Решение № 138 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6103/2012 г.

Решение № 138 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6103/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Кета Керенска-Гелова, срещу решение № 375/12.03.2012 г. на Бургаския административен съд, постановено по адм. дело № 366/2010 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 1105/19.11.2009 г. към ЕАД № 1004/4-48/23122006/05012007/ на началника на МП "Нефтопристанище" - Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е немотивирано, постановено при неправилно преценка на фактическата обстановка. Твърди се също така, че неправилно съдът е приел за приложима нормата на чл. 145 /1/ от Регламент 2454/93 и съответстващата й норма на чл. 69, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/. Лихвата се дължи от момента на възникване на задължението, а това е моментът на декларирането на стоките пред митническите органи и оформянето на ЕАД. Според чл. 201, § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Задължението за лихва има акцесорен характер и следва главното задължение. Претендира се отмяна на обжалваното решение на Бургаския административен съд. Ответникът по касационната жалба - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД - гр. Бургас оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Иванова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е било решение № 1105/19.11.2009 г. към ЕАД № 1004/4-48/23122006/05012007/ на началника на МП "Нефтопристанище" - Бургас. Със същото на основание чл. 35 от ЗМ е определена митническа стойност в размер на 2 164 450 лв. при декларирана в ЕАД 1 426 053.62 щ. д. при валутен курс 1.51779 лв./щ. д. или 2 157 481 лв. и допълнително задължение за ДДС в размер на 1 394 лв. ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението, а именно 23.12.2006 г. Административният съд е приел за основателна жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и е отменил оспореното решение. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и приложимите процесуални правила след извършена проверка по реда на чл. 84 от ЗМ. Същото обаче е материално незаконосъобразно, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, съответно тази на чл. 145 § 1, изр. второ от Регламент /ЕО/ 2454/93 на Комисията. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка не е спорна. Установено е, че с ЕАД № 1004/4-48/23122006/05012007/ е оформен режим внос на стирол мономер с получател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по фактура № 90056481/3538 от 28.12.06 г. на доставчика "Литаско" - Швейцария. Доставката е осъществена в изпълнение на договор № SВ83/2005 в сила от 14.07.05 г. за доставка на нефтохимически продукти и приложение № 6 към същия. Стойността, посочена във фактурата, е 1 426 053.62 щ. д. Декларираната стойност в ЕАД е 1 421 426 щ. д. Начисленото ДДС е платено с платежно нареждане от 4.01.07 г. Съгласно докладна записка вх. № РД 2602-0019/4.11.09 г., изготвена след извършена проверка в изпълнение на заповед за възлагане № 166/1.10.09 г. на и. д. директора на РМД Бургас, изменена със заповед № 167/2.10.09 г., в счетоводната отчетност на дружеството задължението към доставчика и плащането на същото са отразени по стойност във валута, така както е посочена във фактурата, която стойност е различна от посочената в ЕАД като основа за определяне на митническата стойност. Като база за фактурирането е възприето натовареното количество от стоката нето тегло в метрични тонове, както е посочено в коносамента. Поради това и на основание чл. 35 от ЗМ митническият орган е определил нова митническа стойност, съответстваща на платената цена на доставчика, посочена във фактурата. Не се спори между страните, а това е видно и от изложеното в касационната жалба, че при разтоварването е замерено количество стирол 1046.478 метрични тона /МТ/ при посочено в коносамента 1049.858 мт или с 3380 м. т. по-малко. Посоченото обстоятелство е констатирано с Акт известие № 124/1 и с Генерален акт № 124 от 23.12.06 г. и с Акт известие № 113/1 от 30.11.06 г. Потвърждава се и от сертификат за разтоварено количество на сървейорска фирма Saybolt. Правилно е приел първоинстанционният съд, че според установените факти, безспорно е налице съставът на чл. 69, ал. 1, ППЗМ /ДВ, бр. 68/2006 г./, приложима към датата на вноса - 23.12.2006 г. Посочената норма допуска да се извърши корекция на митническата стойност чрез пропорционално разпределяне на действително платената или подлежащата на плащане цена. Извършването на тази корекция не е поставено в зависимост от причините за загубата. В случая разликата между натовареното количество и разтовареното количество не е внесена на територията на страната и за нея не възниква вносно митническо задължение. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, посочена в мотивите на решението на началника на МП, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗМ, се прилага в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай обаче безспорно е установена разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика "Литаско" и при разтоварването й в България. Страните не спорят, че това е така, а и този факт е констатиран чрез съставените Генерален акт и Акт известие, които се подписват от представител на лицензиран пристанищен оператор, от капитана на танкера и от митнически служител. Начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Затова и е регламентирано в чл. 69, ал. 1 ППЗМ, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че касаторът е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. Приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на описаната стока следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не и върху договореното. Съответстващата на чл. чл. 69, ал. 1 от ППЗМ и приложима след 1.01.07 г. е тази на чл. 145 § 1, изр. второ от Регламент /ЕО/ 2454/93 на Комисията и с оглед посочената втора дата в ЕАД тя също е обсъдена в мотивите на първоинстанционното решение. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че решението на Бургаския административен съд е правилно и съответства на установените факти и приложимите материално правни норми. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че е допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви. Като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо отАПК същото следва да бъде оставено в сила. Касационните доводи, касаещи началния момент, от който се дължи лихва върху допълнително определеното с решението на митническия орган задължение за ДДС, с оглед изхода на спора, не се налага да бъдат обсъждани. Направеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, е основателно и следва да бъде уважено. Такова следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 223.64 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,