Решение № 10103 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2018 г.

Решение № 10103 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) против решение № 6776 от 17.11.2017 г., постановено по административно дело № 8055/2017 г. от Административен съд София-град, с което е осъдено да заплати на П. Радованова обезщетение за незаконно уволнение. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Излага подробни съображения за неправилно определен размер на обезщетението, както и, че от същото следва да бъде приспаднато изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Ответникът по касационната жалба - П. Радованова, чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с искова молба от лице, имащо правен интерес да предяви иска. Същото е и правилно. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал необходимите и относими към предмета на спора доказателства като въз основа тях е извел правилни и обосновани правни изводи. Исковото производство, по което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение е по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, предвиждащ, че при отмяна на заповед за прекратяване на служебно правоотношение на служителя следва да бъде изплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не повече от шест месеца, като размерът му се определя спрямо размера на месечното възнаграждение на служителя, определено към момента на признаване на уволнението за незаконно. В случая няма спор между страните, че този размер е определен правилно на 1900 лв., при което правилно съдът определя дължимото обезщетение на ищцата в размер на 11400 лв. е определен от законодателя в размер л сочи, че държавният служител при закриване на администрацията и при съкращаване на длъжността има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 ЗДСл произтичат от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа, при което е възможно прихващане, но в конкретния случай съдът правилно приема, че в случая липсват категорични доказателства, че на служителя е изплатено дължимото обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Служебното правоотношение на Радованова е прекратено със заповед № РД-02-16-554/12.12.2014 г. на Главния секретар на МРРБ на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл, като от съдържанието ? се установява, че със същата е разпоредено на служителя да се изплатят единствено обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и по чл. 106, ал. 4 ЗДСл – за неспазено предизвестие, но не и такова по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. По делото са представени заповеди № РД-02-16-68/16.01.2015 г. и № РД-02-16-195/18.02.2015 г. на Главния секретар на МРРБ, от които също се установява, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение обезщетението по чл. 106, ал. 3 ЗДСл не е било изплатено, кактои че към датите на издаването на тези заповеди такова не е било заплатено, което е наложило и издаването им. Представените два броя фишове за начислена работна заплата, които обаче са възнагражденията за месеците ноември и декември 2014 г. – т. е за предходен спрямо тези заповеди период, както правилно е прието от първоинстанционния съд не установяват изплащане на обезщетението с характера на посоченото по-горе. При тези доказателства обоснован и съответен на доказателствата е изводът на първоинстанционния съд, че на И. Радованова се дължи обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в пълен размер, тъй като липсват доказателства на същата да е изплатено дължимото от органа по назначението обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на служебното ? правоотношение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 560 лв., представляващи заплатен от нея хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение