Решение № 1181 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6601/2020 г.

Решение № 1181 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6601/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието чрез юрк. Л. Димов срещу решение № 2266/12.02.2020 г., постановено по адм. д. № 5355/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отменена Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство на министъра на правосъдието, без чл. 4 и 9, и са присъдени разноски по делото на жалбоподателите. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като са налице основанията по чл. 221, ал. 4 АПК-издадена е нова Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.2020 г.). Съгласно § 2 от същата, Наредба № 6 от 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (Издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г., изм., бр. 52 от 10.07.2009 г., изм. и доп., бр. 64 от 3.08.2018 г.; изм. с Решение № 3988 на ВАС на РБ от 19.03.2019 г. - бр. 85 от 29.10.2019 г., в сила от 29.10.2019 г.; доп., бр. 99 от 17.12.2019 г.), се отменя, следователно оспорения акт е оттеглен от издателя. Алтернативно се поддържа в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован по подробно развити в жалбата съображения. Ответникът по касационната жалба Р. Симеонов оспорва касационната жалба, представя и писмен отговор по нея. Останалите ответници-прокурор А. Илиев от Върховна административна прокуратура (ВАП), П. Запрянов, С. Съйков, М. Великова и А. Матеев не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от лице с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. На първо място, неоснователно е касационното твърдение за недопустимост на решението на тричленния състав на ВАС, Седмо отделение, предвид приемането на новата Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.2020 г.). Недопустимо е решението, постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно оспорване, т. е. при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за конкретното производство-за оспорване на административния акт. Наредба № 6 е нормативен административен акт, който от приемането си до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство е действащ подзаконов административен акт, поради което съдът има и правото, и задължението да процедира и извършените от него процесуални действия за служебна проверка на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 196 от АПК са валидни, обратно на твърдяното от касатора. На второ място, неоснователно е касационното възражение за неправилност на съдебния акт, поради приетата незаконосъобразност на Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство на министъра на правосъдието, без чл. 4 и 9 (Наредба № 6). Първоинстанционният съд обсъжда относимите за спора доказателства и прави прецизен анализ на подготовката и издаването на оспорената Наредба № 6, както и на Наредбите от 2009 г. и от 2018 г. за изменение и допълнение на същата, на съдържанието на отделните разпоредби и на Приложенията към чл. 3, чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 7а, като излага подробни и задълбочени съображения относно констатираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила и формата на акта, визирани в чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1, 2 и 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), приложими по силата на препращащата норма на чл. 80 АПК, гарантиращи спазването на установените в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 принципи при изработването и приемането на нормативни актове. Правилни са изводите на съда, че с обжалваната наредба се определят образците на заповед за изпълнение, на заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство и съгласно чл. 425, ал. 1 ГПК компетентният орган да издаде наредба е министърът на правосъдието. С оглед на така предоставените му правомощия министърът на правосъдието е длъжен да изложи мотиви към законопроекта в съответствие с изискването на чл. 28 ЗНА. В случая решаващият съд констатира, че по отношение на разпоредбите, които съдържат правила за поведение, а именно приложенията към чл. 3, 5, 6 и 7 е налице нарушение на законовото изискване за съдържание на мотивите на проекта на нормативния акт, поради което обосновано е прието допуснато съществено нарушение на изискването за форма на акта. Констатирано е също така от доказателствата по делото, че проектът на Наредба № 6 не е публикуван на интернет страницата преди приемането й през 2008 г., което мотивира съда да приеме нарушение и на административнопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд приема, че допуснатите в хода на приемането на подзаконовия административен акт нарушения на изискванията, разписани в чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА са съществени, поради което са основания за отмяна на акта. Според чл. 26, ал. 1 ЗНА в приложимата редакция, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Проявлението на тези принципи е разписаното в следващата алинея 2 на чл. 26 ЗНА с регламентираното задължение, а именно преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Целта в случая е осигуряването съответно и на принципа за съгласуваност и съответно получаването на становища по проекта. Нарушаването на тези изисквания, които са императивни водят до опорочаване на процедурата и нарушаване на правата на адресатите на наредбата и винаги представляват нарушение от категорията на съществените. Наведеното възражение от касатора, че предвид миналия дълъг период от приемането на нормативния административен акт и оспорването му, е невъзможно да бъде представено доказателство за публикуването на проекта на наредбата на интернет страницата на министерството, но останалите доказателства –становища от различни институции, водят до обратния извод, а именно за публичното оповестяване на проекта, според настоящия петчленен състав на ВАС, Втора колегия, не преодолява констатирания порок. Не се споделя от касационната инстанция и възражението на касатора, че първоинстанционният съд не съобразява обстоятелството, че административнопроизводствените правила при изработване на проекта са стриктно спазени и съобразени с действащата преди влизане в сила от 1.01.2008 г. нова уредба в Закона за нормативните актове, а оспореният подзаконов административен акт е публикуван в ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г. Видно от посочените дати на влизане в сила на измененията в ЗНА и на обнародване на Наредба № 6, влизането в сила на измененията в закона предхождат публикуването на Наредба № 6 а, поради което обосновано и в съответствие с действието на гражданскоправните норми във времето и при изрично препращащата разпоредба на чл. 80 АПК към приложимостта на Закона за нормативните актове, тричленният състав на ВАС, Седмо отделение, извършва преценка на съдържанието на мотивите на подзаконовия административен акт през призмата на правилото на чл. 28 ЗНА, регламентиращ съдържанието на мотивите на проекта, както и на спазването на принципите на изработването и на приемането на нормативния акт-обоснованост, откритост, стабилност и съгласуваност в чл. 26, ал. 1 ЗНА, с оглед на редакцията към 1.03.2008 г. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид правния резултат по делото, направено от П. Запрянов искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерство на правосъдието да заплати направените по делото разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия