Решение № 8168 от 2.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение Регионален център за евроинтеграция , представлявано от председателя К. А., чрез представител по пълномощие адв. М. Георгиев от Софийска адвокатска колегия против Решение 159/27.07.2023 год. по адм. дело 137/2023 год. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение РД-02-14-420/03.04.2023 год. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма Интеррег ИПП България Северна Македония 2014-2020 за определяне на финансова корекция в размер на 100% върху стойността на допустимите разходи по Договор СВ06.2.31.095/РР1-06/01/14.02.2020 год., сключен по Лот 1 със Сдружение Азбукари , на стойност 19 362,42 лв., и в размер на 100% върху стойността на допустимите разходи по Договор СВ006.2.31.095/РР1-06/02/15.01.2020 год., сключен по Лот 2 със Сдружение Азбукари , на стойност 7 627,62 лв.

Заявено е твърдение, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Оспорва се изводът на съда, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на решението от РУО. Касаторът счита, че органът не е изложил мотиви относно неприемане възраженията на бенефициера. Сочи, че органът не е обсъдил факта, че към момента на провеждане на опростената тръжна процедура (single tender) представляващият сдружението К. А. и преподавателят в екипа на изпълнителя Е. Д. не са били в управителните органи на Инвестиа АД, поради което и не може да се счита, че са били свързани лица по смисъла на Търговския закон (ТЗ) и е налице конфликт на интереси. Намира, че формалното изброяване на направените от бенефициера възражения не замества липсата на мотиви за тяхното неприемане. Счита, че допуснатото нарушение на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ е достатъчно основание за отмяна на административния акт.

Сочи се, че изводите на съда за наличие на конфликт на интереси също са неправилни. Оспорва се и изводът на съда, че чрез председателя К. А. е налице свързаност и между Е. Д. и членовете на управителния съвет на възложителя Сдружение Регионален център за евроинтеграция М. Р. М. и П. А. А.. По мнение на оспорващия, неправилен е извода на съда, че председателят на сдружението К. А. и членът на Управителния съвет (УС) М. М. са участвали в изпълнението на засегнатите от корекцията договори, като лектори в екипа на изпълнителя Сдружение Азбукари . Счита този извод за неверен. Заявено е несъгласие и с твърдението на органа, възприето безкритично от съда, за наличието на родствена връзка между лицата А. П. А. и члена на УС на Сдружение Регионален център за евроинтеграция П. А. А.. Неправилно съдът е приел, че това твърдение не се оспорва от жалбоподателя. Сочи се, че управляващият орган е следвало да докаже наличието на родствена връзка, а не да излага предположения, които са възприети и от съда, без да са подкрепени с доказателства.

В обобщение на доводите си, касаторът сочи, че органът е изложил единствено факти за някаква минимална косвена свързаност между лица, но не е установил и обосновал как тази свързаност е опорочила процедурата. По мнение на касатора, анализът на доказателствата по делото обуславя извод за недоказаност на твърдението за конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, като се отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждането на разноски за касационното производство по представен списък, придружен с доказателства, както и тези сторени в първоинстанционното производство. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. М. Георгиев поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи, като заявяват искане за отмяна на съдебното решение и претендират разноски.

Ответникът ръководителят на УО на Програма Интеррег ИПП България Северна Македония 2014-2020, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Н. Иванова, представя писмен отговор на касационната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответната страна възнаграждение за адвокат над минималния размер.

По делото е постъпила и частна жалба от РУО на Програмата, чрез представляващият го процесуален представител старши юрисконсулт Н. Иванова, против Определение 461/03.10.2022 год., постановено по адм. дело 137/2023 год. на Административен съд Кюстендил, с което с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е отхвърлено искането на органа за изменение на Решение 159/27.07.2023 год. по същото дело, в частта за разноските. В подкрепа на това оспорване е заявено, че съдът неправилно не признава разхода за извършен превод на документи като присъщ за конкретното производство, с аргумент, че същите са част от административната преписка. Позовава се на съдебна практика. Формулирано е искане за отмяна на определението и присъждане на сторените разноски за официален превод на документи от органа в размер на 1 895,25 лв. с ДДС.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. По подробно изложени съображения предлага решението като правилно да бъде оставено в сила, а определението като неправилно да бъде отменено.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното:

Между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Управляващ орган на Програма Интеррег ИПП България Северна Македония 2014-2020 год. и Сдружение Регионален център за евроинтеграция , в качеството му на водещ партньор, е сключен Договор за субсидия по инструмента за предприсъединителна помощ ІІ РД-02-29-159/12.07.2019 год. с предмет предоставяне на субсидия за изпълнение на операция Онлайн маркетинг възможност за повишаване на конкурентоспособността", с партньор Център за устойчиво развитие ЕЛИПСА Куманово.

Бенефициерът Сдружение Регионален център за евроинтеграция е провел опростена тръжна процедура (single tender procedure) по реда на Практическото ръководство за договорни процедури за външни дейности на Европейския съюз (PRAG, версия 2019.0), с предмет Обучители Експерти в два лота: Лот 1 Обучителни услуги в IT сектора и Лот 2 Експертни услуги в IT сектора.

Съдът е установил, че възложителят е изпратил покани за участие в процедурата до Сдружение Азбукари , Вико-99 ЕООД и СИС Проджект ООД при обявени критерии за предварителен подбор на участниците опит в областта на услугите за обучение в областта на информационните технологии и маркетинга, икономически и финансови възможности, професионален и технически капацитет, както и документи (дипломи, сертификати) за ключови експерти.

На 15.01.2020 год. е сключен Договор за услуги за външни дейности на ЕС СВ006.2.31.095-РР1/06/02 със Сдружение Азбукари по Лот 2, на стойност 7 627,62 лв.

На 14.02.2020 год. е сключен Договор за услуги за външни дейности на ЕС СВ006.2.31.095-РР1/06/01 по Лот 1, на стойност 19 362,41 лв.

Съдът е установил, че според документацията към проекта Онлайн маркетинг възможност за повишаване на конкурентоспособността , целта на сключените по двата лота договори е подобряване на бизнес процесите в малките фирми, оптимизиране на ресурсите и повишаване на ефективността им, чрез разработване на платформа за електронна търговия и провеждане на три специализирани обучения с практическа насоченост, а именно: серия от обучения за работа с онлайн платформата за електронна търговия; последователност на изграждане на капацитет 5 обучителни модула за маркетинг и успешен маркетинг в интернет в Кюстендил и тридневен практически семинар на тема Онлайн търговията нова възможност за повишаване на конкурентоспособността на малките предприятия в региона на трансграничното сътрудничество в Кюстендил. По изготвената учебна програма и видно от присъствените списъци за извършените обучения, преподаватели са били М. П., А. С., Е. Д., а в провеждането на практическия семинар като лектори са участвали К. А., А. С., М. М., А. А. и други лица.

На 23.01.2023 год. в Управляващия орган на Програмата е постъпил сигнал със съмнение за нередност вх. УТС-218, в който е изложено, че по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 във вр. чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, квалифициран по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности).

На 27.02.2023 год. бенефициерът е уведомен за констатациите, съдържащи се в сигнала, становището на управляващия орган за наличието на нередност, за която се предвижда определяне на финансова корекция по сключените договори в резултат на опростената процедура, както и конкретния размер на финансовата корекция. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, бенефициерът е депозирал възражение на 20.03.2023 год., като е оспорил изводите на РУО.

Като е приел подаденото възражение за неоснователно, РУО на Програмата е постановил оспореното Решение РД-02-14-420/03.04.2023 год., с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1 във вр. § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ във вр. § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕФСУ (ДВ бр. 51/2022 год., в сила от 01.07.2022 год.) и § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, чл. 4, ал. 1 и чл. 20 от Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег ИПП България Северна Македония ССІ 2014ТС16І5СВ006 между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония, и въз основа на Заповед РД-02-14-195/21.02.2023 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е определил финансова корекция в размер на 100% върху стойността на допустимите разходи по Договор СВ06.2.31.095/РР1-06/01/14.02.2020 год., сключен по Лот 1 със Сдружение Азбукари , на стойност 19 362,42 лв., и в размер на 100% върху стойността на допустимите разходи по Договор СВ006.2.31.095/РР1-06/02/15.01.2020 год., сключен по Лот 2 със Сдружение Азбукари , на стойност 7 627,62 лв.

Съдът е установил, че решението на РУО е мотивирано с констатации за конфликт на интереси по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ в няколко направления:

• Към момента на сключване на договорите със Сдружение Азбукари , в екипа на изпълнителя е включена Е. Ц. Д. като данъчен консултант, за която след извършена справка в правно-информационна система Сиела е установено, че е свързано лице с възложителя Сдружение Регионален център за евроинтеграция чрез неговия председател К. А., тъй като двамата са били в ръководството на търговското дружество Инвестия АД (съответно зам. председател и изп. директор), както и двамата са собственици и управители на друго търговско дружество Инвестия консулт ООД, считано от 27.10.2017 год.;

• Поради факта, че Е. Д. и К. А. са собственици и управители на Инвестия консулт ООД, чрез председателя на Сдружение Регионален център за евроинтеграция К. А. е налице свързаност между Е. Д., в качеството й на член на екипа на изпълнителя, и членовете на УС на сдружението М. Р. М. и П. А. А.;

• Председателят на Сдружение Регионален център за евроинтеграция К. А. и членът на УС М. М. са участвали в изпълнението на поръчката като лектори в екипа на изпълнителя Сдружение Азбукари ;

• Налице е обосновано предположение, че лекторът от екипа на изпълнителя Сдружение Азбукари А. П. А., е в роднинска връзка с члена на УС на бенефициера П. А. А..

С оглед тези факти, органът е направил извод за наличие на свързаност между К. А., М. М. и П. А. в качеството им съответно на председател и членове на УС на Сдружение Регионален център за евроинтеграция , и членовете на екипа на изпълнителя Е. Д. и А. А., което компрометира избора на изпълнител и поставя под въпрос спазването на принципите на свободна конкуренция и прозрачност. Органът е счел, че изложените данни обосновават заключение за конфликт на интереси и конкретно за икономически интерес, в резултат на установените отношения между лицата, които са повлияли на решението за избор на участника Сдружение Азбукари за изпълнител по опростената процедура, тъй като участникът и неговият екип и по двата договора имат нерегламентирани отношения с възложителя чрез лицето, което го представлява и членове на управителния му съвет.

Съдът е установил, че в отговор на възраженията на бенефициера, органът е посочил в мотивите си, че при провеждане на процедурата, възложителят не е осигурил прозрачност, действителна състезателност и конкуренция, независимо че са изпратени първоначално покани до три лица, тъй като между тримата поканени е налице също свързаност, по следните причини: част от екипа на изпълнителя Сдружение Азбукари и по двата лота е лицето А. Е. С., който е управител и съдружник до 21.04.2016 год. с един от поканените участници СИС Проджект ООД и се намира в родствена връзка с едноличния собственик на капитала и управител на другия поканен участник Вико-99 ЕООД Е. К. С.. Поради това, органът е приел, че е налице неизпълнение на задължението на бенефициера за избягване/предприемане на мерки за предотвратяване на конфликт на интереси. Органът е счел, че установените факти относно свързаността между лицата възложител и членове на екипа на изпълнителя по процесните договори, представляват обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен интерес по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, като опорочават безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза, вкл. при разходването на средствата от ЕСИФ.

Установеният от органа конфликт на интереси е квалифициран като нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за която се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите разходи по договорите за Лот 1 и Лот 2 със Сдружение Азбукари .

Въз основа на горната фактическа обстановка, безспорно установена и неоспорена от страните, първоинстанционният административен съд е приел за законосъобразен оспорения пред него административен акт, поради което е постановил решение, с което е отхвърлил оспорването.

За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от материално компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа законоустановените реквизити и мотиви, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения.

По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът е приел, че действително в случая е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046.

Съдът е свел спора до наличието на констатираната от РУО нередност по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 2, ал. 2 от с.з., съгласно който при управлението на средствата от ЕСИФ не се допуска конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Счел е, че с оглед правната регламентация и доказателствата по делото, изводът на органа за доказаност наличието на конфликт на интереси по смисъла на посочената разпоредба от Регламент (ЕС) 2018/1046, е обоснован. Приел е за установено от доказателствата по делото, че председателят на Сдружение Регионален център за евроинтеграция К. А. и Е. Д., която е включена в екипа от експерти на изпълнителя като данъчен консултант, са съдружници в дружеството Инвестиа ООД, като и двамата са управители на дружеството, поради което е направил извод, че те са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Търговския закон. Съдът е приел за правилен и извода на органа, че чрез председателя на сдружението К. А. е налице свързаност, респективно конфликт на интереси, и между Е. Д., в качеството й на член на екипа на изпълнителя, и членовете на УС на Сдружение Регионален център за евроинтеграция М. Р. М. и П. А. А..

Съдът е приел за обоснован и изводът на органа за наличие на конфликт на интереси и в посока участието на председателя и члена на УС М. М. на сдружението в проведените обучения. За обосновано е прието и предположението на органа за наличието на родствена връзка между члена на УС на бенефициера П. А. А. и члена на екипа на изпълнителя А. П. А., поради сходството в имената, поради което е формиран извод, че е реална възможността за получаване на облага от материален характер.

По мнение на съда, установената свързаност между К. А., М. М. и П. А. в качеството им на председател, съответно членове на УС, и членовете на екипа на изпълнителя Е. Д. и А. А., компрометира избора на изпълнител и поставя под въпрос спазването на принципите на свободна конкуренция и прозрачност.

По изложените съображения, съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което е отхвърлил оспорването. С оглед изхода на спора, съдът е присъдил в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., като е счел за неоснователно искането за присъждане на разноски, съставляващи разходите за преводи на български език на документи, за които е приел, че са част от административната преписка, и доколкото производствата по АПК се водят на български език, то това не са разноски по производството.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да ги възпроизвежда. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Относно материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящата касационна инстанция приема следното:

В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция е указано, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От своя страна, в чл. 61, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е посочено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. По отношение на понятието конфликт на интереси , в § 3 на чл. 61 от същия регламент е указано, че за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.

Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че понятието конфликт на интереси е относимо по отношение на фактически обстоятелства, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Съюза и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Текстът на § 1 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 недвусмислено въвежда и понятието ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси . Това от своя страна обосновава извод, че наличието на риск от предполагаем конфликт на интереси следва да се основава на обективни и разумни съображения, т.е. следва да бъдат подложени на проверка фактическите данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес.

За да обоснове твърдението си за установен конфликт на интереси по смисъла на посочената разпоредба, административният орган е установил свързаност между възложителя на поръчката Сдружение Регионален център за евроинтеграция и избрания изпълнител в няколко отношения.

На първо място, това е установеното съдружие между председателя на сдружението-бенефициер К. А. и един от преподавателите в екипа на изпълнителя Сдружение Азбукари Е. Д.. В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установява съдружието между лицата, доколкото този факт е вписан в ТРРЮЛНЦ. Установено е и че Е. Д. е управител на същото дружество. Връзката между лицата е обусловена и от участието им в друго търговско дружество Инвестиа АД. Установено е, че Е. Д. е била член на управителния съвет на дружеството и негов представляващ, а К. А., в качеството му на управител на дружеството Кепитъл Партнерс ЕООД, е участвал в Надзорния съвет на акционерното дружество. Независимо, че към датата на провеждане на опростената процедура последните обстоятелства вече не са налице, не може да бъде отречено наличието на дългогодишна свързаност между председателя на Сдружение Регионален център за евроинтеграция и члена на екипа на изпълнителя Сдружение Азбукари Е. Д., обусловена от общи икономически интереси.

Обоснован се явява извода на съда, че участието на председателя на сдружението бенефициер К. А. и членът на УС М. М. в проведения практически семинар на тема Онлайн търговията нова възможност за повишаване на конкурентоспособността на малките предприятия в региона на ТГС , обуславя извод за конфликт на интереси. Действително, органът не излага допълнителни факти и обстоятелства относно тази посока на свързаност между бенефициера и сдружението изпълнител, включително дали от страна на К. А. и М. М. е получено възнаграждение за участието им в семинара. По мнение на съда, наличието, респ. липсата на получено възнаграждение не оказва влияние при формирането на извод за наличие на конфликт на интереси по смисъла на цитираните разпоредби от общностното право, доколкото този извод се извежда от обективното обстоятелство, че представляващите сдружението-възложител участват и в изпълнението, организирано от изпълнителя.

Настоящият състав не споделя извода на съда, че безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансовия участник, е опорочено по причини, свързани със семейния живот, поради обоснованото предположение, че друг член на екипа на изпълнителя Сдружение Азбукари - А. П. А. и члена на УС на бенефициера П. А. А. има отношения на родство по права линия. Тази извод е формиран въз основа на предположения, без наличие на конкретни доказателства в тяхна подкрепа, нито от страна на органа са развити конкретни аргументи, че това представлява обективно обстоятелство, водещо до ситуация на възможен конфликт на интереси.

Административният орган е установил и обективни данни, че между поканените от бенефициера за участие в опростената процедура лица, са налице взаимоотношения, които в контекста на проведеното възлагане на дейност на външен изпълнител, могат да се възприемат като ситуация на конфликт на интереси. Настоящият състав не споделя тези доводи, доколкото, наличието, респ. липсата на конфликт на интереси се преценя само по отношение обективните данни, касаещи възложителя и изпълнителя. В този смисъл наличието на данни за свързаност между участвалите в процедурата, но не определени за изпълнители дружества са изцяло неотносими.

Независимо от горното, доколкото част от установените от органа обстоятелства водят до извода, че безпристрастното и обективно упражняване на функциите на възложител е опорочено въз основа на установените свързаности между възложителя и изпълнителя, законосъобразен се явява извода на РУО, изцяло споделен и от първоинстанционния съд, че бенефициерът е нарушил задължението си за избягване/предприемане на мерки за предотвратяване на конфликт на интереси, съгласно договора за субсидия, както и разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Установеното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, доколкото в случая по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, в какъвто смисъл е описанието на цитираната нередност. Определения размер на финансовата корекция от 100% съответства на процентния показател, посочен в относимата т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности.

Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна, поради което, решението на първоинстанционния съд се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По отношение на подадената от РУО на Програма Интеррег ИПП България Северна Македония частна жалба против Определение 461/03.10.2023 год. по адм. дело 137/2023 год. на Административен съд Кюстендил, настоящата касационна инстанция я намира за частично основателна.

За да отхвърли искането на органа за изменение на Решение 159/27.07.2023 год. по адм. дело 137/2023 год. в частта за разноските, административният съд е приел, че с оглед доказателствената тежест на органа по чл. 170 от АПК, негово е задължението да представи в съответната форма онези документи част от административната преписка, които служат за доказване на фактическите основания за издаване на акта, т.е. същите да се представят в съдебното производство на употребимия български език, предвид нормата на чл. 14, ал. 1 от АПК. Поради това е формирал и извод, че разноските за превод на тези документи нямат характер на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК и са за сметка на административния орган, тъй като преведените документи са част от административната преписка и за тях съществува задължение за органа да ги представи.

Определението е валидно и допустимо, но неправилно.

Разноски се присъждат само по отношение на разходите направени от страните в хода на съдебното производство, като такава необходимост е възникнала в хода на съдебното дирене, доколкото съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже фактическите основания за постановяване на административния акт, в каквато посока са и изложените от съда доводи. В този смисъл от страна на административният орган правилно са предприети действия да бъде направен официален превод на български език на документи, част от преписката, за които са заплатени разноски.

Следва да се отбележи, че разноските по производството по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК са всички разноски на страната по делото за събиране на доказателства по същото, които са приети от съда като допустими, относими и необходими за установяване на обективната истина. Тук влизат както разноски за вещи лица и преводачи, така и заплатени такси за превод на документи от чужд език, ако същите са представени и приети от съда като доказателства по делото в съдебна фаза. В този смисъл, отчетените от органа разходи за превод на документи, които са представени и приети като доказателство по делото и са част от административната преписка, попадат в обхвата на чл. 143, ал. 1 от АПК и подлежат на възстановяване (в този смисъл Решение 8913/12.06.2019 год. по адм. дело 2235/2018 год. на ВАС, VІІ отд.; Решение 7021/27.06.2023 год. по адм. дело 1474/2023 год. на ВАС, VІІ отд.; Определение 2417/22.02.2021 год. по адм. дело 9585/2020 год. на ВАС, VІІ отд.).

Както в искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, така и в частната жалба се иска присъждането на разноски в размер на 1 895,25 лв. Претенцията на страната, обаче, е обоснована с представени доказателства за извършването им само до размера от 232,80 лв., направена с молба вх. 2895/10.07.2023 год. по описа на Административен съд Кюстендил (л. 672 от първоинстанционното дело). За извършване на този разход са представени фактура, приемо-предавателен протокол за извършения превод и платежно нареждане. По отношение на претенцията за разноски за извършен превод на документи, в размер на 1 662,43 лв., предявена от органа с отговора на подадената първоначална жалба, са представени фактура и приемо-предавателен протокол, но не е представено доказателство за извършеното плащане. Както е посочено в т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 год. по тълк. дело 6/2012 год., ОСГТК на ВКС, само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, а присъждането им по правилата на чл. 78 от ГПК може да стане, само когато това заплащане е доказано надлежно.

С оглед горното, в настоящия случай не е доказано надлежно извършването на разхода за превод на документи в размер на 1 662,43 лв., поради което тази сума не следва да се присъжда.

Предвид горното, частната жалба се явява основателна, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени.

При този изход на спора, с оглед своевременно заявената от страна на ответника с отговора на касационната жалба претенция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура се намира органът, издал оспорения акт следва да се присъди сумата от 150 (сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,