Решение № 9488 от 20.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1843/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Асарел- Медет АД, гр. Панагюрище, представлявано от изпълнителния директор инж. Д. Николов, чрез адв. И. Мишева, за отмяна на влязло в сила решение 17 013/ 12.12.2019г., постановено по адм. д. 9419 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, с което е оставено в сила решение 8906 от 12.06.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело 8918/2015 г., с което е отменено Решение по оценка на въздействието върху околната среда 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за Разширяване промишлената площ на Асарел Медет АД, гр. Панагюрище, и преписката е изпратена на Министъра на околната среда и водите за ново произнасяне. В искането за отмяна, на първо място, са релевирани подробни съображения в подкрепа на тезата за неговата допустимост. Искателят изразява несъгласие с постановеното определение 9505/ 14.07.2020г. по адм.д. 5628/20г. от петчленен състав на ВАС, Първа колегия, и моли настоящия състав да не се съобразява с него. В подкрепа на доводите си представя писмено становище, изготвено от проф. Ц. Сивков и проф. А. Мингова за сведение на съда. По съществото на подаденото искане Асарел- Медет АД счита, че са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че доколкото и самият съд не е изяснил фактическата обстановка и не е изяснил категорично засегнатата общественост, а и предвид несъгласието си с приетото от съда, че дружеството е единствен замърсител на водите на р. Луда Яна, Асарел Медет АД започнало задълбочено изследване на вероятните близки и далечни населени места, които дори хипотетично биха могли да бъдат засегнати от инвестиционното предложение. По този начин дружеството попаднало на Постановление на Окръжна прокуратура- гр. Пазарджик с рег. 295 от 23.03.2011 г., на Писмо от РИОСВ- Пазарджик с изх. ПД-03-1- /6/ от 27.10.21г. и Писмо от РИОСВ- Пазарджик с изх. ПД-03-1-/9/ от 04.11.21г., по отношение на които се твърди, че са нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото по смисъла на чл.239, т.1 АПК. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от адв. Зиновиева и адв. Кучев, които излагат допълнителни съображения в подкрепа на отправеното искане. Претендира се отмяна на решението на петчленния състав на Върховния административен съд, както и на потвърденото с него решение на тричленния състав на ВАС, четвърто отделение, и се прави искане делото да бъде изпратено за разглеждане от Административен съд- Пазарджик по правилата на родовата и местната подсъдност, предвид настъпилата промяна в материалната компетентност на органа. Ответникът по искането за отмяна Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Петков и юрисконсулт Хумбаджиев, излага съображения за нейната допустимост и основателност. Подробно се мотивира в депозиран писмен отговор на пълномощника юрк. Петков. Ответникът Сдружение За дива природа- Балкани, чрез упълномощения процесуален представител адв. Велов, намира искането за процесуално недопустимо, а по същество- за неоснователно, като излага подробни аргументи в защита на това становище както в съдебно заседание чрез пълномощника, така и в депозирани писмени бележки от същия. Ответниците Политическа партия Зелените и К. Дичев, не изразяват становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, намира по допустимостта на същото следното: С решение 8181 от 03.07.2015 г. на седемчленен състав на Върховния административен съд І колегия, постановено по адм. дело 4392/2015 г., на основание чл. 239, т. 1 от АПК по искане на Асарел Медет АД е отменено влязло в сила решение 9612/26.06.2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело 8474/2012 г., с което е отменен посоченият административен акт на министъра на околната среда и водите и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, както и потвърждаващото го решение 3397 от 11.03.2014 г. на Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия по адм. дело 14492/2013 г. На основание чл. 244, ал. 2, изр.първо АПК делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд, като е указано разглеждането му да започне от фазата на събиране на доказателствата. С решение 8906 от 12.06.2019 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. дело 8918/2015 г., е отменено Решение по оценка на въздействието върху околната среда 7-3/2012 г. от 04.05.2012 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за Разширяване промишлената площ на Асарел Медет АД, гр. Панагюрище, и преписката е изпратена на Министъра на околната среда и водите за ново произнасяне. Това решение е оставено в сила с решение 17 013/ 12.12.2019г., постановено по адм. д. 9419 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия. Асарел- Медет АД и Директорът на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Пазарджик са депозирали искания за отмяна на така постановените решения от тричленен и петчленен състав на ВАС, по които е образувано адм.д. 5628/2020г. по описа на ВАС. С определение 9505/ 14.07.2020г. , постановено по това дело, петчленен състав на ВАС, Първа колегия, е оставил без разглеждане, като недопустими, подадените от Асарел Медет АД, и от директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Пазарджик искания за отмяна на решение 8906 от 12.06.2019 г. по адм. дело 8918/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение и на потвърждаващото го решение 17013 от 12.12.2019 г. по адм. дело 9419/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия. При постановяването на този резултат, петчленният състав на ВАС е приел, че съдебните решения, като това, постановено от тричленния състав ва ВАС, четвърто отделение, с които административните актове са отменени поради допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, и на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката е върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, не разрешават правния спор по същество и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Изложеното е мотивирало съда да приеме, че двете решения, предмет на искането, не подлежат на отмяна. Настоящият състав намира, че независимо от така постановеното определение, искането, по което е образувано настоящото е допустимо и следва да бъде разгледано, поради следното: Искането е подадено в едногодишния срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска- чл.240, ал.1, т.1 АПК от страна по делото. Противно на доводите на ответника Сдружение За дива природа Балкани, съдът намира, че искането не е и недопустимо на основанията на чл.242, ал.2 АПК /ДВ, бр. 77/2018г., в сила от 01.01.2019г./. Съгласно посочената разпоредба се оставя без разглеждане всяко последвало искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове по чл.237, ал.1 АПК, а образуваното производство се прекратява, когато съдът се е произнесъл на същото правно основание по чл.239 АПК. Настоящият състав споделя тезата на искателя, че хипотезата на последвало искане по смисъла на чл.242, ал.2 АПК, е налице само тогава, когато предходното искане е депозирано след датата на влизане в сила на посочената норма. Това е така, понеже незабавното действие на процесуално- правните норми, каквито те несъмнено имат според установеното разбиране на доктрината и съдебната практика, се изразява в приложението на процесуалния закон спрямо висящи процесуално- правни отношения. Ето защо и решение 8181 от 03.07.2015 г. на седемчленен състав на Върховния административен съд І колегия, по адм. дело 4392/2015 г., с което на основание чл. 239, т. 1 от АПК, по искане на Асарел Медет АД, веднъж е постановена отмяна посредством този извънреден способ за защита, не се явява процесуална пречка за развитие на настоящото съдебно производство. От друга страна, настоящият състав намира, че не е налице и втората процесуална пречка, визирана от посочената разпоредба, доколкото с определение 9505/ 14.07.2020г. по адм.д. 5628/2020г. на петчленен състав на ВАС, съдът не се е произнесъл на същото правно основание. Вярно е, че искането, по което е образувано това дело, следва да бъде квалифицирано по чл.239, т.1 АПК, но производството по делото е прекратено и искането не е разгледано по същество поради което и не е налице произнасяне на съдебния състав по смисъла на чл.242, ал.2 АПК. Според настоящия състав, разпоредбата на чл.242, ал.2 АПК цели да предотврати пререшаемост на вече решен спор. При липсата, обаче, на разглеждане на предходното искане поради възприета от петчленния състав недопустимост, не е налице решен спор по същество, поради което и допускането до разглеждане на повторно искане не влиза в противоречие с принципа за непререшаемост. В реда на тези мотиви следва да бъде посочено още, че съдът не споделя решаващите мотиви в определение 9505/ 14.07.2020г. по адм.д. 5628/2020г. на петчленен състав на ВАС, за това че решенията, чиято отмяна се иска, не подлежат на отмяна, доколкото не се ползват със сила на присъдено нещо: с тях не се решава правния спор по същество. Тези мотиви нямат обвързваща сила за настоящия съдебен състав. Теорията и съдебната практика последователно приемат, че под обективни предели на силата на пирсъдено нещо следва да се разбира предмета на спора, за който силата на присъдено нещо се формира, т.е. присъдено нещо е това, по отношение на което спорът не може да се пререшава и с което страните следва да съобразяват занапред своето поведение. Това схващане е застъпено и в мотивите на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010г. по ТД 4/2010г., като в него изрично е посочено, че със сила на присъдено нещо се ползва всяко необжалваемо решени, независимо от искането и изхода на делото. В разглеждания случай силата на присъдено нещо се отнася именно до законосъобразността на административния акт, предмет на делото.В подкрепа на това разбиране е и константната съдебна практика, примери от която са цитирани в искането за отмяна. Извод за недопустимост на настоящото производство не може да бъде изведен и чрез аналогия с решенията на касационната инстанция, с които се отменя първоинстанционното решение и делото се връща на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК за ново разглеждане от друг съдебен състав. Такъв извод е формиран от петчленния състав на ВАС, Първа колегия, в посоченото по- горе определение, но настоящият състав счита, че не са налице основания за такава аналогия доколкото с тези съдебни актове не се решава окончателно спорния въпрос за законосъобразността на административния акт. По тези съображения, настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия, намира искането за допустимо, а всички срещупоставени възражения в противната насока- за неоснователни. По съществото на спора: В искането за отмяна молителят излага доводи, че са налице нови писмени доказателства и установени нови обстоятелства след постановяване на съдебния акт от петчленния състав на ВАС, които биха обусловили различен правен резултат, ако са били известни към момента на провеждане на редовното съдебно производство. В тази насока сочи, че тези факти са му станали известни по повод изпълнението на посочените по- горе решения на ВАС.Поддържа, че това са следните писмени доказателства и обстоятелства, релевантни към законосъобразността на процесния административен акт: Постановление на Окръжна прокуратура- гр. Пазарджик с рег. 295 от 23.03.2011 г., Писмо от РИОСВ- гр. Пазарджик с изх. ПД-03-1- /6/ от 27.10.2020г. и Писмо от МОСВ с изх. ПД-03-1-/9/ от 04.11.2020г. Конкретно, по отношение визираното постановление на Окръжна прокуратура се сочи, че случайно, след разговори с материално компетентния към настоящия момент орган- Директорът на РИОСВ- Пазарджик, искателят е установил обстоятелството, че е водено разследване за евентуално извършено престъпление за замърсяването на р. Луда Яна, вследствие дейността на Йонтех ООД- друг източник на замърсяване с тежки метали, който не е установен от съда, нито чрез изслушаните експертизи, нито посредством други доказателствени средства. Искателят намира това обстоятелство за ново и съществено за правилното решаване на делото, като счита, че съобразяването му би довело до различни крайни решаващи изводи от съда. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Разпоредбата на чл.239, т.1 АПК, на която молителят основава своето искане, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора.