Решение № 15076 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15920/2010 г.

Решение № 15076 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15920/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 26, ал. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Гейик Синан (GEYIK SINAN), гражданин на Република Турция е оспорил решение № 114 от 12.11.2010 г., постановено по адм. дело № 106/2010 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е била отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № 7316/4.06.2010 г. на ВНД зам.-директора на ОДМВР - Кърджали, обективираща отказ да се продължи срокът на пребиваване на чужденец в Република България. По съображения, изложени в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание се прави оплакване за необоснованост на съдебния акт и допуснато от първоинстанционния съд нарушение на приложимия материален закон и процесуалните правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поискана е отмяна на решението и административния акт. Ответникът - зам.-директорът на ОДМВР - Кърджали, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мнение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението с оглед релевираните касационни оплаквания, намира жалбата за неоснователна. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Със Заповед рег. № 7316/04.06.2010 г. ВНД зам.-директорът на ОДМВР - Кърджали, на основание чл. 26, ал. 3, вр. с ал. 4, т. 1 и т. 4 ЗЧРБ е отказал продължаване срока на пребиваване в Република България на гражданина на Република Турция Гейик Синан, приемайки, че същият е сключил граждански брак с българската гражданка Лиляна Йорданова Карачолова единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване. Фактическите данни за постановяване на оспорения отказ са детайлно аргументирани в обстоятелствената част на акта и са обосновани с данните по приложената административна преписка. Сезиран с жалба срещу описаната заповед първоинстанционният съд е счел, че от материалите по делото и ангажираните в хода на съдебното производство доказателства се установява наличие на материалноправните предпоставки за постановяване на отказ на соченото в заповедта основание, при което е отхвърлил жалбата, приемайки актът за законосъобразен. Наведеният касационен довод за нарушение на материалния закон при преценка законосъобразността на обжалваната заповед е мотивиран с твърдения за липса на възприетото при произнасянето на компетентния орган фактическо основание. Поддържа се още, че съдът е игнорирал ангажираните в хода на съдебната фаза на производството гласни доказателства, опровергаващи мотивите на отказа да бъде продължен срокът на пребиваване на чужденеца в Република България. Оплакванията са неоснователни. Законът възлага в тежест на административния орган да обоснове (т. е. да подкрепи с убедителни доказателства) необходимостта от прилагане на мярката по чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ. Начините за събиране на относими към преценката сведения са регламентирани с разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от закона, като данните от значение за формирането й (с характер на доказателствени факти) са визирани в ал. 4 от същия текст. Преценката за наличието или липсата на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от налагане на административната мярка е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. Въз основа на ангажирания по делото в административната и съдебната му фаза доказателствен материал обосновано е прието, че издадената заповед е законосъобразна, т. к. изложените в нея мотиви се свеждат именно до това, че лицето е сключило фиктивен брак, с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в страната, а от данните по делото този факт се установява по несъмнен начин. Съпрузите никога не са живели съвместно, дават противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг, за обстоятелствата на запознанството им, за деня на сключване на гражданския брак, не знаят основни неща за близките на другия, за имената им, за лични неща от ежедневието или за интересите на другия. Хората от най-близкото близкото обкръжение на съпругата не подозират за сключения брак, а самата тя е декларирала по преписката, че не съжителства с Гейик Синан. Изложените обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност налагат несъмнен извод за фиктивност на брачната връзка. Неоснователни са твърденията за неправилна преценка на показанията на разпитаните пред съда свидетели, които според касатора доказват, че бракът не е сключен с цел заобикаляне на закона и получаване на разрешение за пребиваване. Сведенията, събрани при разпита на свидетелите Лиляна Карачолова, Леман Сюлейман и Мелиха Хасан са преценени с оглед на всички други данни по делото и възможната им заинтересованост в полза на Гейик Синан, т. к. първата е самата съпруга, а останалите две - нейни близки приятелки и свидетелки при подписването на гражданския брак на 17.01.2008 г. Показанията им противоречат на събраните по реда на чл. 38а ППЗЧРБ сведения, в т. ч. от роднини, колеги и съседи, които не знаят за сключения брак и никога не са виждали съпруга в жилището на съпругата. Независимо, че причините съпрузите да не живеят заедно могат да бъдат от различен характер и това обстоятелство не е решаващо при преценка на възможността за фиктивен брак; в конкретния случай не е установено двамата въобще да са съжителствали, като касаторът живее преимуществено в чужбина и не знае дори имената и възрастта на двете деца на Карачолова. Фактът, че за периода 14.08.2009 г. - 7.04.2010 г. Гейик Синан изпратил общо 900 евро на съпругата си също не налага извод в подкрепа на поддържаната теза. Причините за направените парични преводи може да са най-различни, включително предшестващи облигационни отношения или създаване на привидност за брачна грижа с оглед предстоящата административна процедура за продължаване срока на пребиваване, отпочната на 2.06.2010 г. (л. 26 от делото). Следва да се има предвид и приложената на л. 20 от делото ръкописна декларация на Карачолова от 1.06.2010 г., където изрично е посочено, че не съжителства с чужденеца и този факт не се опровергава дори от свидетелките Леман Сюлейман и Мелиха Хасан. В контекста на изложеното, решаващата инстанция правилно е кредитирала и дала вяра на приложените към административната преписка сведения, събрани по реда на чл. 38а ППЗЧРБ от трети незаинтересовани лица. С оглед безпристрастността на тези източници на релевантни за преценката по чл. 26, ал. 4 ЗЧРБ данни, изводът за фиктивност на брака е правилен. При установената фактическа обстановка пред първоинстанционния съд, възприетото от органа основание за отказ да бъде продължен срокът на пребиваване на Гейик Синан в Република България се установява от данните по делото и отхвърляйки жалбата на чужденеца, Административният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Изложените фактически констатации се подкрепят от доказателствения матирал по делото, поради което съдебният акт е обоснован и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,