Решение № 3137 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5800/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена адв. Н. Лалев от Софийска адвокатска колегия /САК/ против чл.78, ал.2, изречение трето от Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС/, приет от Пленумът на Висшия съдебен съвет. Излагат се доводи за противоречие на оспорената норма от ПАС на материалния закон /чл.31, ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА// и чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, както и на практиката на СЕС и норми от Хартата на основните права на ЕС. Претендира се отмяна на оспорената разпоредба ведно със законните последици. Ответникът Пленум на Висшият съдебен съвет /ВСС/, чрез юрк. Топалова , излага становище за недопустимост на жалбата поради липсата на правен интерес, като счита същата алтернативно и за неоснователна по изложените в писмена защита доводи. Претендира разноски-юрк.възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура заявява становище за допустимост и основателност на жалбата и предлага оспорената норма на чл.78, ал.2, изречение трето от ПАС да бъде отменена като противоречаща на нормативен акт от по-висша степен /чл.31, ал.1 ЗА/. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. Правилника за администрацията в съдилищата, частично оспорен в настоящето производство, е нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 и ал.2 във вр. чл. 76, ал. 1 АПК , чл. 12 ЗНА и чл. 342, ал. 1 ЗСВ, поради което жалбата е подадена срещу надлежен предмет на оспорване в производството по реда на чл. 185196 АПК. Налице е и изискуемият по смисъла на чл.186, ал.1 АПК правен интерес от оспорването за подателя на жалбата, тъй като той е действащ адвокат и в това му качество оспорената норма рефлектира негативно в правната му сфера, като въвежда изискване за предоставяне на копия от приложени по делата книжа след подаване на писмена молба и разпореждане на съдията докладчик в хипотезата когато адвокатът не е пълномощник на страна по делото. Следователно с разпоредба на чл.78, ал.2, изречение трето от ПАС са засегнати или могат да бъдат засегнати права на жалбоподателя и се пораждат задължения за него по смисъла на чл.186, ал.1 АПК. Изложеното сочи на наличие на изискуемата активна процесуална легитимация за адв. Н. Лалов от САК за оспорване на чл.78, ал.2, изречение трето от ПАС. В жалбата не се сочат доводи срещу валидността на оспорения подзаконов нормативен акт, както и такива за допуснати съществени нарушения по чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В тази връзка, на основание чл.196 във вр. чл.168, ал.1 и 2 от АПК, след преценка на приложените по административната преписка документи, настоящият състав намира, че оспорената разпоредба на чл.78, ал.2, изречение трето от ПАС е приета с решение на компетентния орган Пленумът на ВСС по смисъла на чл. 342, ал. 1 ЗСВ /бр. 28 от 2016 г./ и Решение 9 от 3.07.2014 г. на КС на РБ по к.д. 3/2014 г., в очертания от ал.2 на същата разпоредба обхват на подзаконовия нормативен акт. Действаща е първоначалната редакция на изречение трето на ал.2, чл.78 от ПАС, одобрена с решение по т.7 от Протокол 25/03.08.2017г. от заседанието на Пленума на ВСС /обн.ДВ, бр.68/22.08.2017г./, тъй като тази разпоредба не е засегната от последващите изменения на ПАС / бр. 91 от 23.10.2020 г., бр. 94 от 10.11.2023 г. и бр. 97 от 21.11.2023 г./. Съгласно чл.78, ал.2, изречение трето от ПАС Копия от приложени към делото книжа се предоставят на адвокат, който не е пълномощник на страна по делото, въз основа на писмена молба и след разпореждане на съдията-докладчик. В процедурата по изработване, оповестяване и приемане на ПАС /2017г./ не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Видно от приложения към преписката и надлежно оповестен за обществено обсъждане първоначален проект на ПАС и постъпилите становища и предложения, описани в нарочна справка /лист 109/, част от предложенията са възприети изцяло, между които са тези на Висш адвокатски съвет и на Софийска адвокатска колегия. В становището по проекта на Висшия адвокатски съвет 9682/12.07.2017г. е предложен текст именно на нормата на ал.2,чл.78 в следния смисъл Копия от приложените към делата книжа се издават от съдебната администрация в деня на поискването им. Страните и техните представители могат сами да копират и фотографират книжата по делото при извършване на справка. Копия от приложени към делото книжа се предоставят на адвокат, който не е пълномощник на страна по делото, въз основа на писмена молба и след разпореждане на съдията докладчик. Така предложения от Висшия адвокатски съвет и подкрепен изцяло от Софийска адвокатска колегия текст е въведен в проекта и приет от Пленума на ВСС, като са възприети мотивите за отделно /самостоятелно/ регламентиране на получаването на преписи по делата от адвокат с надлежно упълномощаване по делото и адвокат без такова, като е отчетено и обстоятелството, че има съществена разлика между издаване на заверен и незаверен препис,т.е. очертана е разликата в реда за предоставяне на копия от книжа по делото и преписи от книжата. От изложеното става ясно, че оспорената норма /третата хипотеза на ал.2,чл.78 ПАС/ е заложена в приетия от Пленума на ВСС проект по изрично предложение на Висшия адвокатски съвет, който е разграничил правата на адвокатите не на достъп до делата, а за получаване на копия от книжата, според това дали се касае за пълномощник или не на страна по съответното дело. Този подход, възприет и от Пленума на ВСС, е във връзка с изрично разписаното в предходната норма на чл.77 ПАС право на адвоката без пълномощно по делото на пълен достъп до делата само на основание представена адвокатска карта. Именно поради това се явяват неотносими в настоящето производство доводите на жалбоподателя за ограничаване правото на труд на адвокатите и нарушен баланс между правата на физическите лица и адвокатите. Неоснователни се явяват възраженията за противоречие на изречение трето на ал.2,чл.78 ПАС със законовата норма на чл.31, ал.1 ЗА, която регламентира именно свободния достъп на адвоката до делата за справки и получаване на копия от книжа и сведения с предимство в съда. Оспорената разпоредба на изречение трето на ал.2, чл.78 от ПАС не отрича и не ограничава правото на адвокат, без пълномощно от страна по делото, да получава с предимство копия от книжата по делото, а въвежда опосредена преценка на съдията докладчик с оглед вида на документите, за които е заявено издаване на копия. Тази преценка е напълно обоснована и преследва легитимна цел с оглед защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., както и за спазване неприкосновенноста на личния живот по чл.32, ал.1 от Конституцията на РБългария. Преценката е предоставена процесуално обосновано на съдията докладчик по конкретното дело, тъй като различните съдебни производства и представените в тях документи /книжа/ засягат в различна степен правната сфера на страните. Обратно на твърденията в жалбата, засягането не винаги е свързано със защита само на личните данни, но и с редица други права на страните по делото , пряко касаещи личният им живот в различни аспекти. С оглед изложеното , жалбата срещу частично оспореният подзаконов нормативен акт се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалният пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 196 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП, следва да се присъди такова в минимален размер от 100 лв. в полза на ВСС. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,второ отделение