Решение № 14234 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5145/2020 г.

Решение № 14234 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5145/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Европроект консулт 2014-2020" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 473/20.02.2020 г. по адм. д. № 818/2019 г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № Р-16001618002780-091-001/03.12.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отменено решението и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА № Р-16001618002780-091-001/03.12.2018 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит: общо 40 399, 87 лв с 10 301, 55 лв лихви по фактури, издадени от "Уин Вайс" ЕООД, "Соф Сити Абв 01" ЕООД и "Макро инженеринг" ЕООД; 488, 75 лв. по фактура от "Мебелна борса Никея" ЕООД; 6601, 21 лв на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС по фактури за горива, смазочни материали и резервни части за леки автомобили, както и допълнително е установен корпоративен данък за 2016 и 2017 г. 14 881. 15 лв за 2016 г. с 2530 лв лихви и 3948 лв корпоративен данък за 2017 г. с 270. 90 лв лихви. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Уин Вайс" ЕООД, "Соф Сити Абв 01" ЕООД и "Макро инженеринг" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на системни услуги по управление на проекти ПРСР не са осъществени от доставчиците и е определен допълнителен корпоративен данък с лихви за 2016 г. и 2017 г. на основание чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. В съответствие с материалния закон е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са осъществени. Правилен е изводът на съда, че за да възникне и бъде признато право на приспадане на данъчен кредит доставката по фактурата следва да е осъществена от лицето, издало фактурата. Обосновано съдът е приел, че предоставените услуги от ревизираното лице на неговите възложители са изпълнени от него, а не от формалните доставчици по спорните фактури, неразполагащи с кадрови и технически потенциал да изпълнят системни услуги по управление на инвестиционни проекти. Към фактура № 46/25.04.2016 г. с предмет системна услуга по управление на проекти, издадена от "Соф Сити Абв 01" ЕООД, са представени договор от 25.04.2016 г. за техническа осъществимост на инвестиционни проекти и системни услуги по управление на проекти – "Складово-силозно стопанство за съхранение и почистване на суровина към предприятие за производство на продукти от пуклива и захарна царевица в с. Труд", "Предприятие за производство на продукти от пуклива и захарна царевица в с. Труд", "Цех за термична преработка, лабораторен анализ, разфасовка и съхранение на пчелен мед и производство на конфитюри, лютеница, кетчуп и майонеза в гр. Раковски". В договора е възложено изпълнението на подпомагане, подкрепа и съдействие във връзка с управлението и изпълнението на проекта в 6 точки, провеждане на обучение на персонала на възложителя и на бенефициентите. Правилно съдът е приел, че представеният приемо-предавателен протокол е формален, повтаря заданието по договора по първите 3 точки и не изяснява с какви действия е изпълнена услугата. Спорната фактура е във връзка с договори между "Европроект консулт 2014 – 2020" ЕООД - изпълнител и "Ти ел би" ЕООД и "Булмед 2002" ЕООД - възложители. Двете дружества са представили проектите си в ДФ "Земеделие" с ИД № 16/04/0/0.0.0038 от 19.12.2015 г. и ИД № 16/04/0/0.0.0061/11.12.2015 г. Проектите са подадени в агенцията преди възлагането на управление на проектите на "Соф сити АБВ 01" ЕООД. Договорът на касатора от 25.04.2016 г. с "Макро инженеринг" ЕООД в обхват на работата по т. 2 има същото съдържание като договора със "Соф Сити Абв 01" ЕООД. Фактурите, издадени от "Макро инженеринг" ЕООД, са във връзка с договори между касатора и "Малина и къпина" ЕООД, и "И екс кю екскюзит фууд продъктс" ЕООД. Правилно съдът е приел, че представения приемо-предавателен протокол към фактурите на "Макро инженеринг" ЕООД е формален, повтаря три от 6-те точки по договора и не изяснява с какви действия са изпълнени фактурираните услуги. Обосновано съдът е приел, че липсват доказателства от кого са извършени консултантските услуги и какви са били конкретните видове, количества и стойности на извършени работи. "Европроект консулт 2014 – 2020" ЕООД не фигурира като консултант-изпълнител на проектни предложения на "Малина и къпина" ЕООД. Обосновано съдът е приел, че представеният "Анализ за предприятие за производство на сайдери и сокове" и тема "Предприятие за производство на сайдери и сокове" не са подписани от автор и не установяват изпълнение на договора от 25.04.2016 г., по който са издадени спорните фактури. Към фактурата, издадена от "Уин Вайс" ЕООД е представен договор от 23.02.2017 г. относно техническата осъществимост на инвестиционен проект и системни услуги по управление на проект за "Строителство и оборудване на ферма за подово отглеждане на пилета – бройлери", сключен между "Европроект консулт 2014 – 2020" ЕООД - възложител и "Уин вайс" ЕООД - изпълнител. Доказателства за изпълнение на клаузите от договора не са представени. Представеният приемо-предавателен протокол повтаря възложените дейности в договора по анализ и оценка на компанията, анализ на стратегическите зони и стратегическия портфейл, анализ пазарните сегменти и на платежоспособното търсене. Обосновано съдът е приел, че протоколът е формален и не представлява годно доказателство за извършена услуга по процесния договор. Процесната фактура е във връзка с договор между "Европроект консулт 2014 – 2020" ЕООД - изпълнител и "Еко агро дар" ООД - възложител. На "Еко агро дар" ООД е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от трето лице, в отговор на което, управителят на дружеството Гогов е дал обяснения /л. 333 от том I от делото/, че не е сключван договор за консултантски услуги с ревизираното лице, не е получавало, плащало и осчетоводявало фактура, издадена от "Европроект консулт 2014 – 2020" ЕООД. Дал е обяснения също, че бизнес проекта на "Еко агро дар" ООД за кандидатстване пред ДФ"Земеделие" е изработен от "Агроплюсконсулт" ЕООД и е представен в ДФ"Земеделие" на 25.10.2016 г. Обосновано съдът не е кредитирал показанията на свидетелката В. Стоянова, които не се подкрепят от останалите доказателства по делото. При ревизията е установено, че по фактура № 9981/12.09.2017 г., издадена от "Мебелна борса Никея" ЕООД е ползвано право на приспадане на данъчен кредит два пъти. Установено е, че фактурата е включена в дневника за покупки и справките-декларации за м. 09. 2017 и м. 11. 2017 г. РА в тази част е законосъобразен, както правилно е приел съдът. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6601, 21 лв по фактури за закупено гориво, резервни части, авторемонтни услуги и др. правилно е приел съдът, че процесните автомобили не се ползват за дейностите по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС. От представените по делото доказателства не се установява превозните средства да са използвани за извършване на някоя от дейностите, посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС. Липсват пътни листове и справки за извършените разходи за ползваните автомобили от ревизираното лице. В частта по ЗКПО, поради недоказано осъществяване на стопанските операции по спорните фактури, законосъобразно в РА е увеличен финансовия резултат с разходите по фактурите, които не са документално обосновани на посоченото в РА основание. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер 2912, 64 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,