Решение № 16061 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2108/2018 г.

Решение № 16061 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2108/2018 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началник група към Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Бургас, сектор "Пътна полиция" /"ПП"/ - Бургас срещу решение № 19/5.01.2018 г. постановено по административно дело № 2857/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас /АС - Бургас /. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-002777 от 20.09.2017 г. на началник - група към ОД на МВР – Бургас, сектор "ПП" - Бургас, с която спрямо Ж. Моллова е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е осъдил ОД на МВР – Бургас да заплати деловодни разноски в размер на 410 лева. Касаторът излага съображения, че оспорваното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че след като водачът на моторното превозно средство /МПС/, към момента на извършване на проверката е бил със свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, чийто срок на валидност е изтекъл на 9.06.2014 г., то същият не е притежавал съответното СУМПС. Сочи, че основното предназначение на свидетелството е да удостоверява правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена категория. Придобиването и запазването във времето на правоспособността се свързва с определени стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответното МПС, което се удостоверява с валидно СУМПС. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че един ден след датата на нарушението, лицето е подало документи за издаване на ново СУМПС. Излага съображения, че ПАМ е наложена в минималния срок определен в закона. Моли съдът да отмени оспорваното решение и да постанови друго, с което Заповед № 17-0769-002777 от 20.09.2017 г. на началник - група към ОД на МВР – Бургас, сектор "ПП" – Бургас да бъде потвърдена. Ответникът по касация – Ж. Моллова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е допустима, но неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Сочи, че правилно съдът е приел, че изтичането на срока на валидност на СУМПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява МПС. Счита, че след като на водача на МПС е било издадено ново СУМПС, то той е доказал физическата и умствената си годност. Изложени са съображения, че автомобилът е придобит по време на брака, че той е единствен за семейството, като се управлява само от А. Моллов, тъй като Ж. Моллова не притежава СУМПС. Евентуалното лишаване от автомобила за срока на ПАМ ще доведе до значителни и труднопоправими вреди. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна съдът е възпроизвел установеното в оспорената заповед, като е уточнил, че между страните няма спор относно фактите. Посочил е, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-002777/20.09.2017 г. на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор "Пътна полиция" - Бургас на Ж. Моллова е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 19.09.2017 г.", като са отнети 2 бр. регистрационни табели, с рег. [рег. номер на МПС] и Свидетелство за регистрация на МПС № [номер], поради нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. В мотивите на заповедта било посочено, че на 19.09.2017 г., около 8. 50 часа, в [населено място], к-с [наименование], на [улица], собствения на Ж. Моллова лек автомобил "Пежо 306 С", с рег. [рег. номер на МПС] е управляван от лицето А. Моллов, като водачът Моллов не е притежавал съответно свидетелство за управление на МПС – СУМПС е с изтекъл срок на валидност - до 9.06.2014 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, което обстоятелство установил от Заповед № 251 з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР-Бургас и в предписаната от закона форма. Посочил е, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от лице с изтекъл срок на валидност на СУМПС. За да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0769-002777/20.09.2017 г. на началник група към ОД на МВР - Бургас, сектор "Пътна полиция" - Бургас съдът е посочил, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от неговата правоспособност да управлява МПС. Посочил е, че СУМПС има единствено и само удостоверителна функция за придобитата правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Поради тази причина съдът е извел извод, че не са били налице предпоставките за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, предл. първо от ЗДвП. Съдът е изложил и съображения, че е нарушен принципа на чл. 6 от АПК и целта на закона, тъй като в конкретния случай само 1 ден след извършената проверка СУМПС е подновено, с което противоправното поведение е преустановено, поради което процесната мярка със срок от 6 /шест/ месеца, макар и това да е минимално предвиденият в закона срок, е наложена в несъответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН. Решението е неправилно. По делото спор за фактите няма. Същите не се оспорват от страните. Спорът е по приложението на закона и по специално дали в случаите, когато срокът на СУМПС на водач на МПС е изтекъл, същият притежава ли съответното свидетелство за управление МПС. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в редакцията му към датата на издаване процесната заповед – ДВ бр. 58 от 18.07.2017 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е установено, че на 19.09.2017 г. А. Моллов е управлявал лек автомобил, собственост на Ж. Моллова, със СУМПС с изтекъл на 9.06.2014 г. срок на валидност. Изискването на закона за "съответно свидетелство" за управление на МПС значи то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност", като доводите на касатора в тази връзка са основателни. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, в относимата му редакция "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този, с изтекъл срок на валидност. Действително, както сочи ответникът, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити /Наредба № 38 от 16.04.2004 г./ правоспособност за управление на съответната категория МПС. Водачът на МПС, в случая Моллов, при извършване на проверка от контролните органи, следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.), при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В този смисъл е и съдебната практика - решение № 3742 от 22.03.2018 г. постановено по адм. дело № 12171 по описа за 2017 г. на ВАС, седмо отделение; решение № 4779 от 16.04.2018 г. постановено по адм. дело № 10423 по описа за 2017 г. на ВАС, седмо отделение; решение № 7785 от 11.06.2018 г. постановено по адм. дело № 9484 по описа за 2017 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 8730 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2017 г., седмо отделение и други. Относно доводите на съда, че с приложената ПАМ се нарушава принципа на съразмерност и целта на закона. При ПАМ принудата трябва да бъде насочена към осъществяване на непосредственото предназначение на мярката. ПАМ по чл. 171 ЗДвП се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Ако при проверка извършена от контролните органи бъде установена липсата на СУМПС, независимо каква е причината за това, за органа възниква задължението да издаде, при условията на обвързана компетентност акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. С други думи при реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Релевираните последващи факти, каквото е издаването на валидно СУМПС, не се отразяват върху материалната законосъобразност на марката, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел, нито я правят несъразмерна. Напротив, целта на мярката към 20.09.2017 г. е била да преустанови и предотврати управлението на МПС от Моллов, тъй като същият не е притежавал валидно свидетелство. С оглед обстоятелството, че срокът на валидност на неговото свидетелство е изтекъл на 9.06.2014 г. обосновано може да се предположи, че именно издаването на процесната заповед е бил стимулът накарал лицето да се снабди с валидно СУМПС. Т. е. целта на мярката е изпълнена. Ограничените права на Ж. Моллова, като собственик на автомобила предмет на ПАМ, в по-голяма степен от необходимото са неотносими досежно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Същото се отнася и относно доводите на ответника, че лишаването от автомобила ще доведе до значителни и труднопоправими вреди. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Ж. Моллова срещу Заповед № 17-0769-002777 от 20.09.2017 г. на началник - група към ОД на МВР – Бургас, сектор "ПП" - Бургас. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение