Решение № 1310 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5744/2007 г.

Решение № 1310 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5744/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Добрички окръжен съд от 26.06.2007 г. по гр.д. № 30/2007 г. е оставено в сила решение от 10.01.2007 г. по гр.д. № 1782/2005 г. на Добрички районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 80 ЗС, предявени от К. Т. К. от гр. В. за признаване на установено по отношение на ООД "Ю" в несъстоятелност правото му на собственост въз основа на придобивна давност върху движими вещи: ТИР "М" с ДК № Т* с авторемарке ДК № Т*"М" с ДК № Т* с авторемарке ДК № Т* и "М" с ДК № ТХ 1083 Н. Касационна жалба против решението на Добрички окръжен съд е постъпила от К. Т. К. с оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение правото на страната на квалифицирана правна помощ, съдът е дал ход на делото в съдебно заседание на 21.06.2007 г. в отсъствие на процесуалния и представител при доказателства за внезапното му заболяване. Изложени са и оплаквания за неправилно приложение на чл. 80 ЗС, тъй като автомобилите са предадени в изпълнение на предварителен договор за продажбата им; че предаването на процесните вещи като обезпечение по чл. 642 ТЗ не изключва изтичането на придобивна давност в полза на владелеца им, тъй като фактическата власт е установена преди определението на съда за допускане на обезпечителна мярка. Поддържа се и че съдът е формирал необосновани изводи относно липсата на манифестирано владение за своене на автомобилите, тъй като такова задължение владеещия несобственик няма, както и че това задължение възниква само вследствие на активно поведение на невладеещия собственик, каквото не е установено по делото. Ответникът по касационната жалба ООД "Ю" в несъстоятелност не взема становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че жалбата е неоснователна предвид следното: В обжалваното решение на Добрички окръжен съд е прието за установено, че с предварителен договор от 8.04.1998 г., ответникът по делото ООД "Ю"се е задължил да прехвърли на ищеца К. Т. К. собствеността върху недвижим имот и три автомобила "Т" - влекачи с ремаркета и един брой "М" - туба. С решение на Добрички окръжен съд от 25.06.1998 г. по т.д. № 163/1996 г., ответното дружество "Ю", гр. Д. е било обявено в несъстоятелност, а с определение от 21.10.1999 г., съдът по несъстоятелността е допуснал обезпечение по чл. 642 ТЗ в полза на кредитора К. Т. К. чрез налагане на обезпечителна мярка - предаване ползването на товарен автомобил "М" № 2* с ДК № Тх 1056 и товарен автомобил "М" № 2* с ДК № 1* и авторемаркета с ДК № Т* и ДК № Е* изпълнение на съдебното определение, на 26.11.1999 г. и на 29.11.1999 г. на кредитора са били предадени автомобил в качеството му на пазач "М" № 2* с ДК № 1* с принадлежащото му ремарке с ДК № Е* а поради това, че дружеството длъжник се е било разпоредило с останалите вещи по обезпечението, на ищеца са били предадени автомобили: ТИР "М" с ДК № Т* и товарен автомобил "М" с ДК № Т* П. на автомобилите, макар и неточно, е било извършено в присъствие на синдика на дружеството в изпълнение на определението на съда. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените установителни искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) са неоснователни. Приел е, че процесните движими вещи са били предадени на ищеца - кредитор на ответното дружество, в изпълнение на обезпечителна мярка; че държането им е било осъществявано без съзнание, че вещите са негова собственост, а с оглед съхранението им в качеството му на пазач и предотвратяване на евентуални разпоредителни действия от страна на длъжника. Приел е, че осъщественото от ищеца държане не съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС, поради което не са настъпили последиците на придобивна давност. Решението е правилно. Изложеното в касационната жалба оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Съгласно чл. 107, ал. 2 ГПК (отм.), когато страната има пълномощник по делото, разглеждането му се отлага само при кумулативната невъзможност за страната и представителя и да присъстват в съдебното заседание поради неотстранимо препятствие. Ищецът К. Т. К. е присъствал в проведеното на 21.06.2007 г. съдебно заседание лично, поради което извършените съдопроизводствени действия са законосъобразни. Неоснователни са и касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 80 ЗС. Собствеността на движима вещ се придобива по давност с непрекъснатото и владение, но не и чрез държането и - чрез упражняването на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. По делото е установено по безсъмнен начин, че процесните вещи са били предадени на ищеца в качеството му на пазач в изпълнение на обезпечителна мярка, допусната с определение от 21.10.1999 г. по т.д. № 163/1996 г. на Добрички окръжен съд, поради което фактическата власт върху вещите е упражнявана в качеството му на държател, изключващо придобиването им по давност, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение. Релевираните доводи, че предаването на процесните вещи като обезпечение по чл. 642 ТЗ не изключва изтичането на придобивна давност в полза на владелеца им са неоснователни. Правната фигура на пазача го определя като лице, съдействащо за целите на изпълнителния процес, изпълняващо обществена функция, което е длъжно да пази вещта с грижата на добър стопанин, да дава сметка за доходите от нея и за разходите по пазенето и; да предаде вещта при поискване на съдия изпълнителя или на посочено от него лице; в случай, че не изпълни надлежно задълженията си, пазачът може да бъде сменен, а ако се разпореди с поверената му вещ, пазачът отговаря наказателно за обсебване. Пазачът не държи вещта като своя, поради което установената след предаването фактическа власт е под формата на държане. Всяко манифестирано владение за своене на автомобилите би довело до смяната му като техен пазач (чл. 365, ал. 2 ГПК отм.), вкл. евентуалната му наказателна отговорност (чл. 206, ал. 1 НК), поради което неоснователни са и изложените в касационната жалба доводи относно намерението, с което е упражнявана фактическата власт върху автомобилите след предаването им по наложената обезпечителна мярка. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение