Решение № 13674 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10477/2016 г.

Решение № 13674 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10477/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Д. от гр. С., подадена чрез упълномощен адв. Ангелова, против решение № 1354 от 4.07.2016 г., постановено от Административен съд - П., ХV състав, по адм. д. № 404/2015 г. В касационната жалба, в допълнение към касационната жалба и с писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател твърди, че оспореният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото съдът е следвало при събраните доказателства да отмени изцяло атакуваната нотариална покана. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт, като развива тезата, че същият е нищожен, не съдържа достатъчно мотиви, а земеделският производител е изпълнил задълженията си по бизнес - плана за увеличаване на икономическите единици на земеделското си стопанство. М. В. административен съд да отмени изцяло обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" -П. оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Недялкова - Гърова, която с писмен отговор пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за потвърждаване съдебното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото от събраните по делото доказателства се установяват фактическите и правни основания, посочени в оспорения административен акт и в хода на проведения административен процес безспорно е доказано, че ползвателят не е изпълнил договорените инвестиции - засаждане и отглеждане на лешникови насаждения, като не е постигнато и изискуемото нарастване на икономическите единици в стопанството му, което представлява нарушаване на нормите на чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 10 от Наредба № 9/3.04.2008 г. и се потвърждава от приетите по делото съдебно-техническа и счетоводна експертизи. Според участващия по делото прокурор не е основателно направеното от касатора възражение, касаещо възможността на засажденията да плододават, тъй като е извършена на място проверка, отразена в контролен лист, посочваща общото състояние на насажденията, което ще се отрази и на възможността им да дават добиви. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Б. Н. Д. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1354 от 4.07.2016 г. е отхвърлена жалбата на Б. Н. Д. против Нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-163-6500/140 от 3.02.2015 г. на Директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"-П. и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ОД на Д. Ф. "Земеделие"- П. сумата в размер от 680 лв., представляваща 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 380 лв. - изплатени депозити за вещи лица. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - П. е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган в изискуемата писмена форма и същият съдържа необходимите реквизити - фактически и правни основания. Първоинстаницонният съд е извършил подробен фактически и правен анализ и се е произнесъл по всички оплаквания на оспорващия земеделски производител. Преценил е, че при издаване н атакувания акт са спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати отклонения и противоречия с приложимите специални материалноправни норми. От тук първостепенният съд е извел заключение, че жалбоподателят действително е създал изкуствено условията, необходими за получаване на претендираното второ плащане за да получи облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че Б. Н. Д. в качеството си на ползвател по мярка 112 от ПРСР, не е изпълнил основните дейности и цели, залегнали в бизнес плана и не е създал годно лешниково насаждение и по този начин не е доказал нарастване на икономическия размер на земеделското стопанство. При това положение е счетено, че след като не са изпълнени всички инвестиции и основни дейности по бизнес плана, то законосъобразно, на основание т. 4.4 от Договор № 13/112/02812/16.10.2009 г. и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., ДФ "Земеделие" отказва да извърши второ плащане и изисква връщане на изплатените суми заедно със законните лихви към тях. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Обжалваният съдебен акт е правилен, тъй като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обстойно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото както в касационната жалба, така и в допълнението към нея са инвокирани твърдения за нищожност и незаконосъобразност на нотариалната покана, който акт не е предмет на настоящото касационно производство. Върховният администратвен съд извършва съдебен контрол върху постановеното първоинстанционно съдебно решение, а не спрямо индивидуалния административен акт, който е оспорен с първоинстанционната жалба. Въпреки това доколкото от касационната жалба и от допълнението към нея би могло да се извлече оплакване срещу изводите на първостепенния съд, настоящият съдебен състав счита, че следва да обсъди възраженията на касационния жалбоподател. Същият релевира възражение за нищожност на оспорената от него нотариална покана с твърдение, че тя не е издадена от компетентен орган. Това оплакване е обсъдено от първостепенният съд и той е изложил обосновано заключение за валидност на административния акт, който е обективиран в нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-163-6500/140 от 3.02.2015 г., издадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"-П., който е компетентният административен орган, в съответствие със заповед № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" са делегирани правомощия, включително да приемат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за финансиране на заявленията за подпомагане, подадени по мярка 114 "Използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори", мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" и мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В касационната жалба е развита тезата за "недопустимост на администартивния акт/ нотариална покана", която не може да се сподели от касационния съдебен състав, тъй като този въпрос вече е решен с влязъл в сила съдебен акт. С определение първостепенният съд е прекратил производството против атакуваната нотариална покана, но с определение № 9166 от 31.07.2015 г., постановено по АД № 4982/2015 г. Върховният административен съд е счел, че нотариалната покана съставлява волеизявление, представляващо акт, който притежава всички белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и който засяга правото на жалбоподателя да получи финансово подпомагане в одобрения размер. От значение е и обстоятелството, че самият жалбоподател не е оспорил заповед № 01-163-6500/140#1 от 3.02.2015 г. на директора на ОД на ДФЗ - П., с която на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 8, ал. 1, т. 10 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 13/112/02812 от 16.10.2009 г., заявка за плащане № 13/112/02812/3/01 от 8.11.2012 г. Следователно земеделският производител е счел, че правата и интересите му са засегнати от издадената нотариална покана, а не от горепосочената заповед. Неоснователно е оплакването на касатора, че процесният административен акт не е мотивиран и при издаването му са нарушени административнопроизводствените правила. Първостепенният съд точно е констатирал, че атакуваната от земеделския производител нотариална покана съдържа конкретно посочени и относими фактически и правни основания, изложени накратко - отказва се изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 13/112/02812 от 6.10.2009 г. и е посочено, че на основание т. 4.4, буква "а" и "б", т. 4.7 и т. 4.8."б" от Договор № 13/112/02812 от 6.10.2009 г. и чл. 8, ал. 1, т. 1, 2 и 10 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24.446 лв., ведно с дължима, на основание раздел VII т. 7 от Договора с ДФЗ, неустойка в размер на законната лихва върху полученото първо плащане, считано от датата на получаването му до изтичане на срока за доброволно възстановяване на дължимата сума. В нотариалната покана е вписано изрично, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана - да създаде годно лешниково насаждение и по този начин да докаже нарастване на икономическия размер на земеделското стопанство. Административният орган ясно е посочил, че е доказано неточно изпълнение на поетите с договора задължения и производителят не е положил дължимата грижа за създаване на годно и плододаващо лешниково насаждение. В мотивите на нотариалната покана е отразено, че съществуват данни, че бенефициентът е направил опит да докаже изпълнение на задълженията си, като е поставил бутафорни лешникови пръчки, имитирайки създавани лешникови насаждения. Първоинстанционният съд вярно е преценил, че горепосочените мотиви са доразвити в приложените към преписката документи - подробно становище на директора на Дирекция "Правна" в ДФ "Земеделие" до директора на ОД на ДФЗ-П. от 16.12.2014 г., както и в съдържащите се в преписката протоколи и контролни листове от проведените множество проверки. Във връзка с твърденията на касационния жалбоподател за допуснати противоречия с приложимите материалноправни разпоредби при издаване на атакувания административен акт, настоящият съдебен състав счита, че също са неоснователни. Първоинстаницонният съд се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, намиращи се в административната преписка, които не са оспорени по предвидения за това ред от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Приложените протоколи от проведени проверки представляват официални документи, които като необорени от жалбоподателя, правилно са съобразени от съда при постановяване на съдебното решение. В мотивите на обжалвания съдебен акт вярно е установено, че констатациите на административния орган се потвърждават от приетите по делото съдебно - техническа и съдебно- счетоводна експертизи, които съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Изслушаната съдебно-техническа експертиза правилно е възприета от съда като обективно и компетентно изготвена. В нея е посочено, че по делото има представени фактури и съпътстващи документи - описани в констативната част от заключението, чрез които експертът е установил закупуване на посадъчен материал от лешникови издънки - три броя фактури, които са подробно обсъдени в обстоятелствената част от СТЕ. Вещото лице е констатирало, че няма представени документи, удостоверяващи проведени агротехнически мероприятия, необходими за създаване и отглеждане на годно лешниково насаждение; няма технологичен дневник, от който да е видно кога са засадени и презасадени лешниковите насаждения; не са спазени изискванията за избор на терен, обработки, качествен посадъчен материал. От тук вещо лице агроном Веселинова е формирала заключение, че към дата 16.10.2012 г. бенефициентът Б. Д. не е създал годно лешниково насаждение на площ от 23,079 ха и не е изпълнил заложеното по бизнес плана. Според експерта, закупеният от жалбоподателя с визираните три фактури посадъчен материал е от лешник издънки, който е със слаб растеж и развитие и не е бил годен да създаде лешниково насаждение, а е трябвало да бъде двугодишен, за да се вкорени в почвата и да има нормален растеж и развитие, за да бъде създадено и отгледано годно лешниково насаждение, от което в бъдеще биха се получавали приходи. Вещото лице е уточнило, че към 16.10.2012 г. няма изпълнение на агротехническите мероприятия, необходими за създаване на годно трайно насаждение от лешници: избор на терен, подготовка на почвата за засаждане, посадъчни ямки, качествен и добре развит двугодишен посадъчен материал и категорично е посочено, че няма документи, удостоверяващи, че по време на вегетацията, за засадените лешникови издънки са положени необходимите грижи за растеж и развитие на същите. За пълното изясняване на релевантните обстоятелства първоинстанционният съд е допуснал и втора СТЕ от друго вещо лице, което да отговори на въпросите свързани с развитието и състоянието на лешниковите насаждения към настоящия момент, но жалбоподателят не е съдействал на вещото лице и оглед на място отново не е осъществен, тъй като вещото лице Михов в съдебно заседание на 9.06.2016 г. е уведомил съда, че имотът е продаден през 2015 г. и сега има друг собственик, с оглед на което втората СТЕ е заличена. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено по безспорен начин, че съгласно представения бизнес план е избрано време за проверка на изпълнението, в рамките на месец, след края на третата година от сключване на договора за отпускане на финансова помощ, т. е. до 16.11.2012 г. и проверката е извършена на дата 5.12.2012 г., за което е издаден контролен лист за посещение на място. Е. С. е констатирала, че в Приложение № 4, е отразено, че културите, обект на инвестицията, не са засети и дейностите не са реализирани. Копие от контролния лист от проверката е връчено и подписано от жалбоподателя, а същевременно жалбоподателят е попълнил анкетен формуляр № 46/10.02.2012 г., с който декларира, че обработва площ в общ размер на 2,3079 ха, т. е. 23,079 дка /7,13 ИЕ/ от които 8,48 дка /2,62 ИЕ/ са начален икономически размер на стопанството, налице е документално нарастване на стопанството в размер на 4,51 ИЕ. Вещото лице е съобразило констатациите на проверяващите експерти от Дирекция "Технически инспекторат'' "Земеделие" от 11.11.2014 г., според които лешниковите насаждения са презасаждани, не е спазен бизнес плана и към момента на проверката няма годно лешниково насаждение, което да докаже реално нарастване на икономическия размер на земеделското стопанство. Изслушаното компетентно вещото лице Стоянова е изразила недвусмислено становище, че в случая няма нарастване на икономическите единици на земеделското стопанство, защото при изчисляването на икономическия размер на стопанството, водещ следва да бъде критерият- съществуващи годни насаждения, а не обработваема площ. При тези данни първоинстанционният съд е извел обоснован извод за законосъобразност на оспорената пред него нотариална покана, тъй като в първоинстанционния процес категорично е доказано, че ползвателят не е изпълнил договорените инвестиции - засаждане и отглеждане на лешникови насаждения, като не е постигнато и изискуемото нарастване на икономическите единици в стопанството му. От страна на касатора е допуснато нарушаване на нормите на чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 10 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на т. 4.4, буква "а" и "б" от Договор № 13/112/02812 от 6.10.2009 г., което се потвърждава и от приетите по делото съдебно-техническа и счетоводна експертизи. По отношение на твърдението на касационния жалбоподател във връзка с възможността на насажденията да плододават, настоящият съдебен състав намира, че също е без правно основание, защото извършената на място проверка, отразена в контролен лист посочва общото състояние на насажденията, което ще се отрази и на възможността им да дават добиви. По изложените съображения решаващият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. Съдът констатира, че ответникът по касационната жалба е заявил искане за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. От мотивите и диспозитива на обжалваното решение е видно, че по направено искане от процесуалния представител на ответника са присъдени претендираните разноски, които са в общ размер от 680 лв.: 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 380 лв. - изплатени депозити за вещи лица. Ето защо и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответната страна се дължат само разноските в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,