Решение № 13883 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2013 г.

Решение № 13883 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Севилен Хасан Кемал против решение № 6750/10.12.12 г. на Административен съд- София град, постановено по адм. д. № 8138 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2001110636/23.12.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с Решение № 1620 от 06.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София (понастоящем Дирекция "ОДОП"- София). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите- е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита на процесуалния си представител юрк. Василева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Севилен Хасан Кемал против решение № 6750/10.12.13 г. на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2001110636/23.12.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с Решение № 1620 от 06.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Подробно е анализирал всички събрани доказателства, от които е приел за установено, че РА в оспорената му част е издаден при правилно прилагане на материалния закон и не са налице за неговата отмяна. За да постанови този резултат, административният съд е счел, че с оглед вида на извършените сделки и достигнатия оборот от ревизираното лице са налице основанията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 2, от ЗДДС. Възприел е като неоснователно оплакването на касатора за неправилно приложение от органите по приходите на чл. 96 от ЗДДС, мотивирано с твърдението, че плащанията по доставките са извършени само през м. декември 2008 г., поради което и задължението за начисляване и плащане на ДДС възниква за всички доходи реализиране след 14.01.2009 г., но не и за доходите реализирани преди тази дата, както е прието в РА и не е възникнало основание за регистрация чл. 96 ЗДДС. Наред с това съдът е приел, че е обвързан от приетото от данъчната администрация в Акт за регистрация по ЗДДС № 190420900024017 от 21.10.2009 г. на ТД на НАП- Силистра, че Севилен Хасан Кемал е извършвал облагаеми доставки и е осъществявал независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС през 2008 г. Решението е правилно. Обоснован е изводът на съда, че релевантния за правилното решаване на спора въпрос- дали за посочените данъчни периоди м. 10.2008 г., м. 11.2008 г. и м. 12.2008 г. лицето е развивало независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС във връзка с изкупуването на 1000т. тиквено семе съгласно договор за поръчка от 01.09.2008 г., сключен между "Максидс" ЕООД, като доверител, и Севилен Хасан Кемал, като довереник, е разрешен с влезлия в сила Акт за регистрация по ЗДДС № 190420900024017 от 21.10.2009 г. на ТД на НАП- Силистра, с който лицето е регистрирано по ЗДДС служебно по инициатива на органите по приходите, след като е направен изводът, че същият е извършвал облагаеми доставки и е достигнал облагаем оборот над 50 000 лв. за периода от 01.09.2008 г. до 30.09.2008 г., като е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.10.2008 г. Съдът правилно се е позовал на мотивите на решение по адм. д. № 105/2010 г. по описа на АС- Варна, с което е прието, че извършените доставки по изкупуване на 1 000, т. тиквено семе "дамски нокът" през 2008 г. представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, както и че със сключването на договора от 01.09.2008 г. с "Максидс" ЕООД лицето е придобило качеството на търговски представител по смисъла на чл. 32 от ТЗ. В контекста на изложеното, правилно с обжалваното решение е прието, че законосъобразно с процесния РА е установено задължение за ДДС за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12 2008 г. на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. В съдебното решение са изложени подробни мотиви за обосноваността на извода на органите по приходите и решаващия орган досежно начина на определяне размера на задълженията по ЗДДС съобразно отразените суми по представените служебни бележки (л. 16-19 от делото), като се съобрази изплатеното възнаграждение за съответния данъчен период (м. 10, 11 и 12.2008 г.). Тези мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция и не се налага да бъдат преповтаряни. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане, на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено такова възнаграждение в размера, визиран в чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение