Решение № 603 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8847/2008 г.

Решение № 603 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8847/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от ДМ. Т. "С-Добрич"ЕООД, гр. Добрич против решение № 302/25.04.08 г. постановено от Варненски окръжен съд по адм. д. № 1827/06 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу РА№ 0800020/23.03.06 г. на ТД-Добрич в частта, потвърдена с решение № 416/3.07.06 г. на директор на ДОУИ-Варна относно установените данъчни задължения по ЗКПО, както следва- за 2000г- данък общини главница 2 138, 23 лв. и лихва в размер на 1 410, 05лв. ; данък печалба, галвница-3848, 74лв. и лихва 2538, 08лв. ; за 2001 г.- данък общини главница в размер на 1329, 20лв. и лихва в размер на 682, 48лв. и данък печалба главница в размер на 1794, 42лв. и лихва в размер на 922, 41лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради неговата необоснованост и неправилното приложение на материалния закон. Иска се отмяната му, отмяна на РА в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът по касация- директорът на ДОУИ-Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора, съдът е направил обоснован извод, че не е налице изпълнение на услугите по представените договори, поради което не е налице реална доставка, в резултата на което правилно е приложен материалния закон- чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред окръжния съд е бил РА в частта, в която финансовия резултата на дружеството за 2000 и 2001 г. е преобразувана в посока увеличение със стойността по фактурите, издадени от ЕТ"Динекс-Тодор Иванов", гр. Добрич в резултата на което на ревизирания субект са определени допълнително данък общини и данък печалба за тези години. Увеличението на финансовия резултат е направено на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО - с разходи, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискан в съответните нормативни актове, вкл. придружени с фискален бон от ЕКАФП, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, които водят до намаляване на финансовия резултат. Фактическите констатации на данъчните органи са, че ревизираното лице и ЕТ"Динекс-Тодор Иванов" са свързани лица съгласно разпоредбите на § 1, т. 3, б. "в. " ЗКПО и липсват съпътстващи документи, които да доказват извършването. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата с мотивите, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят констатациите и извода на данъчния орган за липса на реални доставки по фактурите. Отделно от това, съдът е приел, че маркетинговите проучвания, какъвто е предметът на фактурите съставляват нематериален дълготраен актив по смисъла на НСС 5 (отм.)- "Отчитане на нематериалните активи", поради което е следвало да бъде отчетен като такъв, а не като текущ разход. Настоящата съдебна инстанция преценява решението на окръжния съд като правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът като е въвел новото основание за увеличаването на финансовия резултат за спорните години е влошил положението на жалбоподателя, за което съществува законова забрана. Окръжният съд е бил съд по съществото на спора и като такъв той е следвало да разреши спора между страните относно дължимоста или не на въпросните данъци, като за целта има правомощието да потвърди РА и на друго правно основание, различно от посоченото в него. В конкретния случай, съдът е възприел наличието и на двете хипотези на чл. 23, ал. 2 т. 13 от ЗКПО, като втората е възприета като допълнителен аргумент в случай, че реалността на доставките по фактурите не би била спорна. Неснователно е и другото възражение на касатора за необоснованост на извода на съда, за липса на реалност на доставките по спорните фактури. Съдът правилно е преценил като недоказана жалбата. Константна е практиката на ВАС, че само сключеният договор за поръчка не доказва изпълнението му. В конкретния случай, в договорите, предметът им не е конкретизиран. Той е посочен твърде общо "изпълнителят да извърши маркетингови проучвания и управление на фирмата му". За какво, при кого, за какъв период, във връзка с какво да се извършат маркетинговите проучвания не е уточнено. Липсата на конкретен предмет по договора прави невъзможно да се проследи изпълнението му. В този смисъл съдържащите се в преписката, "доклади" не биха могли да се свържат с въпросните договори. От друга страна в тези доклади, информацията също е твърде обща. Не се сочи при кого (наименование, адрес, лице за контакти) са извършвани проучванията, за да може евентуално по реда на насрещна проверка на тези лица да се проследи изпълнението на договора. От друга страна, докладите са частни свидетелстващи писмени документи и като такива не разполагат с обвързваща съда материална доказателствена сила. За да се прецени като вярно съдържанието им следва да може то да се свърже и съвпадне с други събрани по делото документи, каквито в конкретния случай липсват. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение като е преценил жалбата срещу РА в обжалваната му част като недоказана, а от там и като неоснователна. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения, Върховният административен съд, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК