Решение № 2374 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7267/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ж. Х. и З. Ж. Х., чрез адв. Велков като процесуален представител, против решение 816 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело 94/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Златоград, чрез пълномощника си юрк. Димитрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на А. Ж. Х. и З. Ж. Х. против заповед 63/19.02.2024 г. на кмета на Община Златоград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ им е наредено да премахнат незаконен поради изграждането му без необходимите строителни книжа строеж Пристройка към северната част на лятна кухня, явяваща се втори етаж над масивна стопанска постройка, в УПИ III-990, кв. 104 по ПУП на гр. Златоград. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ и за който съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ е необходимо строително разрешение, каквото липсва. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза за частичното му изпълнение с масивни носещи стени, приема, че обектът не попада в дефиницията на лека постройка. Посочва, че посоченият от вещото лице различен идентификатор на поземления имот не създава съмнение относно индивидуализацията на строежа, нито съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателите, поради точното означаване на местонахождението му в УПИ III-990, кв. 104 по плана на гр. Златоград. По отношение на посочените в заповедта правни основания на чл. 225а, ал. 1 и чл. 195 ЗУТ съдът излага съображения, че те не са взаимно изключващи се, тъй като и двете хипотези предвиждат правомощия на кмета на общината по премахване на строежи. Приема за безспорно установено, че предвид отсъствието на строителни книжа строежът е незаконен и подлежи на премахване. Обосновава извод за липса на нарушение на нормата на чл. 6 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. При правилно установена фактическа обстановка, която се подкрепя от доказателствата по делото, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. По отношение посочването като правни основания на разпоредбите на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и чл. 195, ал. 5 ЗУТ е основателно възражението в касационната жалба, че това са две отделни административни производства, протичащи по различен ред. Това обаче не се отразява на направеното от съда заключение, че изписването им в оспорената заповед не може да се определи като нарушение на изискванията за форма, нито влияе на валидността на акта. В мотивите и в разпоредителната част на заповедта изрично е отразено като фактическо основание построяването на пристройката без необходимите строителни книжа, което сочи на приложимост на нормите за премахване на незаконно строителство в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Направените констатации в констативния акт от 10.07.2023 г., въз основа на който тя е издадена, обосновават еднозначен извод за проведено административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Различният идентификатор на поземления имот в оспорения акт спрямо посочения в заключението на вещото лице също не въвежда неяснота относно разположението на нареденото за премахване, доколкото правилният такъв е посочен в обстоятелствената част на заповедта. Отделно от това строежът е индивидуализиран в оспорения административен акт като местоположение и с точно отразяване на УПИ, в който е изпълнен. Предвид изложеното не е налице нарушаване на правото на защита на неговите адресати. Правилно съдът приема, че административното производство протича при спазване на установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без издадено разрешение за строеж. Направените установявания в него са пресъздадени и в оспорената заповед. Възражението на касаторите за задраскване в констативния акт на една от посочените като нарушени правни разпоредби също не се отразява на формата на оспорения административен акт и не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като по никакъв начин не засяга констатираното от служителите неспазване на нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Законосъобразно и обосновано е направеното в обжалваното решение заключение за постановяване на заповедта за премахване в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че в североизточната част на ПИ с идентификатор 31111.34.213 по КК на гр. Златоград е изградена постройка на допълващо застрояване с площ 45 кв. м., нанесена в кадастралната карта като едноетажна, а на място състояща се от приземен етаж под нивото на терена, първи надземен етаж на кота +0,00 и подпокривно помещение над стоманобетонна плоча на кота +2,50 м с височина на помещението при било от 1,70 м и при стреха от 1,20 м. В посока север на нивото на първи надземен етаж (кота +0,00 м) е изпълнена процесната пристройка с размери в план 4,40 м на 4,20 м, състояща се от: западна стена, част от нея с дължина около 0,80 м, представляваща измазана масивна стена, останалата част с дължина 2,00 м от ПВЦ дограма; северна стена с дължина 4,40 м и пред нея изпълнена покрита тераса, конзолно издадена част на пристройката с размери 4,40 м и 1,40 м; източна стена, част от нея с дължина 3,60 м, представляваща измазана масивна тухлена стена, останалата част - изпълнена от термопанел, монтиран на металната конструкция; покривна конструкция върху цялата пристройка, включително терасата, от стоманени правоъгълни кухи профили с покритие от термопанели с ламарина. Установено е, че металната конструкция е захваната за подовата стоманобетонна плоча на кота +0,00 посредством арматурно желязо, бетонирано в нея и заварено за металния профил. В съставения в административното производство констативен акт се съдържа отразяване на местоположението на установения незаконен строеж, представляващ пристройка към втори (първи надземен) етаж над масивна стопанска сграда. Допуснатите неточности в описанието му не могат да доведат до объркване по отношение индивидуализацията на същия, тъй като в трите окомерни скици на фасада изток, фасада запад и разположението му в поземления имот са нанесени точни разстояния и дължини по тях. Доказателства, които да опровергават направените от длъжностните лица при община Златоград констатации, не са представени от оспорващите. Неоснователни са възраженията, че описаното в оспорената заповед представлява преместваем обект, както и за липсата на установяване в административното производство на изградени масивни стени на пристройката. Действително в съставения констативен акт от 10.07.2023 г. констатации в тази насока са извършени единствено за частта от източната стена на обекта, която е масивна с дължина 3,60 м и средна височина 2,20 м, като това обстоятелство е достатъчно за изключване определянето на пристройката като преместваем обект. Отделно от това евентуалната възможност за демонтиране на металната конструкция и преместването й на друго място не е достатъчно за квалифициране на установеното на място строителство като преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, тъй като следва да е и с предназначение от изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Това условие в случая също не е изпълнено предвид изграждането й като пристройка към стопанска сграда и използването за складови нужди. Неоснователен е и наведеният от касаторите довод, че за процесния строеж не се изисква строително разрешение, тъй като попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗУТ. С оглед неговата конструкция около 0,80 см от западната стена и участък с дължина 3,60 м от източната стена, представляващи масивни тухлени стени, същият не притежава характеристиките на лека постройка по смисъла на цитираната разпоредба. По делото също така не се установява обектът да е с предназначение за отоплителни материали и инвентар. Правилно съдът приема, че описаната в оспорената заповед пристройка съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, изпълнена към стопанската сграда в имота. За нея няма издадено строително разрешение, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата му обосновава извод за незаконност на строежа съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изграждането му към първи надземен етаж на стопанската сграда в посока речно корито, както и представените доказателства по делото за издадена, влязла в сила и изпълнена заповед от 05.01.2009 г. за премахване на масивна стопанска сграда и УТ от 26.06.2012 г. за сграда 2 - едноетажна сграда под ниво терен, в чиито описания не фигурира пристройка, отговаряща на характеристиките на процесната, сочат на нейното построяване след този период. При тези данни строежът, предмет на оспорената заповед, като изпълнен след 2009 г. не може да бъде определен като търпим в някоя от хипотезите, предвидени в § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Ето защо, изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното не са налице сочените от касаторите отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане разноски за настоящата инстанция, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Златоград сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,