Решение № 3212 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11561/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, гр. Пловдив срещу Решение 18966 от 07.10.2024 г., постановено по адм. дело 4930/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна Национална електрическа компания ЕАД, чрез процесуалния си пълномощник юрк. Андреев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и претендира присъждане на разноски. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Решение РР-5700/24.04.2024 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР) за продължаване срока на действие на Разрешително 31510590/18.12.2017 г., издадедно на НЕК ЕАД за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения за питейнобитови нужди на ВЕЦ Батак в частта на т. 2.3, с която е добавен раздел Условия за отвеждане, заустване и пречистване на отпадъчни води, който придобива следното съдържание: Отпадъчните води, формиращи се от обекта подлежат на разрешителен режим, съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за което следва да се подаде заявление в БД ИБР за провеждане на процедура в срок до шест месеца от влизане в сила на настоящото решение и т. 2.4, с която в частта Условия, при които се предоставя правото на водовземане, като същата придобива следното съдържание: 1. Съгласно приложението, неразделна част от разрешителното 2. Да се финализира процедурата по учредяване на санитарно-охранителна зона. Срок: До два месеца от влизане в сила на настоящото решение. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт в оспорените части и е осъдил е ответника да заплати на жалбоподателя разноски в производството в размер на 150 лева. Административният съд е приел за установено, че НЕК ЕАД е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води 31510590/18.12.2017 г., чрез съществуващи водовземни съоръжения за питейнобитови нужди на ВЕЦ Батак, издадено от директора на БДИБР - Пловдив, с краен срок на действие 18.12.2023 г. Със Заявление вх. ЦУ-24-00-386 от 17.10.2023 г. дружеството е поискало продължаване на срока на действие на разрешителното. С Решение РР-5700/24.04.2024 г. директорът на БДИБР - Пловдив е продължил срокът на действие на Разрешително за водовземане от подземни води 31510590/18.12.2017 г. и на основание § 12, ал. 1 от ПЗР на Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, чл. 166, ал. 2, т. 8 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. и изискванията на Наредба 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди го е изменил, като са добавени и оспорените точки 2.3. и 2.4. След изясняване на фактическата обстановка по делото и анализ на събраните доказателства, съдът от първата инстанция е направил извод, че административният акт, макар издаден от компетентен при условията на чл. 52 от Закона за водите орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити на акта и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби, в който смисъл е постановил решението си. Решението е валидно, допустимо и правилно, но по частично различни мотиви от изложените. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Правилно съдът е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Закона за водите, изменение на разрешителното може да се извършва: служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73 и по молба на лицето, в полза на което е предоставено водовземането, като за да се продължи срока на действие на разрешителното, съгласно чл. 78, ал. 1 ЗВ, следва молбата до компетентния за това орган, да е подадена преди изтичането на разрешението за водовземане. В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: молбата е подадена в срок, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Обосновано от съда е прието, че неправилно административният орган в решението си се е позовал на § 12, ал. 1 от ПЗР на Наредба 1 от 10.10.2007 г., без да съобрази, че разрешителното е издадено след влизане в сила на Наредба 1 от 10.10.2007 г. и същото следва да е съобразено с изискванията на Закона за водите, поради което този ред не е приложим. Административният акт в оспорените части обаче не отговаря на изискването за съдържание, предписано от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а именно наличие на фактически и правни основания за издаване на акта. В него от фактическа страна е налице посочване на част от съдържанието на издаденото разрешително, относно находището от което е разрешено водовземане и целта на водовземането. В оспорените му части единствено са посочени нормативните изисквания за съдържанието на разрешителното за водовземане от подземни води, а именно условия за отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчните води и необходимостта от учредяване на санитарно-охранителна зона. Това съдържание на административния акт не удовлетворява изискванията на закона за изложение на фактическо и правно основание за издаването му. Не може да се приеме за изпълнено изискването на закона - акта да съдържа фактически основания, при непълно изследване и установяване на фактическите обстоятелства, както е в случая. В оспорените части на административния акт не са съобразени нито данните от издаденото разрешително, нито заявлението въз основа на което е издадено то дори липсва в административната преписка. Отделно от посоченото не са съобразени и обсъдени както приложените писма към заявлението за продължаване на разрешителното за водовземане, съдържащи данни за максимално денонощно водно количество зауствани битови отпадъчни води, тяхното отвеждане до пречиствателно съоръжение, броя на служителите, ползващи водата и напредъка в изграждането на санитарно-охранителната зона, така и възраженията на НЕК ЕАД във връзка с приложението на чл. 46, ал. 4, т. 1 ЗВ и липсата на задължение по отношение на дружеството да бъде издадено разрешително за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗВ. От всичко посочено следва да се направи извод, че оспорените изменения на разрешителното са издадени при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на чл. 35 АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, което основава незаконосъобразността им, като постановени в нарушение на административнопроизводствените правила и задължително води до отмяната им. С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорените пред него части на административния акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, като Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив бъде осъдена да заплати на Национална електрическа компания ЕАД сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение