Решение № 9404 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 955/2017 г.

Решение № 9404 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 955/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба подадена от началник отдел "Местни приходи" при община М. против решение № 651 от 08.12.2016 г. постановено по адм. дело № 367 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - М., с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 187 от 20.04.2016 г. издаден от главен експерт в отдел "Местни приходи" ("МП") при община М., потвърден с решение № 1 от 15.06.2016 г. на началник отдел "МП" в община М.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, релевира доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че община М. не е предоставяла услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на жалбоподателя. Излага, че по делото са представени достатъчно убедителни доказателства, че за периода 2012 г. - 2015 г. вкл. община М., чрез общинското предприятие (ОП) "Чистота" е извършвала посочените в чл. 66, ал. 1, т. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) дейности, не само на територията на цялата община, но и в района в който се намира имотът на жалбоподателя. Посоченото се установява и от разпита на посочените от административния орган свидетели, които са потвърдили, че ежегодно, по график, като служители на ОП "Чистота", са извършвали почистване в района, в който попада имотът на "О." АД. Това, че услугата е предоставяна е установено и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, уважавайки искането на жалбоподателя за събиране на доказателства относно т. н. воден цикъл извършващ се на територията на община М., некредитирайки показанията на посочените от органа свидетели, както и само на част от съдебно-техническата експертиза. Те са довели до нарушение на материалния закон, а оттам и до необоснованост на постановеното решение. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - "О." АД, чрез законния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Сочи, че по делото е категорично установено, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е могла обективно да бъде предоставяна на територията на гр. М., поради реализация на проекта "Воден цикъл" 2013 г. - 2015 г., когато градът е бил разкопан. От разпитаните по делото свидетели е установено, че пред територията на базата на дружеството се намира основният колектор за отвеждане на канални води и улицата е била разкопана от началото до края на проекта. Не само не е почиствано около територията на тази и съседните улици от "Промишлена зона", но не е имало и достъп до същите. Приетите доказателства относно проекта "Воден цикъл" не само, че са относими към спора, но и са едно от доказателствата с основна тежест. От ответника са представени доказателства с невярно съдържание, относно местонахождението на базата на дружеството, а именно - че се намира в централна градска част, а не в "Промишлена зона". Предвид изложеното прави искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АС - М. е отменил АУЗД № 187 от 20.04.2016 г. на главен експерт "Местни приходи" в отдел "Местни приходи" при община М., потвърден с решение № 1 от 15.06.2016 г. на началник отдел "Местни приходи" при община М., изпратил е преписката на органа по приходите при община М., с указания да се съобрази с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдил община М. да заплати на "О." АД разноски по делото в размер на 250,00 лв. За да постанови решението съдът е установил от фактическа страна, че съгласно декларация вх. № М 0504ЗЗ от 31.01.2000 г. "О." АД е собственик на поземлен имот с площ от 113 573 кв. м., от които застроени 11 662 кв. м., с производствено предназначение, намираща се в гр. М., ул. "Г. М." .№..., с партиден № 111004887 001. Посочил е, че недвижимият имот попада в определените със заповеди № 2129 от 20.10.2011 г., № 2406 от 29.10.2012 г., № 181-1 от 28.10.2013 г. и № 2182 от 30.09.2014 г. на кмета на община М. граници на районите в които ще се извършват услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и чистота на териториите на обществено ползване за територията на гр. М.. С решение № 18 по протокол № 3 от 22.12.2011 г. и решение № 414 по протокол № 15 от 18.12.2012 г. на Общински съвет - М. са определени размерите на годишната такса за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и чистота на териториите за обществено ползване. Дружеството е подало декларации с вх. № ДК 19001022 от 22.12.2011 г., № ДК 19000424 от 02.11.2012 г., № ДК 19001174 от 29.11.2013 г. и № ДК 19000783 от 19.11.2014 г., съответно за 2012, 2013, 2014 и 2015 г., че няма да ползва имота, за да бъде освободено от такса за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 19, ал. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община М. (Наредбата). С АУЗД на дружеството е начислена такса битови отпадъци за услугата "чистота обществено ползване" въз основа на облагаемата основа на имота за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2015 г. от 33 524, 86 лв. главница, респективно 8 039, 11 лв. лихва или общ размер на публичните задължения от 41 563, 97 лв. В мотивите на акта е прието, че облагаемата основа на имота се формира като сума от по-голямата от отчетната стойност или данъчната оценка на всеки от обектите в имота. АУЗД е обжалван от дружеството и потвърден с решение № 1 от 15.06.2016 г. на горестоящия административен орган. От основното и допълнително заключение на назначената основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че през по-голямата част от процесния период 2012-2015 г. в рамките на града е изпълняван т. нар. проект за водния цикъл (обновяване на водопроводните и канализационни мрежи), в резултат на който улица "Г. М.", където се намира процесният имот, е била разкопана и не е извършвано почистване поради обективна невъзможност за такива дейности. Предвид изслушаните по делото свидетелски показания за начална дата на изпълнение на проекта за воден цикъл по отношение на ул. "Г. М." съдът е приел 01.07.2013 г., а за крайна дата - 21.08.2015 г. Съдът не е кредитирал показанията на служителите на Общинско предприятие "Чистота", относно почистването на улицата през процесния период. По отношение на представени по делото пътни листа (л. 106-117) и графици за почистване (л. 102-105) е открил процедура по оспорване за проверка истинността на документите, на основание чл. 193, ал. 2 във връзка с чл. 180 от ГПК и с с чл. 144 от АПК, като е приел, че от ответника не са ангажирани доказателства, които да установят истинността на тези документи. Поради това, както и предвид ненадлежното им оформяне (без попълване на всички реквизити в тях) и наличието на поредни номера за различни отдалечени във времето периоди, съдът е приел, че същите са неистински - макар и автентични и издадени от посочения в тях автор, те не установяват отразените в тях обстоятелства. Посочил е също, че тези доказателства са в противоречие с официалните документи за изпълнението на проекта за воден цикъл и свидетелските показания. При така установеното съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при съществени нарушения на процесуалните правила (чл. чл. 34 и чл. 35 от АПК ) и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Посочил е, че органът е ангажирал доказателства, че процесния имот попада в територията, на която се предоставят и трите вида услуги, по смисъла на чл. 62 ЗМДТ. Приел е, че размерът на таксата за услугата по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ е законосъобразно изчислен, съобразно чл. 19а, ал. 6 от Наредбата и съгласно решение № 18 по протокол № 3 от 22.12.2011 г. и решение № 414 по протокол № 15 от 18.12.2012 г. на Общински съвет - М., съобразно облагаемата основа на имота. Счел е обаче, че от ответника не е доказано реалното предоставяне на услугата. Посочил е, че след като недвижимият имот на дружеството е ситуиран на място от града, където услугата не се предоставя, няма правно основание за дължимост на тази такса. Приел е, че естеството на акта не позволява решаването на делото по същество и на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК следва върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно като вземе предвид периода, през който не е извършвана услугата по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ (01.07.2013 г. - 21.08.2015 г.), да постанови нов акт, в който бъде изчислена таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за останалата част от процесния период. Решението е неправилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, се определят със заповед на кмета на общината и се об явяват публично до 30 октомври на предходната година. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). "О." АД, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от дружеството декларация. От представените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е видно, че за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2015 г. е предвидено, че на територията на гр. М., където се намира имотът на дружеството, ще се извършва услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ и заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за да е дължима такса за битови отпадъци за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи и фактът, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършвана от общината. С цел доказване на реалното предоставяне на услугата от ответника в първоинстанционното производство са представени трудови договори от 2003, 2004 г., 2005 г., 2007 г., 2008 г. и допълнителни споразумения към тях от 2016 г., от които е видно, че в посочените периоди в Общинско предприятие "Чистота" - М., на длъжността "работник чистота" са работили 7 лица, от които 5 - метач на улици и 2 - общ работник - чистота. От заетите на посочените длъжности лица по делото са разпитани като свидетели А. П. А. и М. А. К.. В показанията си А. и К. са заявили, че са работили в ОП "Чистота" - М., включително в периода за който са установените с АУЗД задължения (01.01.2012 г. - 31.12.2015 г.). Метели улиците в гр. М., в районите, в които им е казано, събирали боклуците чували и ги товарили, за да бъдат закарани до сметището. По делото са представени и справки на районите за ръчно метене през 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. подписани от управителя на Общинско предприятие - Чистота. Дори и без да се вземат предвид представените и оспорени в първоинстанционното производство пътни листа и графици за почистване, от трудовите договори и свидетелските показания безспорно се установява, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е реално предоставяна от служители на Общинско предприятие "Чистота" - М. на територията на гр. М.. Услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, противно на приетото от първоинстанционния съд не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е фактът дали около имота на "О." АД, конкретно на ул. "Г. М.", услугата е била извършвана, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Предвид изложеното първоинстанционният съд неправилно е приел, че дружеството не дължи ТБО за посочената услуга през част от процесния период (01.07.2013 г. - 21.08.2015 г.) и е отменил АУЗД, като е върнал преписката на органа за постановяване на нов акт за останалата част от процесния период. За пълнота следва да се отбележи и обстоятелството, че противно на приетото от първоинстанционния съд, не е налице изключението по чл. 160, ал. 3 от ДОПК. Дори и да беше установено неизвършване на услугата за част от процесния период, производството пред административния съд е по реда на ДОПК, поради което и предвид характера на обжалвания пред него акт, съдът е длъжен да реши спора по същество и няма правомощие да връща преписката на компетентния орган по приходите. Ето защо решението, като постановено в нарушение на материалния закон, решението следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което жалбата на "О." АД срещу АУЗД следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение