Решение № 11345 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2013 г.
ВАСII отделение09.08.2013 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1353/27.02.2013 г. по адм. дело № 3425/2012 г. на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 11345 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Криси Петрова Прахова и Петър Игнатов Игнатов, срещу Решение № 1353/27.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3425/2012 г. от Административен съд - София град. С касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяната му, както и отмяна на потвърдената с него Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в обжалваната й част и връщането на преписката на административния орган със задължителни указания. Ответната страна - Свобода Симеонова Ханджиева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответниците - Юлиана Симеонова Куюмджиева, Вяра Ботева Илиева и изпълнителният директор на АГКК, не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Криси Петрова Прахова и Петър Игнатов Игнатов срещу Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и регистри за землището на гр. Банкя, район "Банкя", Столична община, (обн. ДВ, бр. 11/07.02.2012 г.), оспорена в частта й относно имот пл. № 1273а, кв. 24, местност "Търнов рид", в. з. "Банкя". За да постанови този резултат, съдът е приел, че между жалбоподателите Криси Петрова Прахова и Петър Игнатов Игнатов от една страна и Вяра Ботева Илиева, Свобода Симеонова Ханджиева и Юлиана Симеонова Куюмджиева като заинтересовани лица от друга страна, съществува вещноправен спор относно правото на собственост върху процесния недвижим имот, който следва предварително да се реши по общия исков ред и ако със сила на пресъдено нещо в полза на жалбоподателите се отсъди, че те са собственици на имота, на база на влязлото в сила съдебно решение следва да се измени кадастралната карта и регистър, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. Преди влизането в сила на съдебен акт, постановен на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР във вр. чл. 124 ГПК, с който да бъде признато за установено, че жалбоподателите са собственици на имот № 1273а, същият не можел да бъде нанесен на терена по начина, искан от тях, защото части от него засягали други недвижими имоти по отношение на които трети лица считали, че неоснователно ще се засегнат техни права и законни интереси. На второ място съдът е приел, че към момента на одобряване на кадастралната карта процесният имот не е бил нанесен в действащия кадастрален план, одобрен по реда на ЗТСУ (отм.) с неговите граници. Била е издадена и влязла в законна сила Заповед № РД-50-18/17.02.2004 г. на кмета на район "Банкя", Столична община, с формиран отказ за попълването на имота в кадастралната основа на плана. По делото не били представени никакви писмени доказателства, че границите на имота са материализирани на терена с трайни регламентирани знаци в съответствие с акта, въз основа на който жалбоподателите черпели права на собственост върху него по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Решението е правилно. Видно от данните по делото, имот пл. № 1737, кв. 25, в. з. "Банкя", м. "Търнов рид" е бил заснет и нанесен в кадастрален лист № 14 и в разписен лист към кадастралния план от 1960 г., като не е бил вписан собственик на имота. В регулационния и кадастрален план, одобрен със Заповед № РД-02-14-92/26.02.1987 г. обаче няма нанесен имот с пл. № 1273а, кв. 24, м. "Търнов рид", за който жалбоподателите твърдят, че е идентичен с № 1737. Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават единствено от източниците и според приоритетите им така, както са установени в ЗКИР и Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая имотите са нанесени в кадастралната карта съобразно приоритетите, установени в чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Процесният имот не е бил отразен, тъй като към момента на одобряването на картата същият не е съществувал в действащия кадастрален план, одобрен по реда на ЗТСУ (отм.) с неговите граници. По делото няма и данни за изпълнено от жалбоподателите задължение по чл. 39, ал. 3 от Наредба № 3 да означат с трайни знаци за своя сметка или да посочат на място границите на поземлените си имоти, в случай че такива не съществуват или се различават от съществуващите на място, тъй като не е представен протокол по образец, съгласно ал. 5 от същия текст на Наредбата, който да удостовери това обстоятелство. От назначената по делото и неоспорена от страните експертиза се установява, че процесният имот се разполага върху части от други, нанесени в кадастралната карта имоти, върху които заинтересованите лица претендират самостоятелни вещни права. В тази връзка правилно съдът е приел, че наличието на висящ вещноправен спор относно правото на собственост върху процесния имот е пречка той да се нанесе с исканите граници, тъй като части от него засягат други недвижими имоти, които са нанесени на картата и с което ще се засегнат права и законни интереси на трети лица. Следва първо да се разреши със сила на пресъдено нещо възникналият между страните по отношение на процесния имот спор за материално право. По изложените съображения решението на Административен съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение