Решение № 7699 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез представител по пълномощие – юрисконсулт Д. Борисов, против Решение № 6794/19.02.2026 год., постановено по адм. дело № 12017/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорен е извода на съда за законосъобразност на решението за определяне на финансова корекция по отношение на констатираното нарушение. Намира, че неправилно съдът изцяло е кредитирал изложеното от административния орган, че след като един експерт е участвал като „технически правоспособно лице по част „Пътни съоръжения и координатор по ЗБУТ“, то същото няма как да е изпълнявало функциите на инженер по част „конструктивна“. Позовавайки се на поставените изисквания в документацията на обществената поръчка намира, че от страна на съда и органа е направено стеснително тълкуване на критериите за подбор, доколкото възложителят не търси експертът да е бил инженер по част „Конструктивна“, а само да е изпълнявал подобни дейности. По мнение на оспорващия, предложеният експерт отговаря на критериите за подбор съгласно документацията на обществената поръчка. Анализирайки представените доказателства обосновава извод, че изпълняваните от технически правоспособно лице дейности по строителен надзор представляват дейности по част „конструктивна“ във връзка с ремонта на пътни съоръжения на обекта. Посочва, че с представените доказателства по безспорен начин се установява, че декларираните като специфичен опит дейности за експерта а именно участие в консултантски екипи по част „Пътни съоръжения и координатор по ЗБУТ“ и „Пътни съоръжения“ на двата обекта по същността си представляват дейности по част „конструктивна“, с което е изпълнено изискването на документацията за обществената поръчка по отношение на посочения експерт. В тази връзка, обосновава извод, че не е налице твърдяното от първоинстанционния съд и административния орган нарушение, което е основание за определяне на финансова корекция, доколкото е налице сключен договор с участник, който е представил всички необходими документи за доказване на притежавания от предложеното лице специфичен опит за позицията, преди сключването му. На следващо място е заявено и твърдение, че в оспорения административен акт не е изследвана връзката между сочените нарушения и реалната или потенциална вреда за финансовите интереси на Съюза, което е една от кумулативно изискуемите предпоставки, за да се счете, че е налице нередност. Излага доводи, че неправилно е определен размера на финансовата корекция, тъй като до участие в процедурата са били допуснати девет оферти, с което е осигурено значително по-високо от минималното ниво на конкуренция, което не предполага финансовата корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от Управляващия орган за допустими за финансиране разходи. В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение, а по същество и отмяна на решението за определяне на финансова корекция. В съдебно заседание, касаторът чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Алексиев, поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за две инстанции по представен списък. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 (РУО на ОПОС), в писмен отговор чрез представител по пълномощие – М. Димитрова – служител с юридическо образование и правоспособност, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокат, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 221/27.10.2025 год., издадено от РУО на ОПОС 2014-2020, с което е определена финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по договор ОП 3 № РД-36-18/19.11.2020 год. с изпълнител „Сник“ ЕООД, на обща стойност 66 300 лева без ДДС. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното: Между Министерство на околната среда и водите и Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключен Административен договор № Д-34-66/13.07.2020 год. проект с рег. № BG16M1OP002-4.003-0010-C01 „Превенция и противодействие на свлачищните процеси по републиканската пътна мрежа – Фаза 2“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 год.“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Кохезионния фонд и от държавния бюджет на Република България“. В изпълнение на договора и за реализиране на целите по проект, АПИ е обявила открита процедура по ЗОП за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на изпълнител на консултантска услуга във връзка със строителството на 4 (четири) обекта“, по следните обособени позиции: ОП № 1 „Укрепване на свлачище на път II-53 Елена – Сливен – Ямбол при км 107+200, област Сливен“, ОП № 2 „Укрепване на свлачище на път I-8 Хасково – Свиленград, от км 371+840 до км 372+200, област Хасково“, ОП № 3 „Укрепване на свлачище на републикански път I-4 (Е-722) Коритна - Български извор – Микре - о.п. Севлиево – Велико Търново – о.п. Омуртаг – о.п. Търговище – (о.п. Разград – о.п. Шумен), от км 84+624 до км 84+905 и откоса от южната му страна, област Габрово“ и ОП № 4 „Укрепване на свлачище на път I-1 София – Перник от км 281+150 до км 281+600 – [населено място], област София“. В резултат на проведената процедура по Обособена позиция № 3 е сключен Договор № РД-36-18/19.11.2020 год. с избрания за изпълнител „Сник“ ЕООД, на стойност 66 300 лева без ДДС. В резултат на осъществен последващ контрол за законосъобразност на процедурата за възлагане на обществена поръчка и сключения въз основа на нея договор по Обособена позиция 3, с писмо № 12-000-974/30.09.2025 год., РУО на ОПОС е уведомил бенефициера за установено нарушение с финансов ефект, посочено по следния начин: Нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, изразяващо се в следното: Според УО, участникът „Сник“ ЕООД не е доказал специфичния опит на лицето, което е предложено за позицията Инженер по част „Конструктивна“ – инж. И. К. съгласно изискването по документацията. Посочил е, че от представените от избрания за изпълнител на етап сключване на договор доказателства по преписката на обществената поръчка за Обособена позиция № 3, не се доказва, че предложеният експерт Инженер по част „Конструктивна“ притежава изискуемия специфичен опит, свързан с извършване на дейности по част „Конструктивна“, при упражняване на строителен надзор, съгласно ЗУТ, тъй като в посочените като изпълнени проекти, лицето не фигурира като технически правоспособно лице по част „Конструктивна“. Изложил е, че в представения „Списък на специалистите“ е установено, че за експерта И. К. е декларирано, че има участие като инженер по част „Конструктивна“ на следните обекти: „Рехабилитация на Път III-3505 /О.П. Ловеч-Троян/ - Казачево Стефаново – Дебнево – Велчево от км.0+000 до км.20+381,10, Община Троян, Община Ловеч – Област Ловеч.“/Протокол Образец 16 от 28.11.2013 год./ и „Рехабилитация на Път III-904 /Гроздьово – Провадия/ от км. 23+403 до км. 29+928,99 и от км. 36+205 до км. 41+705,18/.“ /Констативен акт Образец 15 от 28.05.2018 год./. Според РУО на ОПОС в представените доказателства към списъка, а именно: „Протокол Образец 16 от 28.11.2013 год.“ и „Констативен акт Образец 15 от 28.05.2018 год.“ по част „Конструктивна“ фигурира друго лице, а не инж. И. К.. От стр. 97, файл „Документи договор ОП 3 част 2.pdf“ е видно, че в Протокол Образец 16 от 28.11.2013 год. за обект „Рехабилитация на Път III-3505 /О.П. Ловеч-Троян/ - Казачево Стефаново – Дебнево – Велчево от км.0+000 до км.20+381,10, Община Троян, Община Ловеч – Област Ловеч“ – инж. И. К. фигурира, като техническо правоспособно физическо лице по част „Пътни съоръжения и координатор по ЗБУТ“. От същата 97 страница, файл „Документи договор ОП 3 част 2.pdf“ е видно, че по част „Конструктивна“ е посочено, като техническо правоспособно физическо лице инж. Н. Н.. Относно Констативен акт Образец 15 от 28.05.2018 год., за обект „Рехабилитация на Път III-904 /Гроздьово – Провадия/ от км. 23+403 до км. 29+928,99 и от км. 36+205 до км. 41+705,18/“, УО на ОПОС е установил, че на стр. 20 от файл „Документи договор ОП 3 част 2.pdf“ – инж. И. К. фигурира, като техническо правоспособно физическо лице по част „Пътни съоръжения“. Горните фактически обстоятелства са обосновали нарушаване на разпоредбaтa на чл. 112, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), което нарушение е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности), за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 25% по договора за обществена поръчка по Обособена позиция 3, сключен с участника „Сник“ ЕООД на стойност стойност 66 300 лева без ДДС. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ на бенефициера е дадена възможност да представи възражение и приложи доказателства по констатациите на органа и предложението за определяне на финансова корекция. В указания в писмото срок, от страна на бенефициера АПИ е представено възражение против констатациите за наличие на допуснато нарушение, което е квалифицирано като нередност и за което е предвидено определяне на финансова корекция в посочения размер. Като е приел възражението на бенефициера за неоснователно, РУО на ОПОС е постановил Решение № 221/27.10.2025 год., с което на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за допуснато нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП е определил финансова корекция на бенефициера АПИ в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 год. разходи по сключения договор по Обособена позиция 3 № РД-36-18/19.11.2020 год. с избрания за изпълнител „Сник“ ЕООД, на стойност 66 300 лева без ДДС. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа изискуемите фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение материалната законосъобразност на решението, след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво, съдът е приел за правилни изводите на РУО на ОПОС за допуснато от бенефициера нарушение при възлагането на обществената поръчка. Посочил е, че в случая възложителят е избрал за изпълнител участник, който е подлежал на отстраняване, доколкото от последния е предложено лице за изпълнение функциите на инженер по част „Конструктивна“, което предвид представените доказателства, не притежава изискуемия съгласно документацията на процесната обществена поръчка специфичен опит. Анализирайки приложените по делото доказателства, съдът е обосновал извод, че за посочените от изпълнителя обекти, експертът не е изпълнявал функциите на инженер по част „Конструктивна“, а съответно - на техническо правоспособно физическо лице по част „Пътни съоръжения и координатор по ЗБУТ“ и техническо правоспособно физическо лице по част „Пътни съоръжения“. В допълнение е посочил, че като инженер консултант по част „Конструктивна“ било записано друго лице. Позовавайки се на приложимите материалноправни разпоредби, съдът е формирал извод, че доколкото обектът по ОП 3 се характеризира като строеж от втора категория, то за проектна част „Конструктивна“, строителен надзор се извършва от технически правоспособно лице, вписано в регистъра при КИИП по съответната специалност. Заключил е, че доколкото експертът е вписан в регистъра в КИИП-Шумен за ППП по специалност „ТСТС – транспортно строителство и транспортни съоръжения“, то същата няма как да осъществява дейности по строителен надзор по част „Конструктивна“ за обекта. В съответствие с горните доводи и аргументи, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата и в полза на административния орган е присъдил разноски в размер на 200 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Настоящата касационна инстанция приема за правилен извода на съда, че е налице посоченото нарушение. За да обоснове извода си за извършено нарушение, описано в решението за определяне на финансова корекция, органът сочи, че въз основа на представените към момента на сключване на договора документи, доказващи съответствието на участника с поставените от възложителя критерии за подбор, не се доказва, че предложеният експерт Инженер по част „Конструктивна“ притежава изискуемия специфичен опит, свързан с извършване на дейности по част „Конструктивна“, при упражняване на строителен надзор, съгласно ЗУТ. Това, според органа, представлява нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, съставляващо нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора, определеният изпълнител представи документи по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. Съобразно ал. 2 от същата разпоредба, възложителят не сключва договор, когато участникът, класиран на първо място не изпълни някое от условията по ал. 1. В документацията за обществената поръчка възложителят е посочил минималните изисквания, свързани с поставения критерий за подбор, по-специално в частта по отношение екипа за изпълнение на строителството, както следва: в Раздел II „Условия за участие“, т. 3 „Критерии за подбор“, под т. 3.3.4 от документацията е въведено следното условие: „… участникът в процедурата, за всяка обособена позиция, да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, включващ най-малко: В) Инженер по част „Конструктивна“ - 1 (един) брой: Професионална област (квалификация): да има висше образование по специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ или „Промишлено и гражданско строителство“, или „Транспортно строителство“, или „Пътно строителство“, или „Строителство на транспортни съоръжения“, или „Железопътно строителство“, или еквивалентна. Специфичен опит: участие в консултантски екип, свързано с извършване на дейности по част „Конструктивна“, при упражняване на строителен надзор, съгласно ЗУТ (или еквивалент за други държави) в минимум 1 (един) изпълнен обект за ново строителство и/или реконструкция, и/или рехабилитация, и/или основен ремонт на автомагистрали и/или на пътища от РПМ, и/или на улици, и/или на пътища от ОПМ, и/или на пътни съоръжения към тях в страната и/или на пътища, и/или на пътни съоръжения с еквивалентни характеристики извън страната“. В случая, първоинстанционният съд правилно е приел, че избраният за изпълнител „Сник“ ЕООД, с оглед представените доказателства, удостоверяващи притежавания от предложеното лице специфичен опит, а именно Акт Образец 16 от 28.11.2013 год. и Акт Образец 15 от 28.05.2018 год., към момента на сключване на договора, не е отговарял на поставения от възложителя критерий за допустимост, изразяващ се в притежаван от посочения експерт специфичен опит от една година, като инженер по част „Конструктивна“. От представените от участника доказателства се установява, че предложеният експерт - инж. И. К. е участвала в изпълнението на съответните дейности на два обекта, като в единия фигурира като технически правоспособно лице по част „Пътни съоръжения и координатор по ЗБУТ“, а в другия като технически правоспособно лице по част „Пътни съоръжения“, предвид което не се доказва изпълнение на изискванията на възложителя, лицето, определено за инженер по част „Конструктивна“, да притежава специфичен опит, изразяващ се в участие в консултантски екип, свързано с извършване на дейности по част „Конструктивна“, при упражняване на строителен надзор, съгласно ЗУТ в минимум един изпълнен обект за ново строителство и/или реконструкция, и/или рехабилитация, и/или основен ремонт на автомагистрали и/или на пътища от РПМ, и/или на улици, и/или на пътища от ОПМ, и/или на пътни съоръжения към тях в страната и/или на пътища, и/или на пътни съоръжения с еквивалентни характеристики извън страната. В този смисъл, обосновано първоинстанционният административен съд е формирал извод за наличие на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП правилно е квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по засегнатият от нарушението договор. В този смисъл следва да се има предвид, че в текста на т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности в актуалната й редакция към момента на постановяване на административния акт (ДВ, бр. 59 от 2024 год.), изрично е вписано, че нередност е налице и при нарушение на чл. 112, ал. 1 от ЗОП, какъвто е и настоящия случай. Съобразявайки горните доводи и аргументи, настоящият касационен състав приема, че в случая оспореното решение на РУО на ОПОС е постановено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Като е достигнал до същия извод за законосъобразност на оспорения пред него акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Министерството на околната среда и водите – юридическото лице в чиято структура е органът – ответник следва да се присъди сумата от 102,26 евро, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,