Определение № 63 от 2.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 953/2017 г.

ДОПУСКА допълване в протокола на проведеното на 18.01.2018 г. публично съдебно заседание по делото в пледоарията на адвокат С. Б. както следва: "Уважаеми Върховни съдии, ще Ви моля да потвърдите решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно. В него има няколко мотива, във връзка с които въззивния съд е отхвърлил решението на първоинстанционния. Едно от тях е, че при спорове за собственост и конкуренция на права следва въпросът да бъде решен по исков ред, а не от съдебния изпълнител и това, което въззивния съд приема е, че за да бъде ангажирана отговорността на съдебния изпълнител за причинени вреди от продажба на чужда вещ, следва да има влязло в сила решение по реда на чл. 440 ГПК. Именно в тази връзка е допуснато касационно обжалване, на въззивното решение, тъй като уточняващият въпрос е: "следва ли искът по 74 ЗЧСИ срещу ЧСИ, предявен от купувач на публична продан на недвижим имот, който не е бил собственост на длъжника, да бъде уважен, като съдът в това производство е длъжен да прецени чия е била собствеността върху имота, или следва да бъде установено посредством съдебно решение че правото на собственост принадлежи на трето лице. Почитаеми Върховни съдии, ако с настоящото решение Вие приемете, че в настоящото производство е следвало да бъде преценено, чия е собствеността върху процесния имот, то ние ще бъдем лишени от възможността да се защитим тъй като Вие ще видите в протокола от съдебно заседание пред първоинстанционния съд от 5.04.2016 г., където е изготвен докладът по делото, съвсем лаконично е разпределена доказателствената тежест като е указано, че ищецът следва да докаже твърденията си, а ответникът- възраженията си. Това е, което е разпределено и никъде не ни е било вменено в тежест да доказваме дали имотът, предмет на публичната продан е собственост на длъжника или не. И в решението на първоинстанционния съд, и в решението на въззивния съд е прието, че предмет на доказване е противоправно действие или бездействие на съдебния изпълнител, вреда и причинна връзка между тях, именно на тези три неща ние сме се опитвали да възразим. Въззивният съд обаче постановява решението си, като приема за основателни още две направени от нас възражения във въззивната жалба, а именно, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че ЧСИ е извършил всички необходими проверки, т. е в нотариалните книги, имотния регистър, кадастрални схеми, абсолютно навсякъде, където е имало възможност и затова приема, че не е налице бездействие от страна на съдебния изпълнител. Следващото нещо, което въззивният съд приема, е, че не са доказани претърпените от ищеца преки вреди, имуществени и неимуществени, които да са в причинна връзка с действията или бездействията на съдебния изпълнител, като в тази връзка още пред въззивната инстанция сме представили няколко решения на Върховния касационен съд в тази насока и въззивният съд ги е пресъздал в мотивите си. Затова още един път ви моля да постановите решение, с което да отхвърлите жалбата и потвърдите решението на въззивната инстанция като правилно и законосъобразно и моля също така да ни присъдите направените разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е към отговора на касационната жалба. Правя възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, тъй като не съм запозната, всъщност какъв е размера, защото нямах .... Всъщност, отказвам се, не правя такова възражение". Определението е окончателно.