Решение № 10881 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрисконсулт В. Василев, против решение 1526/08.03.2023 г., постановено по адм. дело 10198/2022 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва се, че държавното предприятие е в невъзможност да изпълни предписанието на органа, както поради изначалната липса на такива карти, така и поради факта, че не е задължение на собственика на язовира да го направи. Излага още, че подобни карти на районите под заплаха от наводнения, са вменени като задължение за изготвяне от директорите на съответните Басейнови Дирекции и тези карти следва да се прилагат към аварийните планове на всеки язовир. Затруднение при издаването на картите представлявало и липсата на единна Методика, по която те да се изготвят, а компетентните държавни органи не са изпълнили задълженията си да картографират риска от наводнения, както и не са определили конкретни територии и зони, които да се включат в тези карти. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Ответната страна Инспектор по Защита на населението в група Превантивен контрол и превантивна дейност към РД Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението Благоевград, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради и което счита, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) против предписание, обективирано в констативен акт КА-ПБЗН-БЛ0-6-11/05.10.2022 г. издадено от инспектор по защита на населението в група Превантивен контрол и превантивна дейност при Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Благоевград, в частта, с която на предприятието е предписано в аварийния план да се приложат карти на уязвимите от заливане територии, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или изпускане на водни обеми от язовир Бърда-178, [населено място], общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, в аварийни условия. От фактическа страна по делото е установено, че язовир Бърда-178, [населено място], общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, е собственост на ДПУСЯ, като язовирът представлява строеж от първа категория и е класифициран в I-ва /висока/ степен на потенциална опасност. За язовира има изготвен авариен план, но не са приложени карти на уязвимите от заливане територии, които биха били наводнени при образуване на висока вълна от разрушаването на язовирната стена или от изпускането на водни обеми от язовира в аварийни условия. На 05.10.2022 г. Р. Райчева, инспектор по защита на населението в група Правен контрол и превантивна дейност при Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Благоевград, извършила проверка на язовир Бърда-178 и съставила констативен акт КА-ПБЗН-БЛ0-6-11/05.10.2022 г. В акта е отразено, че за обекта има авариен план съгласно изискванията на Приложение 2 към чл. 57, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, но липсват карти на уязвимите от заливане зони съгласно т. 4.8. от Приложение 2 към Наредбата. В тази връзка било издадено предписание, в срок до 31.12.2022 г., с което жалбоподателят бил задължен да изготви карти на уязвимите от заливане зони съгласно изискванията на т. 4.8 от Приложение 2 на Наредбата по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите и чл. 35, ал. 2 от Закона за защита при бедствия. От правна страна съдът приел, че оспореното предписание представлява административен акт по смисъла на чл. 89 от Закона за защита при бедствия, издаден от компетентен орган, оправомощен със заповед 8121з-1393/16.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед 1985з-508/31.05.2022 г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението, в съответствие с административнопроизводствените правила, като също така констативният акт съдържал фактически и правни основания за издаването му. Административният съд направил извод, че предписанията в акта съответствали на материалноправните норми. Извършилото проверката длъжностно лица констатирало, че към аварийния план не са приложени карти на уязвимите от заливане зони, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Съгласно чл. 35 от Закона за защита при бедствия и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите собствениците на язовирите били длъжни да изготвят аварийни планове. Обобщеното съдържание на аварийните планове се уреждало от чл. 35, ал. 1 ЗЗБ, а специфичните изисквания - в Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ. По отношение на липсата на единна методика за изработване на картите по т. 4.8. от Приложение 2 към Наредбата съдът посочил, че това не освобождава собственика на язовира да изработи и одобри авариен план в съответствие с императивните изисквания на закона, включително като изготви карти на заливните зони, защото липсата на методика не поставя задължените лица в невъзможност да изготвят карти на такива места. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати твърдените касационни отменителни основания. Съдът е изложил логични и правно издържани съображения при преценка на законосъобразността на оспорения административен акт. Степента на потенциална опасност на язовир язовир Бърда-178, [населено място], общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, е определена по надлежния ред като първа висока степен на потенциална опасност. За аварийния план за този язовир е относимо изискването по точка 4. 8 от Приложение 2 на Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите. Установеното от административния орган нарушение на посоченото нормативно изискване за съдържанието на аварийния план на обекта, обуславя материална законосъобразност на даденото предписание за изготвяне на липсващите карти на уязвимите от заливане зони. Съобразно т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата по чл. 141, ал. 2 от Закона за водите карти на уязвимите от заливане зони се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б от Закона за водите. Предназначението на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия, както и да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зоните, определени в приложение 1 към чл. 10, ал. 2. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение 1 от Наредбата. Не могат да се споделят изложените в касационната жалба тези на държавното предприятие, тъй като не съществува идентичност между картите по чл. 146з от Закона за водите и картите по т. 4.8. от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Това е така, защото картите по чл. 146з от ЗВ касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, а картите по ЗЗБ уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия. Първите карти са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район, а вторите са част от аварийния план на язовира. Първите се съставят от съответната басейнова дирекция, а вторите от собственика/оператора на язовира. Като логическа последователност първо се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. Следователно, след като язовир Бърда-178 е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, стопанисващият обект е задължен да изготви авариен план за обекта, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони. Съгласно т. 2 от Приложение 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата в съдържанието на аварийните планове на язовирите се посочват всички основни раздели на аварийния план, таблици, фигури, схеми и карти. Аварийните планове на язовирите са част от досието на язовира, а съгласно чл. 15, ал. 1, т. 12 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, операторът има задължението да изготвя и актуализира аварийния план на язовира съгласно Закона за защита от бедствия, чл. 138а от Закона за водите и Приложение 2. Като собственик на язовира по смисъла на чл. 139д от Закона за водите, Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири има задължението да изготвя аварийния план на язовира съгласно специфичните изисквания за форма и съдържание, определени в Приложение 2 на Наредбата. За изготвянето на картите Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири може да ползва информацията, която се съдържа в съответната басейнова дирекция. Съгласно 146г от Закона за водите директорът на басейнова дирекция извършва предварителната оценка по чл. 146а, ал. 1 и определя райони, за които съществува: 1. значителен потенциален риск от наводнения; 2. вероятност за значителен потенциален риск от наводнения. За всеки район на басейново управление съгласно чл. 152, ал. 1, извършва предварителна оценка на риска от наводнения по методиката по чл. 187, ал. 2, т. 6, която включва и карти на районите за басейново управление на водите в подходящ мащаб, указващи топографията и предназначението на земята. Картите на районите с риск от наводнения показват неблагоприятните последици от наводнения за всеки от вероятностните периоди съгласно чл. 146е, ал. 1, изразени чрез следните показатели: приблизителен брой на евентуално засегнати жители; вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район; инсталациите по приложение 4 към чл. 117 от Закона за опазване на околната среда, които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на наводнение, и зоните за защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 1, 2 и 5, за които съществува възможност да бъдат засегнати; други значителни източници на замърсяване (чл. 146ж ЗВ). Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса за касатора не се следват разноски и искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,