Решение № 6607 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14387/2010 г.

Решение № 6607 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14387/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 353/18.10.2010 г., постановено по адм. д. № 367/2010 г. Административен съд гр. Хасково е отменил решение № Ж-53-1/04.06.2010 г. на директора на РУ "СО" гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 115/27.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - Хасково, с което на основание чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено Гергана Янкова Димитрова да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 26.06.2009 г. до 16.10.2009 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, в размер на 883, 64 лв. главница и 109, 94 лв. дължима лихва. Върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ"СО" гр. Хасково с оплакване, че е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Моли същото да бъде отменено и спорът решен по същество от настоящата инстанция или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Правното основание за издаване на оспорения пред първата съдебна инстанция административен акт е чл. 117, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 3 и чл. 53 от КСО, по повод получено от Гергана Янкова Димитрова за периода от 26.06.2009 г. до 16.10.2009 г. включително, парично обезщетение за отглеждане на детето й Александър Димитров, в размер на 883, 64 лв. главница и 109, 94 лв. лихва. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО, след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Следователно, за да се изплаща на майката на детето парично обезщетение за срок от две години, освен изброените по-горе условия се изисква детето да не е наставено в детско заведение - ал. 4 на чл. 53 от КСО. Административният орган е приел, че в случая майката на детето не е следвало да получава парично обезщетение, тъй като идеята на законодателя е ясно изразена - паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. За да отмени оспорения административен акт, съдът правилно е приел, че административният орган неточно е посочил периода и размера, за който се дължи връщане на неправомерно полученото обезщетение, тъй като от представените писмени доказателства е видно, че детето на жалбоподателката е било настанено в детска ясла на 29.06.2009 г., а не както е приел административния орган на 26.06.2009 г. Началният момент, от който да се считат получени от Димитрова спорните парични обезщетения, рефлектира върху размера на определената от органа за възстановяване сума. Поради това, правилно съдът е отменил атакуваните актове и върнал преписката на органа за ново произнасяне. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдът, с оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от АПК, е следвало да упражни своите правомощия, като реши делото по същество и измени решението в частта, касаеща погрешно определения период и размера му. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО, за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Следователно, нормата сочи кръга на компетентните лица, на които закона възлага провеждането на производството по възстановяване на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, включително и определянето на конкретния размер и дължимите лихви по чл. 113 от КСО. Поради това, въпросът изцяло е предоставен в правомощията на органите на РУ "СО" гр. Хасково и правилно при констатираното несъответствие на фактите, съдът е върнал преписката на администрацията. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,