Решение № 63 от 14.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2311/2013 г.

Решение № 63 от 14.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2311/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по чл. 423, ал. 1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения Д. Ж. Г. за възобновяване на нохд № 339/12 г. на Чирпански районен съд. В искането се твърди, че съдебното производството е проведено задочно, осъденият не е получавал призовка и не е бил уведомен устно за съдебното заседание. Настоява се за възобновяване на делото. Пред касационната инстанция искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения - адв. И., който излага съображения, че макар подзащитният му да е участвал в досъдебното производство, спрямо него не е била взета мярка за неотклонение, която да е бил длъжен да спазва. Пледира за уважаване на искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането по съображения, че осъденият е участвал в досъдебното производство, след което се укрил, което наложило обявяването му за общодържавно издирване. В последната си дума осъденият Д. Г. моли за намаляване размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 2 от 02.11.2012 г., постановена по нохд № 339/12 г. на Чирпански районен съд, осъденият Д. Ж. Г. бил признат за виновен в това, че през периода 08.05.2012 г. - 29.05.2012 г. в [населено място], обл. Стара Загора, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 223,00 лв. от владението на М. М. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява кражба, извършена повторно, по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 г. и 2 месеца, при първоначален "строг" режим в затворническо заведение от закрит тип. Искането за възобновяване е направено в предвидения срок по чл. 423, ал. 1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Срещу Д. Г. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С постановление от 27.07.2012 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На същата дата бил проведен и разпит на обвиняемия пред съдия. По внесен обвинителен акт било образувано нохд № 339/12 г. по описа на районен съд гр. Чирпан. За първото по делото заседание подсъдимият Г. бил нередовно призован, тъй като не бил намерен на посочения от него адрес в [населено място] и на адрес в [населено място], с отбелязване че на последния адрес живее майката на Г., а той не пребивава в жилището. С определение от 01.10.2012 г. съдът взел по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение "задържане под стража", а с телеграма № 34960/12 г. на ГДКП гр. София, Г. бил обявен за общодържавно издирване. В съдебното заседание на 02.11.2012 г. съдът дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК и се произнесъл с присъда, с която признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, налагайки му наказание от една година и два месеца"лишаване от свобода". Така очертаното процесуално развитие на делото сочи на извод, че Г. е бил привлечен като обвиняем на досъдебното производство, а впоследствие се укрил, като напуснал известните по делото адреси. Това е довело до невъзможност за изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК. Налице е пречка за уважаване на искането за възобновяване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК. Без значение е обстоятелството, че на досъдебното производство спрямо обвиняемия не е била взета мярка за неотклонение, тъй като съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК, присъствието на подсъдимия по дела с обвинение за тежко престъпление в първата инстанция е задължително, което изисква подсъдимият да посочи съдебен адрес, на който може да бъде намерен и съответно призован. Настоящият съдебен състав намери, че следва да разгледа и направеното от осъдения искане за намаляване на размера на наложеното му наказание, което представлява основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и е направено в рамките на шест месечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. В случая осъденият отправя твърдение за явна несправедливост на наказанието, без да сочи конкретни съображения. Наложеното на осъдения наказание е от една година и два месеца "лишаване от свобода", при предвиден минимум на наказанието за престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК от една година "лишаване от свобода". Предвид многократните предходни осъждания на Г., не влияещи на правната квалификация, наложеното наказание в границите на предвидения минимален размер не се явява несправедливо. Поради изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение