Решение № 198 от 11.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1544/2013 г.

Решение № 198 от 11.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1544/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА. Образувано е по иск на [фирма], [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата решение от 20.11.2012 г. по в. а. д. № 572/2011 г., с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-ищец обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане на суми, платени по развален договор за финансов лизинг № [ЕИК] от 7.06.2007 г. и за заплащане на законна лихва за забава върху тези суми. Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение противоречи на обществения ред на Република България. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България, установяваща задължение на съдилищата да осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, тъй като не са взети предвид наведените в хода на арбитражното производство твърдения и не са обсъдени представените от ответника доказателства, касаещи предаването на лизинговия обект, както и осчетоводяването на лизинговите операции. По-конкретно, според ищеца, арбитражният състав неправилно е счел за оборена доказателствената сила на приемо-предавателния протокол от 8.01.2008 г., като в тази връзка необосновано е игнорирал документите, представени от [фирма] пред ревизиращите органи на НАП в хода на проведените по реда на ДОПК ревизионни производства, съдържащи негови изявления за наличие на доставка на процесната машина и за ползването на същата на строителен обект на дружеството в С., които е следвало да прецени като признание на факти и да приеме, че тези факти са констатирани изрично и в официални документи (ревизионните актове и ревизионни доклади). Ответникът - [фирма], [населено място] - оспорва иска и моли за отхвърлянето му по съображения, изложени в писмен отговор от 14.05.2013 г. и писмена молба, депозирана в съдебно заседание. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Видно от приложеното по делото писмо изх. № 2360 от 28.11.2012 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, арбитражното решение е изпратено на [фирма], [населено място] на същата дата - 28.11.2012 г., като от представеното известие за доставка № R PS 1040 023IP8 6 се установява, че решението е получено на 30.11.2012 г. С оглед на това, следва да се приеме, че с подаването на исковата молба на 20.02.2012 г. посоченият в закона 3-месечен срок за атакуването му е спазен, което обуславя процесуална допустимост на предявения иск. По основателността на иска: Искът е неоснователен. Съгласно правната доктрина и последователната съдебна практика, предвиденото в чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА основание за отмяна на арбитражно решение - противоречие с обществения ред на Република България, на което именно се позовава ищецът [фирма], [населено място], е налице, когато при разглеждането на арбитражния спор са нарушени онези правни норми, императивни и свръхповелителни по своя характер, закрепящи основните принципи на българското правораздаване, каквито са принципът за законност, за равенство на страните, за състезателност в процеса, за дирене на обективната истина и др. Безспорно, обсъждането от арбитражния състав на заявените от страните доводи и възражения и ангажираните в тяхна подкрепа доказателства представлява проявление на посочените принципи. В случая обаче, не би могло да се приеме, че такова обсъждане липсва. Във връзка с един от основните спорни въпроси - дали е изпълнено задължението на лизингодателя да достави на дружеството-лизингополучател процесната машина - по делото са събрани голям брой доказателства (писмени, гласни, заключения на експертизи), за ангажирането на които на страните е осигурена равна възможност. Видно от мотивите на арбитражното решение, решаващият орган е подложил на обстоен анализ целия този доказателствен материал, като подробно е аргументирал становището си по всяко от поддържаните от страните, в т.ч. и от настоящия ищец (ответник в арбитражния процес) фактически и правни твърдения. Особено внимание при обсъждането на доказателствата е отделено на представения по делото приемо-предавателен протокол от 8.01.2008 г., явяващ се важно доказателство в подкрепа на поддържаната от лизингодателя теза, че е предал лизинговия обект на [фирма]. По повод оспорването верността на протокола, арбитражният съд е извършил задълбочена преценка на събраните в тази насока доказателства (стр. 13-20 от мотивите), в резултат на която е направил извод, че материалната доказателствена сила на посочения документ е оборена. Неоснователно е и твърдението на ищеца, че не са взети предвид документите, представени от лизингополучателя в производството по извършване на данъчна ревизия, както и отразяването на процесната машина в счетоводствата на страните. В тази връзка решаващият орган е приел, че наличието на писмени доказателства, представени пред данъчните органи, съдържащи изявления на [фирма], че е получил процесната машина, по никакъв начин не освобождават ответника, при оспорване верността на приемо-предавателния протокол от 8.01.2008 г. и при твърдение за неговата привидност, от доказателствената тежест да установи извършената доставка и предаване на оборудването. По същия начин е преценено и отразяването на машината в счетоводствата на двете страни, тъй като то е отражение на съставените от тях документи, чиято доказателствена стойност е отречена в арбитражното производство. Следователно, в случая не се касае за необсъждане на доказателствата по делото и заявените от страните доводи и възражения, което би било нарушение на основните принципи на правопорядъка на Република България, а за правилността на изводите, до които е достигнал арбитражният съд въз основа на извършената от него преценка на доказателствата. Тази преценка обаче е в изключителната правораздавателна компетентност на решаващия орган и проверката на нейната правилност е извън правомощията на Върховен касационен съд, тъй като неправилността на арбитражното решение не е сред изчерпателно посочените в чл. 47 ЗМТА основания за отмяна. С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице предвиденото в чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА основание за отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Независимо от този изход на спора, искането на ответника [фирма] за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 90 000 лв. не следва да бъде уважено предвид липсата на доказателства за заплащането на такова към датата на приключване на съдебното дирене - видно от приложения договор за извършване на процесуално представителство и правни услуги, страните са уговорили, че посоченото възнаграждение ще бъде заплатено "след обявяване на делото за решаване". Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение