Решение № 1713 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на [заличен текст] против решение 9402/20.06.2024 г. постановено по адм. д. 11688/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение с доводи, които кореспондират с касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска оспорения съдебен акт да бъде отменен, а делото да се реши по същество. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба, писмена молба и в открито заседание. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Я. С. С., чрез законния си представил Н. Б. С., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 9402/20.06.2024 г. постановено по адм. д. 11688/2022 г. по описа на АССГ е отменена Заповед 293/28.11.2022 г. на директора на [заличен текст], гр. София, с която на основание чл. 259, ал. 1 и във връзка с чл. 258, ал. 1 от Закона за училищно и предучилищно образования(ЗПУО) и чл. 95, ал. 1, т. 7 и т. 11 от Правилника за дейността на училището (ПДУ) е наложено наказание забележка за учебната 2022-2023 г. на Я. С. С., ученик в [клас] клас, за неизпълнение на задълженията по чл. 172, ал. 1, т. 3, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 172, ал. 2 от ЗПУО, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 8, т. 9, т. 10, т. 19, т. 28, чл. 84, ал. 11, т. 5 и чл. 85, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Правилника за дейността на училището, както следва: 1. Не е спазил инструктаж за безопасно провеждане на часовете по ФВС в т. 4 на 27.10.2022г., като с удар към футболната врата, след спиране на играта от учителя, причинява [заличен текст] на свой съученик И. Ч., по непредпазливост, удостоверено с лист за преглед от Спешен кабинет по детска ортопедия на ИМБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД от дата 27.10.2022 г.; 2. Отправена заплаха към съученик И. Ч., в присъствие на класен ръководител, а именно Искаш ли да ти счупя и другата ръка? и 3. Неуважително отношение към класен ръководител, с което пречи на изпълнението на неговите служебни задължения, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 11, чл. 219, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗПУО, и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспорения административен акт е действителен административен акт, издаден от компетентен орган, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушения на изискванията за форма. Аргументиран е извод за липса на фактическия състав на приложената правна норма поради недоказаност от събраните в съдебното производство доказателства на описаните в акта факти. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт. При правилно установена фактическата обстановка по спора, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците могат да се налагат следните санкции: 1. забележка; 2. преместване в друга паралелка в същото училище; 3. предупреждение за преместване в друго училище; 4. преместване в друго училище; 5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на форма, защото в нея липсват мотиви за определяне на санкцията ( забележка ). Нито в съдържанието на заповедта, нито в предложението за налагане на санкция от класния ръководител И. С. са налице мотиви относно избора на вида санкция, която е наложена на ученика Я. С.. Видът на санкцията се определя, като се отчитат причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика. При налагането на санкция органът по наказанието дължи мотиви, за направения избор, както и да посочи причините, поради които счита, че избраната санкция е най-подходяща за конкретния ученик. Допълнително в съдържанието на заповедта не са посочени и предприетите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на ученика, както и налице ли е някакъв резултат и в какво отношение и дали всички други механизми за въздействие извън налагането на санкция са изчерпани. Разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО предвижда, че санкции се налагат едва след като се изчерпят всички механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на ученика. Законодателят е отчел нивото на психологическа и физическа зрялост, както и факта, че в процеса на обучение в институция от системата на училищното образование учениците се изграждат като личности, формират ценностната си система и характер и се себеосъзнават, поради което е предвидил първо законовата възможност за въздействие върху поведението им чрез различни механизми с цел осъзнаване на противоправността на поведението им и евентуалните последици. Поради това на законът предвижда първо да бъдат изчерпани механизмите за въздействие върху ученика с цел поправяне на негово поведение и предотвратяване на бъдещи подобни прояви. Едва след като се изчерпят предприетите механизми и същите не дадат положителен резултат, изразяващ се в промяна на поведението и осъзнаване на извършеното за конкретен ученик, в този случай следва да се премине към налагане на санкция. Санкциите следва да се налагат като крайна мярка и налагането им не следва да е самоцел с оглед негативното въздействие върху детската психика. Функцията на останалите участници в образователния процес е да подпомагат и насочват в правилната посока развитието с необходимата за това особена грижа в духа на заложените в ЗПУО принципи и цели на предучилищното и училищното образование. В разпоредбата на чл. 204 от ЗПУО подробно е регламентирана процедурата по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 от същия закон. За да гарантира правата на ученика в процедурата по налагане на санкция за неизпълнение на задълженията по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, отчитайки неговото ниво на психологическа и физическа зрялост, законодателят е създал процедурни гаранции, спазването на които обезпечават зачитането на правата на ученика и постановяването на законосъобразен акт. Нарушаването на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе на съдържанието на акта, ако не беше допуснато, е основание да се направи извод за незаконосъобразност на оспорения акт. В производствата за налагане на санкция за допуснато от адресата на акта нарушение на установени в нормативен акт правила, каквото е производство по налагане на санкция по чл. 199, ал. 1 от ЗПУО, изискването за изслушване на ученика, както и изискването за уведомяване на родителя и на съответните териториални структури за закрила на детето са съществени предпоставки, които гарантират правата на ученика, поради което правилно е прието от АССГ, че неспазването му е същото представлява основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 от АПК. В настоящия случай първоинстанционният съд подробно е обсъдил извършените действия в административното производство по налагане на санкцията, като правилно е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 204, ал. 3 от ЗПУО и чл. 65, ал. 1 от Наредбата за приобщаващото образование, като нарушението на административнопроизводствените правила е от типа на съществените и води до отмяна на оспорения административен акт. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и за необоснованост на оспорения пред него административен акт. Съгласно заключението на вещото лице от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е установено, че описаната обективна страна на извършеното нарушение, присъстваща в доклада на преподавателя М. Т. и в свидетелските му показания пред съда, не отговаря на действителността на ситуацията от 27.10.2022 г. обосновано АССГ е приел, че не е доказано по несъмнен начин осъществяване на фактическите основания за издаване на акта, а тези обстоятелства са в тежест на доказване на ответната страна в първата инстанция при условията на пълно доказване. Отчитайки събраните в съдебното производство доказателства правилно АССГ е приел за недоказани по безспорен начин извършените нарушения от страна на ученика Я. С.. Действително в съдебното решение (стр. 5, абзац втори) решаващият съд е описал първото нарушение като неспазване на т. 4 от инструктажа ритане на топка . Видно от представения от административния орган Периодичен инструктаж за безопасност в часовете по физическо възпитание и спорт за учебната 2020/2023 г. се състои от две части - първа част, озаглавена Учениците следва да спазват следните правила: , съдържаща 7 точки и втора част, озаглавена На учениците строго се забранява: , съдържаща 14 точки. Налага се извод, че и в отменената от АССГ заповед не е напълно ясно за коя т. 4 от инструктажа е прието, че е нарушена, а основанията за налагане на санкции трябва да са индивидуализирани по ясен и недвусмислен начин с конкретно посочване на извършеното от адресата на акта нарушение. С оглед гореизложеното, както и наличието на други основания за отмяна на процесния административен акт, посоченото нарушение не е от типа на съществените и не влияе на крайния резултат на съдебния акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1000 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, поради което с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател в пълен размер като съответстващ на фактическата и правна сложност на спора. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,