Решение № 11747 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16403/2011 г.

Решение № 11747 от 25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16403/2011 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП оспорва Решение № 1412/10.11.2011 г. по адм. дело № 2627 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Бургас. Инвокират се оплаквания, сочещи на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се деловодни разноски. Ответникът - Крася Кирова Гюрова не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. С оспореното решение е изменен РА № 1001180/07.10.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-370/02.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на Крася Гюрова е установено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 24 754.53 лева за данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. и закъснителна лихва в размер на 11 122.30 лева, като задълженията са редуцирани до 12 301.17 лева за данъка и 5 524.69 лева за лихвата. Инстанцията по същество е възприела изводите на приходната администрация за извършвани по занятие от ДЗЛ търговски сделки от категорията на тези по чл. 1, т. 14 от ТЗ с последиците за формиране на облагаем доход по чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и задължение за счетоводното им отразяване. Липсата на счетоводство, водено от жалбоподателя е отнесено към хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК, за да се обоснове приложимостта на реда за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С позоваване на приети съдебно-счетоводна и съдебно-технически експертизи БАС е определил друг размер на данъчната основа и съответно различен размер на данъка. Решението е правилно. Пред първата инстанция жалбоподателят не е провел успешно насрещно доказване по предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК и при разместената от презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказателствена тежест процесуалната му активност е била насочена към установяване на различна от определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа за облагане на дохода от продажби на недвижими имоти. Че тази категория доходи са облагаеми следва от правилото на чл. 10, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.), доколкото не са налице изключенията по чл. 12, ал. 1, т. 1, б. б. "а" и "б" от ЗОДФЛ (отм.). БАС правилно е оценил нуждата от специални знания за определяне на данъчната основа /чл. 194, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и е извършил оценката на приетите по делото заключения от експертизи в съответствие с чл. 202 от ГПК. Съдът е направил съпоставка между изводите на експертите в извънсъдебната и в съдебната фази на производството и е мотивирал преценката си за достоверност на едните и дискредитирането на другите съобразявайки правилата на формалната логика и опитните правила, както и източниците на специални знания, използвани от експертите. Повторно извършване на такава преценка от касационната инстанция е недължимо при процесуалната пасивност на ответника да отрече обосноваността и правилността на заключенията пред първоинстанционния съд. Простото несъгласие на страната с изводите на вещото лице при липсата на искане за повторна експертиза по чл. 201 от ГПК не може да се преодолее чрез подробната интерпретация на специални знания в касационната жалба, тъй като съдът не е научен арбитър в областите на специални знания от значение за установяване на фактите. При установени в съответствие с процесуалните правила факти ВАС е обвързан от установяванията на първата инстанция /чл. 220 от АПК във вр. § 2 ДРДОПК/. При различен от приетия от органите по приходите размер на данъчната основа, определен в съответствие с чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и следващата от това отлика в размера на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), решението на БАС за изменение на РА за постигане на съответствие между дължимото и фактическото е правилно. Неоснователността на касационното оспорване изключва дължимостта на присъждане на деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение