Решение № 8330 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 433/2017 г.

Решение № 8330 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 433/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на кмета на община Раковски против решение № 1902/20.10.2016 г., постановено по адм. дело № 3071/2015 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което обявена нищожността на негова заповед № АБ-105-А от 14.11.2012 г. за изменение на кадастралния план на кв. [квартал], [населено място] като е заличен ПИ [номер] и са образувани два нови имота ПИ [номер] и ПИ [номер]. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение и се иска обезсилването му, евентуално отмяната му. Ответникът К. П. А. от [населено място] оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост на решението. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорването за допустимо- подадено от собственик на ПИ, засегнат от оспореното изменение на кад. план. Последното е счетено за нищожно като извършено при липса на компетентност на органа. Решението е недопустимо, като постановено по жалба на лице без правен интерес от оспорването. С оспореното изменение на кд. план се състои в заличаване на ПИ и нанасяне на образуваните от него два нови ПИ. В границите на заличения имот е нанесен нов имот [номер] с площ от 159 кв. м., а разликата е нанесена като ПИ [номер] с площ от 4233 кв. м., двата собственост на община Раковски. От заключението на вещото лице и приложената скица се установява безспорно, че новообразуваният имот [номер] няма обща граница с имота на оспорващата ПИ [номер], а границата му с другия новонанесен ПИ [номер] не се променя. Затова оспорващата К. А. не се явява собственик на ПИ засегнат от изменението и не е сред кръга на лицата по § 1, т. 13 ДР ЗКИР, имащи право на жалба. Същото е прието и при оспорването на заповедта от К. А. и Г. Т. по адм. дело № 2902/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив, което е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено, оставено в сила от ВАС по адм. дело № 9854/2015 г. Вярно е, че прекратителното определение не се ползва със СПН и не е пречка за ново оспорване на заповедта с искане за обявяване на нищожността, но и за него се изисква правен интерес, какъвто в случая не е налице. Като е приел противното, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника К. А., чието оспорване е недопустимо и следва да се присъдят в полза на касатора по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,