всички предвидени в нормата на чл.80 предпоставки: имотът, предмет на заповедта, е държавна собственост; жалбоподателят държи процесните части от имот с идентификатор 68134.402.181 без да има валидно правно основание за това. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на дружеството, че процесните части от имот представляват 15% пропорционален дял от общите части съобразно сключения между жалбоподателя и" ЕН ПИ СИ ТРЕЙД ЕООД договор за наем. АССГ е приел, че поземлен имот с идентификатор 68134.402.181, в обхвата на който попадат и описаните в заповедта части от него, подлежащи на изземване, не са предмет на договора за наем. В мотивите към постановеното решение административният съд е извършил подробен анализ на относимите правни разпоредби и е приел, че договорът за наем е с предмет търговско помещение, представляващо заведение Бар енд Динър Меценат и не доказва наличие на правно основание за ползване на част от имот-публична държавна собственост, съгласно АПДС 10005 от 03.07.2018 г. На последно място административния съд е изложил мотиви, че заповедта съответства на целта на закона и че не е установено нарушение на чл. 6 от АПК. Обжалваното решение е правилно. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от касационната инстанция. Те са правилни, постановени са въз основа на релевантните за спора факти и съответстват изцяло на приложимото право. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК, касационната инстанция на препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че в хода на съдебно производство не са представени достатъчно доказателства за законосъобразността на заповедта. Съдът е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Доказателствата по административната преписка установяват по несъмнен начин, че заповедта е издадена и при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 ЗДС, съгласно който имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В настоящия случай е законосъобразен и правилен извода на АССГ за наличието на кумулативно дадените предпоставки на чл. 80, ал. 1 ЗДС. Предмет на изземване е имот - публична държавна собственост. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗДС държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Според нормата на чл. 114, ал. 1 ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила, тъй като такова оборване липсва. В представения акт за публична държавна собственост изрично е отразено, че правата на управление на имота са предоставени на Министерски съвет на Република България. Съдът правилно е счел, че в тежест на жалбоподателя е да докаже съществуването на годно правно основание, което да му дава право да владее или държи имота. След като това не е сторено, съдът правилно е приел, че частта от имота, представляващ публична държавна собственост, се държи от касатора без основание. Неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото са доводите на касатора, че спорната площ, която се ползва от него, представлява обща част за сградата и той я ползва на това основание. Поземленият имот с идентификатор 68134.402.181 не представлява обща част за сградата на ЦУМ, в която се намира търговското помещение, което касаторът държи въз основа на договор за наем, сключен с ЕН ПИ СИ ТРЕЙД ЕООД. Процесният договор за наем е с предмет търговско помещение, представляващо заведение Бар енд Динър Меценат, находящо се в сградата на ЦУМ. Тъй като поземленият имот с идентификатор 68134.402.181 не е обща част за сградата на ЦУМ, то не е налице и основание за ползването й от касатора. Неоснователно е и възражението, че имота в заповедта не е ясно описан. В заповедта частта от имота, за която е наредено изземване, е описана словесно- пространството между масивната ограда на вътрешния двор - градина на Министерския съвет и сградата на ЦУМ. Имотът- публична държавна собственост е индивидуализиран с посочване на идентификатора му. Най- сетне, мотивите на издадената заповед съдържат препращане към констативен протокол, неразделна част от който е скица, на която графично е отразена процесната част от имота, използвана от касатора като лятна градина към стопанисваното от него заведение. Ето защо касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касаторите за присъждане на направените от тях разноски по делото. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалните представители на ответните страни за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и своевременно. С оглед разпоредбата на чл.37 от ЗПП и предвид чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът прие, че на всеки един от ответниците следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,