Решение № 14645 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9738/2012 г.

Решение № 14645 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9738/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Одей Тарек Ибрахим срещу решение № 3262 от 18.06.2012 г. по адм. д. № 4634/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Одей Тарек Ибрахим, гражданин на Ирак, срещу Решение № 240/05.04.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Одей Тарек Ибрахим е пристигнал в Република България нелегално през месец септември 2011 г. Мотивира напускането си на Ирак поради проблемите между сунити и шиити, посочва, че през 2006 г. е получил едно заплашително писмо, в което пишело, че са неверници и трябва да напуснат иначе ги чака смърт. По-късно бил прострелян от маскирани лица, вследствие на което му е махнат левият бъбрек и му засегнато дебелото черво. Разказва, че е имал магазин за бои, който е бил взривен. Страхът си обосновава с това, че в Ирак няма сигурност нито за него, нито за семейството му. Съдът е анализирал подробно представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Видно от данните по делото, по отношение на чужденеца не е било налице преследване или пък основателни опасения от преследване поради някое от посочените обстоятелства, а именно по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Административният съд е обсъдил бежанската история, като е посочил, че Одей Тарек Ибрахим е напуснал родината си поради тежката обстановка в нея - прострелването му през 2006 г. и враждата между сунити и шиити. През 2008 г. започнал да се интересува как може да напусне страната си, което и сторил - през 2011 г. дошъл в България. В проведените с него две интервюта Одей Тарек Ибрахим е посочил, че не е членувал в политическа партия и не е имал проблеми с властите. Съдът правилно е посочил, че по отношение на полученото заплашително писмо, е налице сериозно противоречие от страна на търсещия закрила - един път твърди, че не е било ясно до кого е адресирано и от кого произхожда, след това че е предназначено за него. Верен е извода, че единствената причина за напускане на страната му е не неговият страх, а желанието му за по-добър живот, т. е. посочените причини имат само и единствено икономически и личен характер. Настоящата инстанция също така счита за редно да отбележи и обстоятелствата около прострелването на Одей Тарек Ибрахим. Той основава страха си и на това, посочвайки, че покушението е насочено лично спрямо него, но в приложеното по делото на АССГ удостоверение № 61/11.06.2012 г. от Център за подпомагане на хора, преживели изтезание - АСЕТ, на стр. 87, е посочено, че "на 15.10.2006 г. четвъртък, когато си тръгвал от магазина избухнала престрелка между сунити, подпомагани от Американската армия и Армията на Махди". Именно в тази престрелка Одей Тарек Ибрахим е бил прострелян, поради което напълно се изключва възможността за лично покушение спрямо него. Също така изложената бежанска история не може да обуслови каквото и да е преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, а действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия, както правилно е посочил съда липсват. Правилно е отбелязването на съда, че Одей Тарек Ибрахим е живял няколко години необезпокояван в друг квартал на Багдат и не е бил заплашван от никого, а обстоятелството, че докато е живял при родителите си, не е имал постоянна работа и те са му помагали финансово, сочи, че същият е напуснал страната си само и единствено по икономически причини. От тук следва изводът, че в процесния случай търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че спрямо него не е налице преследване по отношение на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, поради което жалбата му в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и правилно я е отхвърлил. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Одей Тарек Ибрахим за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на Одей Тарек Ибрахим за липса на мотиви в обжалваното решение. Съдът е анализирал подробно разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, която както е посочено в обжалваното решение, възпроизвежда разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Текстът на чл. 15, б. "в" посочва като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт", основания на който Одей Тарек Ибрахим не може да мотивира напускането си на Ирак, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка. Правилно съдът е посочил, че след като Одей Тарек Ибрахим е напуснал квартала си, няколко години е живял спокойно в друг квартал на Багдат, без да бъде преследван или заплашван от когото и да било. Административният съд правилно е посочил, че в случая липсват данни както за безогледното насилие поради въоръжения конфликт, така и за това, че жалбоподателят поради самият факт на пребиваване в Ирак, е изложен на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи от политически или расови гонения и саморазправа - каквото е тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО от Съда на Европейските общности. Анализиране е Справка на Дирекция "Европейски въпроси" от 18.10.2011 г., от която е видно, че в Ирак в последните месеци се провеждат граждански демонстрации, в това число и религиозни и политически шествия и като правило, същите преминават без инциденти. Подобрението на сигурността в Ирак е нараснало, като властта осигурява безопасността и сигурността на населението, и макар да съществува риск от извършване на терористични атентати в гр. Багдат, те са спорадични актове на насилие и като такива не могат да обусловят насилието като безогледно, и да се квалифицира като въоръжен конфликт. От тук следва извода, че съдът правилно е подкрепил и извода на административния орган, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не било установено Одей Тарек Ибрахим да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение