Решение № 12620 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. К. Д. от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощник, против решение 2439 от 14.03.2025 г., постановено по адм. дело 957/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на Д. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "преместване на паркирано пътното превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", приложена на 20.04.2024 г. от старши полицай в сектор Общинска полиция - Пловдив към отдел Охранителна полиция при Областна дирекция на МВР (ОД МВР) - Пловдив. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е изложил мотиви по отношение на фактите, които приема за установени. Сочи, че моторното превозно средство (МПС) не е спряно по начин, който създава пречки за движението и е така позиционирано, че преминаването на други превозни средства, включително и репатриращото е свободно и не е възпрепятствано. Според касатора първоинстанционният съд не е извършил обстойна проверка и обективна преценка на събраните доказателства и е обосновал неправилни изводи, като е изложил бланкетни мотиви. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени приложената ПАМ или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Р. Н. К. - младши инспектор (старши полицай) в сектор Общинска полиция - Пловдив към отдел ОП при ОД МВР - Пловдив, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение Административният съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Т. К. Д. срещу ПАМ по чл. 171, т. 5, б. б Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена на 20.04.2024 г. Съдът е приел за установено, че на 20.04.2024 г. старши полицай в сектор Общинска полиция - Пловдив устно е разпоредил репатрирането на лек автомобил, марка "Тойота", с рег. [рег. номер], тъй като е паркиран в кръстовище на ул. Любляна с ул. Жан Жорес в гр. Пловдив, с което създава опасност за другите участници в движението. Констатацията е направена в отсъствие на водача на пътното превозно средство. По преписката са приложени 4 броя снимки, от които е видно мястото на нарушението, местоположението и регистрационния номер на лекия автомобил. Първоинстанционният съд е приел, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган, в допустима форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод, че представените по делото доказателства сочат на нарушение по чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП за репатриране на процесния автомобил. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които настоящата инстанция приема за правилни. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените от касатора доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 АПК. Твърденията му са обсъдени от съда, но са приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите на жалбоподателя не означава неизпълнение на процесуалните задължения от съда. Доколко обосновани са правните изводи и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Принудителната административна мярка е приложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. С посочената разпоредба законодателят е въвел няколко хипотези, при реализирането на които се прилага конкретната ПАМ: паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато: 1/ е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, 2/ създава опасност или 3/ прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Приложимата разпоредба съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Преценката за наличието на законовите предпоставки за прилагане на принудителната мярка следва да се направи с оглед на специалната цел и предназначение, което мястото, на което е паркиран автомобилът, има за движението. Установено е от данните по делото, че противоправното действие на водача попада във втората и третата хипотеза на чл.171, т.5, б. "б" ЗДвП. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. В съответствие с § 6, т. 8 ДР ЗДвП "кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. В случая по категоричен начин се доказва, че автомобилът е паркиран на кръстовище на ул. Любляна с ул. Жан Жорес в гр. Пловдив в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, без да е спазено отстоянието от 5 м. Това създава потенциална опасност за движението на участниците в него. Паркирането на превозното средство на кръстовище винаги създава опасност за другите участници в движението, тъй като законовата забрана е съобразена именно с възможните опасности, които биха възникнали при нарушаването им. Видно е от представения по делото снимков материал, че автомобилът е позициониран в зоната на кръстовище, като предната му част навлиза в кръстовището. Това категорично създава опасност за преминаващите през кръстовището моторни превозни средства. Начинът на паркиране на автомобила ограничава видимостта на останалите влизащи и излизащи от кръстовището превозни средства, в резултат на което създава безспорна опасност за пътно-транспортни произшествия. Затова неоснователно е касационното възражение, че има достатъчно място за преминаване и автомобилът на касатора не пречи на преминаващите, включително и репатриращото превозно средство. Безспорно е, че на конкретното място паркирането не е разрешено по разписания от закона ред. Съгласно приложената по делото схема, а видно и от снимковия материал, съдът е извел обоснован извод, че в случая е невъзможно нормалното преминаване на другите участници в движението. Доказателствената тежест за установяване на това твърдение е на жалбоподателя и той не е ангажирал такива, оборващи констатациите на административния орган. Неоснователно е и възражението на касатора, че в случая не е конкретизирано коя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. б ЗДвП е нарушена. Напротив, безспорно се доказват втората и третата хипотеза на разпоредбата, при която се създава опасност и се прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. След като е направил съвкупен анализ на доказателствата и приложимото право, първоинстанционният съд е достигнал до правнообоснован извод за законосъобразност на приложената принудителна административна мярка. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се дължат. Разноски по делото не са претендирани от ответника, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд