Решение № 15016 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2018 г.

Решение № 15016 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пловдив, чрез юрк. Димитрова и Ловчалиева, против решение № 531 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 2269/2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на И. Иванова е отменена заповед № 170 А 1480/16.06.2017 г. на кмета на Община Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответникът И. Иванова, чрез адв. Югова, в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба, като предлага решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил по жалба на И. Иванова заповед № 170 А 1480/16.06.2017 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им / НУРУЖННОЖП/ е разпоредено прекратяване на договор за наем №И-РФ-221/03.02.2015 г., сключен въз основа на настанителна заповед № 15 ОА150/21.01.2015 г. между Община Пловдив, чрез ОП "Жилфонд" и И. Иванова за наем на общинско жилище от фонд "Резервен", находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес], състоящо се от две стаи, кухня, баня-wc и антре, от двучленното семейство на Иванова, състоящо се от нея и непълнолетно дете. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл. 26 от АПК, във вр. чл. 35 АПК, не е съобщено на жалбоподателката за образуваното административно производство и не са събрани доказателства /декларация чл. 27 от НУРУЖННОЖП и други за жилищната нужда/, не са снети и обяснения във връзка с издаването на процесната заповед. Решението е законосъобразно, като постановено при правилно възприемане на фактическата обстановка, сочеща на допуснати нарушения по чл. 26 във вр. с чл. 61 от АПК, от категорията на съществените, водещи само на това основание до незаконосъобразност на оспорената заповед. Обоснован и верен е изводът на административния съд, че жалбоподателката не е надлежно уведомена за започване на производството, представяне на декларация по чл. 27 от НУРУЖННОЖП, ведно с необходимите документи по нея, респ. за решението по протокол № 9/17.02.2017 г. на комисията по чл. 30, ал. 1 от НУРУЖННОЖП, както и за издаване на самата заповед. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 61 АПК, на която административният орган се позовава за надлежно връчване, е приложима само след изчерпване на описаните начини по ал. 2 на същата норма, като е допустимо и устно уведомяване и по телефона. В тази връзка изводът на административният съд, че уведомяването по телефона е било възможно, тъй като по административната преписка е посочен мобилен телефон, е правилен. Освен, че тази възможност не е използвана от органа за надлежно уведомяване на Иванова, в случая неправилно е предприето уведомяване по реда на ал. 3, чл. 61 АПК и поради липса на данни, че лицето е напуснало адреса. Тази хипотезата е приложима в случаите, когато адресът на заинтересуваното лице не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. Връщането на писмата с обратна разписка с отметка "непотърсено" не удостоверява, че лицето, до което е изпратено писмото не живее на посочения адрес. Временното отсъствие на лицето или неявяването в пощенската станция за получаване на пратката, ако е било надлежно уведомено за това /за което липсват доказателства/ не покриват хипотезата на чл. 61, ал. 3 АПК. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, а касационната жалба – без уважение, като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение