Решение № 7196 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5015/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Вавилон 2001“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 10100/13.03.2026г. постановено по адм. дело № 11743/2025г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване № 7216000330/04.07.2025г., издаден от орган по приходите при Столична община, в частта потвърден с решение № СОА25-РД28-23/03.10.2025г., на Кмета на Столична община. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че неправилно съдът е приел, че не е налице изтекла погасителна давност по отношение данъчните задължения и неправилно съдът е приел, че платените суми следва да се отнесът към най-старите задължения на дружеството. Счита, че съдът необосновано е смесил нормите на чл. 171 и чл. 173 от ДОПК, както и нормата на чл. 174 от с.з. Сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като липсват изложени собствени мотиви от страна на съда, както и, че липсва в решението обсъждане на наведените доводи от страна на касатора, касаещи погасяване на задълженията му по давност. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на съдебния акт на АССГ. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – Кмет на Столична община, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на АССГ. За Върховната касационна прокуратура не се явява представител. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е и основателна, предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил Акт за прихващане и възстановяване № 7216000330/04.07.2025г., издаден от орган по приходите при Столична община, в частта потвърден с решение № СОА25-РД28-23/03.10.2025г., на Кмета на Столична община, с който на „Вавилон 2001“ ЕООД е установено липсата на надвнесени суми за възстановяване и наличие на изискуеми задължения за ДНИ и ТБО в размер на 18 646.87лв. За да отхвърли жалбата АССГ е посочил, че дружеството е отправило искане от 10.06.2025г., за възстановяване на недължимо платени задължения и такси по ЗМДТ и искане за извършване на възстановяване с издаване на АПВ. Съдът е посочил, че искането за отписване на стари задължения касаят имоти в район „Оборище“, не и за район „Студентски“. Прието е, че общия размер на старите задължения за ДНИ, ТБО и лихви със средства от плащанията са в размер на 53 235.39лв., а общия размер на погасените стари задължения с основание „по РА № СФД25-РД77-20/11.02.2025г., в частта за имотни партиди, находящи се в район „Оборище“, които могат да се обвържат с искането за отписване са в размер на 52 070.84лв. АССГ се е позовал на нормите на чл. 169, ал. 3а, чл. 173 и чл. 174 от ДОПК и е приел, че е налице доброволно плащане от страна на дружеството на сума в размер на 53 235.39лв., която правилно е съотнесена към задълженията на дружеството за периода 2015-2018г. и тази сума не подлежи на възстановяване, тъй като е платена доброволно. Лицето няма възможност да посочи кое от задълженията си погасява с внесените суми, тъй като не попада в изключението предвидено в чл. 169, ал. 3 от ДОПК. В обобщение съдът е приел, че издадения АПВ е законосъобразен и е отхвърли жалбата. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с необсъждане на приобщено по делото доказателство, свързано с отправено искане за отписване на публични вземания до Столична община, както и с липсата на обсъждане на наведените в жалбата възражения на касатора, свързани с извършени плащания, с които са погасени най-старите задължения на дружеството, което е довело до необосновани и в нарушение на материалния закон правни изводи. Обосновано на съдържанието на обжалваното съдебно решение е възражението на касационния жалбоподател, че то не съдържа преценка и цялостен анализ на доказателствата вкл. и на заключението на ССЕ, както и констатации по фактите, релевантни за решаване на спора съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Съдът не е извършил щателна проверка и анализ на приложения към делото РА № СФД25-РД77-20/11.02.2025г., съдържащ задължения за ДНИ и ТБО, за които следва да установи дали са били платени изцяло и в срока за доброволно плащане, ако не, на какво основание издателя на оспорения акт е съотнесъл плащането за тези задължения за друг период от време, както обвърже своите изводи със събраните доказателства и заключението на ССЕ. Както правилно е посочено в касационната жалба, съдът не е отговорил на основания въпрос касаещ законосъобразността на издадения и оспорен АПВ а именно дали старите задължения на дружеството са били годни да се считат за изискуеми по смисъла на чл. 169, ал. 3а от ДОПК към момента на извършените плащания, като обвърже тези свои изводи и с нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила обжалваният съдебен акт не съдържа преценката на доказателствата и изложение на фактическите констатации на съда въз основа на тях /чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, респективно на фактите по делото, установени от съда, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК/. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на фактически и правни изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда въз основа на установените релевантни факти, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора по всички спорни въпроси. Обжалваното решение не съдържа констатации относно тези факти, направени след обсъждане на относимите към предмета на спора приобщени по делото доказателства, които се съдържат в приложената административна преписка. Направените оплаквания от касационния жалбоподател за несъответствие на обжалвания съдебен акт с предявените от закона към съдържанието му изисквания са изцяло основателни. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото от АССГ в производството по чл. 226 АПК, съдът следва да обсъди всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства относими към спорните по делото въпроси и заключението на ССЕ, да постанови съдебен акт по същество на спора. Съдът следва да отговори на въпроса, съобразявайки се с установените факти, дали с извършените от дружеството плащания законосъборазно са погасени задълженията му за 2015-2018г. или за тях давностния срок е изтекъл и е следвало да бъдат отписани предвид нормите на чл. 171, ал. 1 и чл. 173 от ДОПК. След изясняване на този спорен въпрос, съдът следва да изложи собствени мотиви защо приема, че оспорения акт е законосъобразен респек. незаконосъобразен. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по заявените от страните искания за присъждане на разноски за настоящото касационно производство. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение последно вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение