Решение № 16375 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2019 г.

Решение № 16375 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1270/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Р. Йорданова, от [населено място], [улица], чрез пълномощника си адвокат Г. Юрукова, против решение № 1738/29.10.2018 г. постановено по адм. дело № 182/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, както и че същия е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения моли да бъде отменено обжалваното решение и да се върне делото на Административен съд – Благоевград за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно моли да се постанови решение по същество, като се постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу решение № 01/112/08495/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/102 от 06.02.2018 г. на директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Благоевград. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание е представена писмена защита. Ответникът - директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 182/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на Р. Йорданова, против решение № 01/112/08495/3/01/04/01, изх. № 01-013-65100/102 от 06.02.2018 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. Благоевград (ОД на ДФ "Земеделие" гр. Благоевград), с което на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 01/112/08495 от 19.05.2014 г. и е определена финансова корекция в размер на 48892. 00 лева, представляваща пълния размер на одобрената финансова помощ по посочения договор, като дължимата сума в размер на 24 446. 00 лева подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, чрез превеждане на дължими суми по банковата сметка на ДФЗ –РА. Административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. В обжалваното решение административния съд е извършил анализ на приложимия материален закон и е приел от фактическа страна за обосновано, че икономическия размер на стопанството не се поддържа и не е увеличен в съответствие с договорните задължения на бенефициера. Съгласно § 1, т. 24 от ДР на ЗПЗП, стопанството означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава – членка. Съдът е установил, че административния орган е приел, че началният икономически размер на стопанството на оспорващата към датата на подаване на заявлението по реда определен в Приложение № 5 към § 2 по Наредба № 9 от 03.04.2008 г. на 4. 10 ИЕ. Като на 31.10.2016 г. е извършено посещение на място, като в стопанството са констатирани 0 кв. м. гъби-кладница и наличие на трупчета, както и 0. 971 дка угар. При извършеното на 06.06.2017 г. са установени трупчета подготвени за отглеждане на гъба – кладница и заразени с мицел, като оспорващата е представила документи за реализирана продукция – въз основа на което е бил направен извода, че Йорданова не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получила първото плащане. Съдът е приел, че тази констатация не е била оборена от оспорващата страна нито в административното производство, нито в настоящото съдебно производство. Като е прието, че обстоятелството, че в стопанството не са налични 1100 кв. м. с разположени трупчета пригодени за отглеждане на гъба-кладница, което е установено от заключението на вещото лице по изслушаната агроикономическа експертиза, не е достатъчно да се приеме, че икономическия му размер е увеличен с 8. 09 ИЕ и възлиза на 12. 19 ИЕ. Като в тази връзка истинността на контролните листи не е била оборена в откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК. Административния съд не е кредитирал заключенията на вещите лица по допуснатите и приети съдебно аграрно-икономическа експертиза и съдебно агротехническа експертиза, тъй като счита, че приетия метод на изчисление не съответства на нормативно определения в приложение № 5, към § 2 от Наредба № 9/03.04.2008 година. На следващо място за безспорно установено е прието, че по – малко от левовата равностойност на 5000 евро са инвестирани за закупуване на движими дълготрайни материални активи. Съдът е установил, че в административното производство са били представени доказателства за закупуване на лек автомобил и колесен трактор на обща стойност 10000 лева. Като сумата в размер на 5000 лева представляваща договорената стойност на лек автомобил е заплатена в брой, въз основа на което съдът е приел, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 9 при изчисляване на стойността на инвестициите за закупуване на движими дълготрайни материални активи е приспадната сумата от 5000 лева, като разходи за плащане, което не е извършено по банков път. Въз основа на установеното административния съд е приел, че бенефициента не е спазила задължението си и стопанството и не се поддържа и икономическия размер не е увеличен до 12. 19 ИЕ, за което е получила първото плащане, както и че по малко от левовата равностойност на 5000 евро са инвестирани за дейности по чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9, поради което е прието за правилна определената финансова корекция. предвид което е прието за неоснователно твърденията, че административиня орган е допуснал нарушения на материалния закон, както и че решението несъответства на целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. На първо място неоснователен е довода на касационният жалбоподател за неправилност на извода на съда, че административният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Настоящият състав приема, че правилно административния съд е приел, че процесният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. Според чл. 23б преди подаване на заявката за второ плащане от ползвателя на помощта РА може да извършва проверка и анализ за установяване на фактическото съответствие с представения бизнес план по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 2 и одобрените от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, последващи промени в него. Резултатите от извършените проверки се вземат предвид за установяване на фактическо съответствие по чл. 9, ал. 1, т. 8 и при обработката на заявките за второ плащане по чл. 26. От данните по делото се установява, че проверките са направени на 31.10.2016 г. и 07.06.2017 г. видно от контролните листа за посещение на място /л. 153 и л. 169 от делото/, а заявката за плащане е подадена на 19.07.2017 г., следователно такива проверки са извършени и според резултатите от тях предвидените в бизнес плана и договора инвестиции не са били осъществени, а заложените цели не са били постигнати. Съгласно чл. 23б, изречение последно от Наредба № 9/03.04.2008 г. е предвидено, че резултатите от извършените проверки се вземат предвид за установяване на фактическото състояние и при обработка на заявката за второ плащане по чл. 26 Наредба № 9/03.04.2008 година. След подаване на заявката за второ плащане са извършени и предвидените в чл. 26 от Наредба № 9 проверки, от които е установено неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Изрично в мотивната част на отказа административният орган е посочил, че изчисления икономически размер на стопанството е от 0 ИЕ и не е спазено изискването за увеличение на икономическият размер на стопанството минимум с 4. 5 ИЕ, както и че за разходи по изпълнение на Приложение 1 от договора за изпълнение на инвестицията в дълготраен материален актив /ДМА/, са закупени: трактор, като заплатената сума по придобиване е извършена по банков път, а по отношение на лекия автомобил плащането е било уредено в брой, въз основа на което е направено приспадане на разходите в размер на 5000 лева за плащания, които не са извършени по банков път съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9. В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ВС следва да се съобрази наличието на съпътстващи документи издадени от помощните органи на административния орган в административното производство по издаване на акта в съответствие с изискванията на чл. 31а от Наредба № 9, в каквато насока са контролните листи от извършените проверки на място. Същите са официалните свидетелстващи документи приложени към административната преписка, които се ползват с материална доказателствена сила в съответствие с чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съставени са от длъжностни лица на административния орган при извършени проверки на място и въз основа на които е направена констатацията, че ползвателят на финансовата помощ не е изпълнил свой договорни и нормативни задължения. При това правило първоинстанционният съд е приел, че не е била оборена истинността на официални документи за извършени проверки и направени констатации, в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК, поради което се ползват с пълна доказателствена сила. Неоснователни са доводите за неправилност на решението поради това, че съдът не е съобразил с изводите си съобразно заключението на вещото лице. Съгласно чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 114 АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Неоснователен е довода отнасящ се до допуснати съществени процесуални нарушения на съда при проведеното по реда на чл. 193 от ГПК. Видно от протокола от проведено съдебно заседание на 16.04.2018 г., процесуалния представител на жалбоподателя е поискал откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК, като е поискал допускане на съдебна експертиза и разпит на свидетели. Административния съд е открил производство по оспорване истинността на контролен лист от 07.06.2017 г. и контролен лист от 31.10.2016 г. и е указал на оспорващия, че носи доказателствената тежест за доказване неистинността на оспорения документ. Допуснал е изготвянето на съдебно-агроекологична експертиза, но е оставил без уважение искането за допускане на гласни доказателства. Видно от обжалваният съдебен акт, съдът обосновано е приел, че истинността на контролните листи не е била оборена в откритото производство. Наведеният довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че също е без правно основание. Контролните листове имат характер на официални документи, които са надлежно подписани от съответните длъжностни лица в кръга на служебните им задължения по смисъла на чл. 179 от ГПК, с оглед на което по силата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, свидетелските показания в случая са недопустими. Неоснователен е и довода на касаторите за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради непредставянето от съда на доклад по делото. Преди всичко следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 146 ГПК, е неприложима в съдебното производство по оспорване на индивидуални административни актове. Съдебното производство по оспорване на индивидуални административни актове протича по реда на Административнопроцесуалния кодекс и в частност по реда на чл. 145 – 178 АПК, между които не се съдържа разпоредба със съдържание идентично с това на чл. 146 ГПК, а субсидиарно приложение на чл. 146 ГПК в случая не е налице основание поради факта, че съдебното производство е уредено. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неразпределяне на доказателствената тежест между страните. В случая в изпълнение на разпоредбата на чл. 152, ал. 3 АПК съдът изрично е задължил административния орган да представи цялата административната преписка по издаване на оспореният административен акт. Преписката е представена, като в проведените съдебни заседания процесуалния представител на касатора е изискал събиране на доказателства по делото. С проведеното последно съдебно заседание на 01.10.2018 г. процесуалният представител на касатора е заявил, че няма да сочи други доказателства. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на органа е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства, но няма задължение да укаже на административния орган, че съдържащите се такива в административната преписка не са достатъчни да ги установят, съответно на жалбоподателя, че застъпената от него теза е недоказана. Първоинстанционният съд е събрал всички доказателства, на които органът се е позовал в оспореният административен акт, поради което неразпределянето на доказателствената тежест съгласно чл. 170, АПК не се отразява в случая на правилността на съдебния акт и не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На следващо място обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно приложимата в случая нормативна уредба първоинстанционният съд е приел за установено, че икономическия размер на стопанството не се поддържа и не увеличен в съответствие договорените задължения на бенефициера, тъй като от установеното от административния орган начален икономически размер на стопанството на оспорващата към датата на подаване на заявлението по реда в Приложение № 5 към § 2 по Наредба № 9 от 03.04.2008 г. на 4. 10 ИЕ. При извършеното на 31.10.2016 г. посещение на място като в стопанството са констатирани 0 кв. м. гъби-кладница и наличие на трупчета, както и 0. 971 дка угар, а от проверката на 06.06.2017 г. са установени трупчета, подготвени за отглеждане на гъба-кладница и заразени с мицел, като оспорващата е представила документи за реализирана продукция. Въз основа на което е направен извода, че бенефициента не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получила първо плащане, както и че икономическия размер на стопанството не е увеличен до 12. 19 ИЕ. Също така е правилен извода на съда, че по – малко от левовата равностойност на 5000 евро са инвестирани за закупуване на дълготрайни материални активи, тъй като е установено, че сумата от 5000 лева представляваща договорената стойност на лекия автомобил е заплатена в брой. Въз основа на което правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 9 при изчисляване на стойността на инвестициите за закупуване на ДМА е приспадната сумата от 5000 лева, като разходи за плащане, което не е осъществено по банков път. Предвид което доводите за допуснати нарушения на материалния закон В заключение следва да се отбележи, че позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, според нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по заявлението за подпомагане, респективно по заявката за второ плащане, е уредена с Наредба № 9, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 9/2008 година. С оглед изхода на спора неоснователна е претенцията на касационният жалбоподател за присъждане на разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,