Решение № 14586 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 773/2013 г.

Решение № 14586 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 773/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на изпълния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, подадена чрез процесуалния представител юристконсулт Тихомир Ламбев, против решение № 166 от 15.11.2012 г., постановено по адм. дело № 330/2012 г. на Админинстративен съд гр. Перник. В касационната жалба се излагат подробни съображения по съществото на спора и се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на първоинстанционното решение и присъждане на юристконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна Данаил Йорданов Кюркчийски от гр. Перник, ул. "Владислав Граматик" № 49, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура да заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок, по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение я намери процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 от ДОПК и чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, административния съд е отменил по жалба на Данаил Йорданов Кюркчийски, акт за установяване на публично държавно вземане/ АУПДВ/ № 01-6500/22613 от 12.04.2011 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ-Разплащателна агенци/РА/, с който е установена като недължимо платена на жалбоподателя по подадено от него заявление за подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 1988,08 лв. Осъдил е ДФЗ-РА да заплати на жалбоподателя сумата от 410 лв. -разноски по делото. За да постанови посочения резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е подробно и задълбочено и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния кодекс и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 1988,08 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Действително в преписката се съдържа разпечатка от ИСАК - Регистър "Директни плащания", наименувана "Разлика в площи след кръстосани проверки от 11.2009 г. и 12.2010 г. за кампания 2009 г.", но никъде в оспорения акт административният орган не се позовава на нея. Нещо повече, не е ясно нито кой е извършил проверката (липсва отбелязване на длъжностното лице), нито пък е подписана. Върху същата няма отбелязана и дата (единствената такава е датата, на която е извършено разпечатването). Освен това разпечатката съдържа само и единствено констатации, които нямат характер на мотиви. Немотивирането на АУПДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. Съгласно чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си Данаил Кюркчийски е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече че през 2009 г. са извършени проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане, а кръстосаната проверка, на която се позовава административният орган, е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламента, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя, преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително РА да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата, което е друго самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. По изложените съображения правилно е прието, че оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,