Решение № 115 от 19.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 375/2019 г.

Решение № 115 от 19.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 375/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Г. В. Г., чрез процесуален представител адв. К., за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 12.07.2018 г. по в. гр. д. № 1316/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 26.02.2018 г. по гр. д. № 11506/2016 г. на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Г. В. Г. против Д. Т. В., И. Д. Д. и В. Р. Г. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като представя писмено доказателство, което счита, че е относимо към заявеното основание за отмяна. С определение № 108 от 07.03.2019 г. настоящият съдебен състав е оставил без уважение искането в молбата за отмяна за допускане на гласни доказателства и на съдебно-медицинска експертиза. Представя писмена защита. Ответниците по молбата Д. Т. В., чрез назначения му особен представител адв. С., и В. Р. Г., чрез процесуален представител адв. Г., оспорват молбата като неоснователна в писмени отговори. Претендират се разноски, а от особения представител – възнаграждение от бюджета на съда. Ответникът по молбата И. Д. Д. не взема становище по нея. Молбата е допусната до разглеждане с определение № 108 от 07.03.2019 г. по настоящото дело. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното: С влязло в сила въззивно решение, постановено на 12.07.2018 г. по в. гр. д. № 1316/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, е потвърдено решение от 26.02.2018 г. по гр. д. № 11506/2016 г. на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД от Г. В. Г. против Д. Т. В. - за заплащане на сумата 200 лв., представляващи обезщетение от нанесени имуществени вреди за неполучени от Г. суми от бюджета на ЕС за отдаване под наем на общи части на сградата под наем за поставяне на мобилна антена на оператора "Глобул" за периода 01.01.2015 г. -31.12.2015 г., както и сумата от общо 2400 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, притеснения и безпокойство, от които 100 лв. за депозирана от този ответник жалба до РП-Пловдив и образуване на преписка № 12073/2015 г. по описа на РП-Пловдив; 500 лв. поради депозирани жалби до РП-Пловдив за принудително настаняване на ищеца на лечение и образувани по случая преписки с № 8194/2015 г. и № 3879/2015 г.; 1000 лв. поради депозирана жалба до РП-Пловдив, по която била образувана преписка № 8567/2015 г. за набедяване в престъпление; 300 лв. за заплашване от страна на ответника на ищеца, че щял да му вземе апартамента, извършено по време на ОС през м. февруари 2016 г.; 500 лв. за нанесени обиди и разпространение на неверни твърдения сред съсобствениците в етажната собственост, че ищецът продал метална конструкция без разрешение на ЕС, бил драскал по стените, въз основа на които му била наложена глоба в размер на 60 лв. от ЕС на ОС на 16.12.2015 г.; против ответника И. Д. Д. - за заплащане на сумата от общо 1000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и притеснения, от които 100 лв. за депозирана жалба до РП-Пловдив, по която е била образувана преписка № 10349/2014 г.; 300 лв. за депозирана от ответника жалба въз основа на която е образувано ДП № 516/2015 г. по описа на III РУ на МВР-Пловдив, 500 лв. от образувани производства за принудително лечение по прокурорски преписки с № 8194/2015 г. и № 3879/2016 г.; 100 лв. заради поставени камери от ответника за наблюдение на ищеца без негово съгласие през периода 2015 г. -2016 г.; против ответника В. Р. Г. - за заплащане на сумата от общо 2500 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и разочарование, от които 1000 лв. за разбиването на вратата на ищеца през м. март 2015 г.; 500 лв. за отправяне на заплахи и обиди през м. август 2016 г. във връзка с извършван ремонт на асансьора на сградата и 1000 лв. за депозирането на жалби в РП-Пловдив с искане за настаняване на принудително лечение на ищеца, по които са образувани преписки с № 8194/2015 г. и 3879/2015 г., вследствие на които ищецът бил настанен на лечение в психиатрично заведение за няколко дни. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, като е разгледал всяка от исковите претенции на ищеца срещу всеки от ответниците, че по исковете по отношение на всеки от ответниците липсват елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, които са кумулативно изискуеми за успешното провеждане на всеки от предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. Приел е, че по исковете по отношеине на първия ответник липсват вина и противоправно поведение, по отношение на втория ответник липсва деликт, а по отношение на третия ответник също липсват елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид установеното по делото, че сам ищецът е демонтирал вратата си на избеното помещение без намесата на ответника, а що се касае до отправяне на заплахи за ремонт на асансьора – твърдяното поведение не е установено по делото, като никой от свидетелите не е чул и видял някой да заплашва ищеца. С молбата за отмяна е представен документ – Етапна епикриза, издадена на 27.09.2018 г., която счита, че е ново доказателство поради това, че е издадена след приключване на съдебното дирене, за установяване на "настъпилите трайни увреждания на здравословното му състояние вследствие на непрекъснатия психически тормоз, осъществяван от страна на ответниците", тъй като "в епикризата д-р С. е диагностицирала: хипертонично сърце, първична глаукома, други видове стенокардия и хипертонична енцефалопатия". Сам молителят в молбата за отмяна сочи, а се установява и от данните по делото, че той е поискал да бъде допусната съдебно-медицинска експертиза за установяване на здравословното му състояние, чието увреждане е поддържал, че е в резултат на упражнен от ответниците психически тормоз, но съдът не е допуснал изслушването на такава. Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Сега представеното доказателство – Етапна епикриза, издадена след приключване на съдебното дирене, не е са ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, т. к. както сам сочи молителят в молбата за отмяна, същият е разполагал с медицински доказателства за здравословното си състояние, вкл. с етапна епикриза, издадена след приключване на делото пред първата инстанция, както и че обстоятелството за влошено здравословно състояние също е релевирано от него в производството по предявените искове. В съдебният протокол за проведеното съдебно заседание във въззивното производство, са отразени съображенията на въззивния съд, че по делото има достатъчно доказателства в тази насока и не е необходимо назначаване на исканата комплексна съдебно-медицинска експертиза. Въззивният съд не е основал решението си на липса на установеност по отношение на вредите, претърпени от ищеца, чиято обезвреда се търси, а на други от кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. За изчерпателност на мотивите, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че доводите относно основателността на предявените искове, са такива по същество на спора и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Те не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК, а сочат на касационни основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. С оглед изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна В. Р. Г. следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство в размер на 300 лв. – за адвокатско възнаграждение. На адв. С. в качеството й на особен представител на ответната страна по жалбата – Д. В., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, следва да се присъди възнаграждение в размер на 50 лв., което да й се изплати от бюджета на Върховния касационен съд на основание чл. 47, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на Г. В. Г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила въззивно решение, постановено на 12.07.2018 г. по в. гр. д. № 1316/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Г. В. Г. да заплати на В. Р. Г. сумата 300 лв. – разноски по делото. ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител на ответника Д. Т. В. – адвокат И. Т. С. от АК-Пловдив на основание чл. 47, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/. Решението е окончателно.