Решение № 9996 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2012 г.

Решение № 9996 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Сдружение "Жива природа" против решение № 550 от 01.11.2011 г., постановено по адм. д. № 698 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пазарджик. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директор на РИОСВ - Пазарджик не изразява становище. Ответникът -"Пътно поддържане - Пещера" ЕООД в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел " Жива природа", със седалище гр. Пловдив против решение № 3-3/2011 г. от 02.08.2011 г. по оценка на въздействието върху околната среда на директора на РИОСВ - Пазарджик. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, при спазване и на целта на закона. Към решението са изложени мотиви, спазено е изискването за форма и съдържание, в съответствие с изискванията на приложимите нормативни актове - Наредба за условията и реда за извършване на ОВОС и Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Решението на Административен съд - Пазарджик е правилно и същото не страда от релевираните оплаквания. Не са налице посочените в касационната жалба касационни основания за неговата отмяна. Съдът подробно е обсъдил събраните в преписката писмени доказателства и въз основа на тях е формирал обоснован извод за законосъобразността на оспореното решение на директора на РИОСВ. Преценени са фактите, свързани с извода за спазване на административно процедурните правила, регламентирани в чл. 92 и сл. от ЗООС и чл. 2 и сл. от Наредбата за условията и реда за извършване на оценки. Възложителят е изготвил доклад във връзка с предстоящото инвестиционно намерение. На основание чл. 31, ал. 4 от ЗБР е одобрен и доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона "Река Марица", който е със заключение за съвместимост. Проведено е обществено обсъждане на двата доклада. Правилно е направен извод за спазване и на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, довод във връзка, с който се прави и в касационната жалба. Единственото конкретно възражение в касационната жалба се свежда до неправилен извод на съда относно спазване на административнопроизводствените правила досежно изискването за публикуване на интернет страницата на доклада по ОВОС в срок от 5 дни от датата на съобщението по чл. 15, ал. 1 от Наредбата по ОВОС. Конкретното възражение се свежда до нарушаване на срока по чл. 16, ал. 2 от Наредбата по ОВОС, като се твърди, че същият е публикуван на 10.01.2011 г. Нарушението на административнопроизводствените правила следва да се преценява като основание за отмяна на административния акт, когато е съществено, както изисква нормата на чл. 146, т. 3 от АПК, когато то се отразява на неговото съдържание или когато е довело до нарушение на правото на защита на страните. Във всеки конкретен случай следва да се извърши преценката за това дали нарушение е съществено и едва тогава да се отмени административния акт. В конкретния случай не се спори, че изискването за публикуване на доклада на интернет страницата на административния орган и това обстоятелство е обсъдено в първоинстанционното решение. Не е било спорно по делото и обстоятелството, че обществено обсъждане е било проведено. Нито една страна не е била лишена от правото да се включи в общественото обсъждане. Ето защо доводът за нарушаване на срока по чл. 16, ал. 2 от Наредбата по ОВОС е неоснователен, доколкото същият не сочи на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик следва да се остави в сила, поради което и