Решение № 6101 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15351/2009 г.

Решение № 6101 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15351/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1188/04.09.2009 г., постановено по адм. д. № 2369/2008 г. Административен съд гр. Пловдив е отменил ревизионен акт № 260800544 от 16.09.2008 г., издаден от Веселина Георгиева Господинова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с решение № 754/16.10.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при Централно управление на НАП в частта, с която на Зорница Владимирова Димитрова от гр. Димитровград са определени за внасяне осигурителни вноски /месечни и годишни изравнителни вноски/ за фонд "Държавно обществено осигуряване" за периода 01.01.2000 г. -31.12.2002 г. в общ размер на 8101,18 лв., ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 10 859,64 лв.; осигурителни вноски /месечни и годишни изравнителни вноски/ за "Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд" за периода 01.01.2002 г. -31.12.2002 г. в общ размер на 204,00 лв. ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 225,65 лв.; както и вноски за фонд "Здравно осигуряване" за периода 01.01.2000 г. -31.12.2001 г. /месечни и годишни изравнителни вноски/ в размер общо на 1061,49 лв., ведно с прилежащата лихва за забава в размер общо на 772,93 лв., а също и месечни осигурителни вноски за фонд "Здравно осигуряване" за периода 01.01.2002 г. -30.11.2002 г. в общ размер на 112,20 лв. ведно с прилежащата лихва за забава, като незаконосъобразен. Отхвърлил е жалбата в останалата част по отношение на определените задължения за месечна вноска за фонд "Здравно осигуряване" за месец декември 2002 г. в размер на 10,20 лв., ведно с прилежащата лихва за забава и за годишна изравнителна вноска за фонд "Здравно осигуряване" за 2002 г. в размер на 489,60 лв. ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 249,09 лв., както и за определения дължим данък за довнасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 1699,62 лв., ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 879,86 лв. като неоснователна. Осъдил е Зорница Владимирова Димитрова да заплати на НАП - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Пловдив сумата 339 лв. юрисконсултска защита, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Срещу това решение са подадени касационни жалби от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при Централно управление на НАП и от Зорница Владимирова Димитрова от гр. Димитровград. Излагат се съображения, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано. Молят да бъде отменено в обжалваната от всяка от страните неблагоприятна част. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита двете касационни жалби за неоснователни. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби на страните за процесуално допустими, а по същество за неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при Централно управление на НАП е обжалвал процесното решение в частта, с която съдът е отменил ревизионен акт № 260800544 от 16.09.2008 г., издаден от Веселина Георгиева Господинова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден решение № 754/16.10.2008 г. на касатора, в частта, в която на Зорница Владимирова Димитрова от гр. Димитровград са определени за внасяне осигурителни вноски /месечни и годишни изравнителни вноски/ за фонд "Държавно обществено осигуряване" за периода 01.01.2000 г. -31.12.2002 г. в общ размер на 8101,18 лв., ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 10 859,64 лв.; осигурителни вноски /месечни и годишни изравнителни вноски/ за "Допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд" за периода 01.01.2002 г. -31.12.2002 г. в общ размер на 204,00 лв. ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 225,65 лв.; както и вноски за фонд "Здравно осигуряване" за периода 01.01.2000 г. -31.12.2001 г. /месечни и годишни изравнителни вноски/ в размер общо на 1061,49 лв., ведно с прилежащата лихва за забава в размер общо на 772,93 лв., а също и месечни осигурителни вноски за фонд "Здравно осигуряване" за периода 01.01.2002 г. -30.11.2002 г. в общ размер на 112,20 лв. ведно с прилежащата лихва за забава, като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд подробно и мотивирано е изложил доводите си за погасяване на тези задължения по давност, които изцяло са съобразени с релевантните за спора материално правни норми. Изложените в касационната жалба оплаквания по съжденията на съда във връзка с действието на погасителната давност относно задълженията за осигурителни вноски за времето от 01.01.2000 г. до 31.12.2002 г. са неоснователни. За този период Зорница Димитрова, в качеството на лице, упражняващо свободна професия като адвокат, е подлежала на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО - загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.). Действащата през този период алинея 4 на чл. 9 (ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила до 31.12.2001 г.) е задължавала самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 да се осигуряват задължително върху избран месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от 10-кратния й размер. С чл. 7, ал. 3 от КСО е установен срок за изпълнение на задължението до 10-о число на месеца, следващ този, за който се дължат. По силата на чл. 9, ал. 6 от КСО (ДВ, бр. 64 от 2000 г., в сила до 31.12.2001 г.) след изтичане на календарната година въз основа на данъчната декларация на лицето се определя окончателен размер на осигурителния доход, който не може да бъде по-малък от сбора на двукратния размер на минималната работна заплата и по-голям от сбора на 10-кратните размери през 12-те месеца на годината. Едва с изменението на чл. 6, ал. 7 от КСО (ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) месечните осигурителни вноски са установени като авансови задължения, като на основание ал. 8 върху годишния осигурителен доход се определя окончателна осигурителна вноска, представляваща разликата между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. На основание чл. 115, ал. 1 от КСО (обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. 01.01.2002 г.) дължимите невнесени месечни осигурителни вноски, изчислени върху минималния месечен осигурителен доход, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Този срок следва да се брои съобразно правилото на чл. 140, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс (в сила до 31.12.2005 г.), смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Предвид цитираната разпоредба на чл. 7, ал. 3 от КСО давностният срок за месечните осигурителни вноски за периода 01.01. - 31.12. 2000 г., които е следвало да бъдат платени през същата година, е започнал да тече на 01.01.2001 г. и е изтекъл на 31.12.2005 г. За периода 01.01.2001 г. до -31.12.2002 г. не внесени месечните осигурителни вноски и давностният срок за тяхното принудително търсене е изтекъл на 31.12.2007 г. До края на 2007 г. ревизионните органи не се предприети действия, спиращи или прекъсващи давността. При тези данни по делото правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 138, т. 3 от ДПК, в сила до 31.12.2005 г. и чл. 168, т. 3 от ДОПК, в сила от 01.01.2006 г., публичните вземания са погасени по давност. Оспореният ревизионен акт е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност в частта, с която са установени задължения за погасени по давност осигурителни вноски, ведно с прилежащите лихви за забава. Правилно Пловдивският административен съд е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, според която, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Законът е регламентирал така установения давностен срок за "публичните вземания", без да прави разграничение за произхода им. Следователно с изтичане на 5-годишния давностен срок в конкретния случай са погасени по давност дължимите вземания и лихви за периода 01.01.2000 г. - 31.12.2002 г., по закъснели вноски за ДОО, за ДЗПО-УПФ и ЗОВ до 30.11.2002 г. така и за закъснели вноски за здравно осигуряване до 30.11.2002 г. В чл. 222 от ДОПК изтеклата погасителна давност не е предвидена като основание за спиране на принудителното изпълнение. Тя не е предвидена и като основание за прекратяване на принудителното изпълнение - чл. 225 от ДОПК. Затова единствената възможност при изтекла погасителна давност принудителното изпълнение да бъде прекратено, е отмяната на ревизионния акт, с който са установени погасени по давност публични вземания за невнесени осигурителни и здравноосигурителни вноски - чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК. След като 5-годишният давностен срок е изтекъл и длъжникът се е позовал на този юридически факт, актовете на данъчната администрация правилно са отменени в обжалваната част от решението, тъй като в противен случай същите биха подлежали на принудително изпълнение. Пловдивският административен съд подробно и изцяло мотивирано е обсъдил всяко едно от задълженията по отделно и стигнал до верни правни изводи, поради което постановеното решение в посочената по-горе част е правилно и обосновано, а касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив следва да бъде оставена без уважение. По касационната жалба на Зорница Владимирова Димитрова Зорница Димитрова е подала касационна жалба срещу частта от процесното решение, с което е отхвърлена първоинстанционната й жалба срещу ревизионен акт № 260800544 от 16.09.2008 г., издаден от Веселина Георгиева Господинова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с решение № 754/16.10.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при Централно управление на НАП в частта, с която са й определените задължения за месечна вноска за фонд "Здравно осигуряване" за месец декември 2002 г. в размер на 10,20 лв., ведно с прилежащата лихва за забава и за годишна изравнителна вноска за фонд "Здравно осигуряване" за 2002 г. в размер на 489,60 лв. ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 249,09 лв., както и за определения дължим данък за довнасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 1699,62 лв., ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 879,86 лв. като неоснователна. Касационната жалба е бланкетна, с общо формулиране оплаквания за незаконосъобразност, без да бъдат посочени конкретни нарушения на правни норми или неправилно изчислен размер на задълженията. Първоинстанционното решение съдържа подробно изложение на фактите и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила са установени задълженията на Димитрова, като са взети предвид и частично извършените плащания. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не на налице касационни основания по чл.. 209, т. 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото следва изцяло да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,