Решение № 6320 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК/). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Василева като процесуален представител, срещу решение № 7943 от 26.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12138/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Сочи се, че съдебният акт е немотивиран и вътрешно противоречив, като не е съобразена допуснатата техническа грешка при разделянето на делото и разменените последни страници на оспорените заповеди. Касаторът излага съображения и относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Н. Т. А., чрез пълномощниците си адв. Хаджиев и адв. Симеонова, в писмен отговор и защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд София - град е подадена жалба на Н. А. срещу заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община, с която на основание 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) му е наредено в качеството на извършител да премахне незаконен строеж: „Едноетажна жилищна сграда“ с идентификатор 68134.708.805.1, находяща се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.708.805, кв. 5, [заличен текст] по плана на гр. София, както и срещу заповед № САГ24-РА-30-295/24.10.2024 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, на жалбоподателя като извършител е наредено да премахне незаконен строеж: „Едноетажна жилищна сграда“ с идентификатор 68134.708.805.2, находяща се в ПИ с идентификатор 68134.708.805, кв. 5, [заличен текст] по плана на гр. София. По оспорването е образувано адм. дело № 11872/2024 г. С разпореждане на първоинстанционния съд № 25743/03.12.2024 г., постановено по посоченото дело, производството е разделено, като по него е приета за разглеждане жалбата на Н. А. срещу заповед № САГ24-РА-30-295/24.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община. По подадената жалба срещу заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г. е образувано адм. дело № 12138/2024 г., по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение. За да отмени оспорената заповед, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт. Излага съображения, че в конкретния случай е налице противоречие в самата заповед (л. 25-28 от делото) между описанието на приетата за незаконен строеж в обстоятелствената част на акта сграда, която е посочена с идентификатор 68134.708.805.1 и в неговата разпоредителна част, с която се нарежда премахването на сграда с идентификатор 68134.708.805.2. Посочва, че действително описания в мотивите на заповедта обект отговаря на белезите на сграда с идентификатор 68134.708.805.1 - размери в план приблизително 7,00/6,60 м, с площ 46,00 кв. м, но с разпоредителната част се нарежда да се премахне съвсем различен обект – сграда с идентификатор 68134.708.805.2, съответно с размери в план приблизително 9,00/6,70 м, с площ 60,00 кв.м. Излага съображения, че очевидното противоречие между фактическите основания в мотивите и разпореденото с диспозитива е нарушение на изискването за форма според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Достига до извод, че този порок представлява самостоятелно основание, обуславящо отмяна на административния акт, без да може да се извърши преценка за материалната му законосъобразност. Отделно от това констатира, че в административната преписка се съдържа и друг екземпляр на заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г. (л. 39-40 от делото), но с различно съдържание, тъй като в неговата разпоредителна част се нарежда да се премахне сграда с идентификатор 68134.708.805.1, а не сграда с идентификатор 68134.708.805.2. При извършено сравняване на текстовете на оспорената заповед на л. 25-28 и тази на л. 39-40 от делото със същите номер, дата и орган на издаване, но със съществено различие в съдържанието, приема, че представената с преписката заповед е неистински документ, като в тази връзка и на основание чл. 194, ал. 3 ГПК изпраща двата екземпляра на административния акт на Софийска районна прокуратура за преценка относно наличието на данни за образуване на наказателно производство. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и противоречието му с материалния закон. Изводите на административния съд за допуснати при издаване на заповедта съществени нарушения във формата, водещи до неяснота на волята на органа, са направени без да е обсъден в съвкупност събраният доказателствен материал и при неправилна интерпретация на част от представената по делото административна преписка. Не са съобразени наведените доводи в жалбата, по която е образувано делото. Самият жалбоподател твърди, че заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г. е с предмет едноетажна къща с идентификатор 68134.708.805.1, за която административният орган приема, че е незаконна постройка по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като няма условия за търпимост и подлежи на събаряне. Изрично в оспорването е посочено, че с втората заповед № САГ24-РА-30-295/24.10.2024 г. по същия начин е разпоредено премахването на едноетажна къща с идентификатор 68134.708.805.2, т.е. за жалбоподателя липсва съмнение относно предмета на двете заповеди. Същите са приложени като доказателство към жалбата, но при разделянето на производството не са приобщени към доказателствения материал. Съдът е следвало да ги изиска служебно, тъй като съставляват приложения към жалбата, след което да извърши надлежна преценка относно предмета на заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г., по оспорването на която е образувано впоследствие адм. дело № 12138/2024 г. Видно от приетите в касационното производство оригинали на двете заповеди е налице пълно съответствие в параметрите на разпоредените за премахване строежи както в обстоятелствата им част, така и в разпоредителната. Заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г. е с предмет едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.708.805.1, с площ от 46 кв. м, като в нея липсва описание на сграда с идентификатор 68134.708.805.2. Следователно, не се установява противоречие между мотиви и диспозитив в заповедта нито относно идентификатора на сградата, описана като незаконен строеж, нито относно приблизителните размери в план и общата й площ. Същото се отнася и за втората заповед № САГ24-РА-30-295/24.10.2024 г., която е с предмет едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.708.805.2, с площ от 60 кв. м. Отделно от това и в представения с административната преписка заверен препис на оспорената заповед на л. 39-40 от делото не се установява възприетото от първоинстанционния съд противоречие между фактическите основания в мотивите и разпореденото с диспозитива на административния акт, което да обосновава извод за нарушение на изискването съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. този смисъл заключението за съществен порок във формата на оспорената заповед, обуславящ отмяната й, се основава на формално запознаване с представената по делото административна преписка и без да се изискат приложенията към жалбата. Действително, по делото от административния орган са представени заверени копия и на двете оспорени заповеди с отбелязване върху тях на датата на връчването им на жалбоподателя (л. 21-28 от делото). Видно от съдържанието на заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г. на първата й страница незаконният строеж е посочен с идентификатор 68134.708.805.1, а на втора и трета страница с идентификатор 68134.708.805.2, като на четвърта страница жалбоподателят собственоръчно отбелязва получаването на ръка на заповед № САГ24-РА-30-295/24.10.2024 г. Видно от съдържанието и на втората заповед № САГ24-РА-30-295/24.10.2024 г., на първата й страница незаконният строеж е посочен с идентификатор 68134.708.805.2, а на втора и трета страница с идентификатор 68134.708.805.1, като на четвърта страница жалбоподателят собственоръчно отбелязва получаването на ръка на заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г. Така установеното по делото безспорно сочи на допусната техническа грешка от административния орган при окомплектоване на административната преписка, при която са разменени първите страници на оспорените от жалбоподателя заповеди. Това обстоятелство не е взето предвид от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение, както и не е съобразена приетата по делото административна преписка, съответно не са изискани приложените към самата жалба копия на оспорените актове, за да се провери по несъмнен начин кои са строежите, разпоредени за премахване с всяка от двете заповеди. Тяхното съдържание безспорно се установява и от представените в касационното производство оригинали. Предвид изложеното настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице съществено противоречие между мотивната и разпоредителната част на заповед № САГ24-РА-30-294/24.10.2024 г., съответно нарушение във формата на административния акт, което да съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. В мотивите на обжалваното решение не са изложени съображения относно процесуалната и материална законосъобразност на оспорената заповед, както и не са обсъдени наведените в жалбата до съда възражения и доводи, поради което настоящата инстанция не може да се произнесе в условията на чл. 222, ал. 1 АПК. Липсата на мотиви по съществото на спора препятства проверката относно приложението на материалния закон, като решаването му от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което следва да се извърши преценка относно спазването на администравнопроизводствените правила и наличието на материалноправните основания при издаване на оспорената заповед. При този изход на спора разноски не следва да се присъждат. По тези искания на страните първоинстанционният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,