Решение № 2706 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2009 г.

Решение № 2706 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински институт - МВР срещу решение № 12 от 23.02.2009 г., постановено по адм. д. № 5500 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град. С обжалваното решение съдът е отменил Медицинско удостоверение № 1/132 от 22.08.2008 г. на Централната експертна лекарска комисия при Медицински институт - МВР и изпратил преписката на комисията за определяне на вида на настъпилата телесна повреда на Костадин Рангелов Кутев при спазване на задължителните указания дадени в съдебното решение. В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че ответника по касационната жалба Кутев не е представил медицинска документация за периода на лечение след изтичане на срока на болничния лист, които да обосноват трайно затруднение на горния десен крайник за период по-дълъг от тридесет дни. Процесуалните представители на касатора се позовават на Постановление № 3/79 г. на Пленума на ВС. Ответната страна - Костадин Рангелов Кутев, чрез процесуалния си представител адвокат Мария Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административен съд София град е бил сезиран с жалба срещу Медицинско удостоверение № 1/132 от 22.08.2008 г. на Централната експертна лекарска комисия при Медицински институт - МВР с доводи, че неправилно в него е прието за установено, че няма данни за травматични изменения на костите на палеца на дясната му ръка. Счита, че увреждането което е получил при изпълнение на служебните задължения не е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Има установено след рентгенограма счупване на палеца и правилната диагноза е "Абрис от основата на проксималната фаланга на палеца на дясната ръка", което представлява средна телесна повреда поради травматично изменение на костите, прието с диагноза цитирана по-горе. Съдът въз основа на представените писмени доказателства и след изслушване на съдебно-медицинска експертиза преценил жалбата за основателна и отменил медицинското удостоверение, като върнал делото като преписка за определяне вида на настъпилата телесна повреда. Решението е правилно. Обосновано е от доказателствата по делото и следва да се остави в сила. Установената фактическа обстановка сочи, за трайно затруднение на движението на дясната ръка за период по дълъг от 30 дни и отговаря на тълкуването на телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, поради което обжалваното медицинско удостоверение не отразява правилно травматичните изменения на костите и не кореспондира със заключението на назначената съдебномедицинска експертиза. Не се съдържат данни, които да опровергават заключението на експертизата и изводите в съдебното решение, базирани на същото, са правилни и в съответствие с закона и решението следва да бъде оставено в сила. Не са налице нарушения на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна и съдът е извел обосновани изводи, във връзка с характера на телесната повреда, получена от служителя на МВР от травма в условията на трудова злополука. За да мотивира изводите си съдът правилно е кредитирал заключението на съдебномедицинската експертиза, като обективно и неоспорено, съобразил е констатациите, във връзка с възстановителния период при наличната фрактура на палеца на дясната ръка, който срок е около 40 дни, като лечението е продължило с рехабилитация до възвръщане функцията на пръста на ръката. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение