Решение № 4250 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2011 г.

Решение № 4250 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6085/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ралица-Кирил Йорданов Киров" гр. Ракитово, подадена от адв. Георги Пейчинов, пълномощник на Кирил Йорданов Киров, против Решение № 343/7.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1529/2010 г. по описа на Административен съд /АС/ - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните оплаквания са подробно развити в жалбата и в писмена защита. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, подадена от юрск. Бъчварова, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на ЕТ "Ралица-Кирил Йорданов Киров" против ревизионен акт /РА/ № 900611/27.04.2010 г. на ТД на НАП - Пазарджик, потвърден с Решение № 491/06.07.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" /ДД"ОУИ"/- Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 30 177,31 лв. и лихви 7317,41 лв. по декларирани 6 бр. ВОД на мебели на обща стойност 150 886,52 лв. до Великобритания, за д. п. м. 02,04,06 и 07.2008 г. Получател е NEXUS FURNITURE LIMITED с VAT № GB584554213. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Приел, че не са налице основания за прогласяване нищожност на РА поради наличие на издадени четири броя АПВ от м. 04,06 и 08 2008 г., преди заповедта започване на ревизионното производство /ЗВР от 8.12.2009 г./, въпреки че тези АПВ са влезли в сила за същите данъчни периоди. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице нищожност на оспорения РА, тъй като влезлите в сила АПВ са издадени след влизане в сила на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108/2007 г./, поради което и независимо от извършеното прихващане или възстановяване с тези АПВ, няма пречка задълженията за този вид данък да бъдат установени с ревизия по общия ред при действието на тази разпоредба. От фактическа страна е установено безспорно, че стоките, декларирани като ВОД са реализирани като изписани от счетоводството на търговеца, при приложена нулева ставка на ДДС. По съществото на спора съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало по надлежния ред наличието на една от предпоставките за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на Великобритания като друга държава-членка на ЕС. Приел е, че съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗДДС транспортирането на стоките се доказва чрез транспортен документ или чрез писмено потвърждение от получателя на стоките. Съдът е приел, че представените международни товарителници не съдържат подпис на получателя в кл. 24, а писмените потвърждения, представени в легализиран превод, не съдържат данни относно дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство и име на лицето, предало стоките, поради което е направил извод, че нито един от двата алтернативно необходими документа не е оформен редовно, не се ползва с удостоверителна сила и не може да бъде ценен. На следващо място съдът е приел, че оспорващият РА не е доказал и друга от необходимите предпоставки за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно, че получателят на стоките е регистрирано по ДДС лице, притежаващо валиден данъчен идентификационен номер за целите на ДДС в държава-членка. Позовавайки се на данните по VIES декларация като обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държави-членки по смисъла на т. 44 § 1 ДР ЗДДС, съдът е приел, че получателя на стоките е дерегистриран по ЗДДС, считано от 11.02.2008 г. и не е регистриран за целите на ДДС в страните от ЕС. Оттам е приел, че липсва и другата предпоставка за признаване на ВОД, поради което и предвид реализацията на стоките правилно приходните органи са начислили ДДС по извършените доставки като облагаеми доставки на територията на РБ, ведно със съответната лихва. Решението е неправилно. Съдът не е изяснил спора от фактическа страна, с което е нарушил принципа на служебното начало, установен в разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК и чл. 9, ал. 2 и 3 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Останали са неизяснени от фактическа страна релевантни за спора обстоятелства, което е довело до постановяване на необосновано и незаконосъобразно решение. В съдебното решение за пръв път се посочва като основание за издаване на РА, освен приетата от приходните органи - липса на регистрация по ДДС на получателя на ВОД, и липса на друга предпоставка - транспортиране на стоките до територията на друга страна-членка поради недоказано наличие на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоките по шестте фактури. Съдът не е кредитирал доказателствената стойност на петте международни товарителници /СМР/ за превоза на стоките по шестте фактури, за които не е приет ВОД и е начислен ДДС /№ № 64/16.02.2008 г., 73/7.04.2008 г., 74/7.04.2008 г., 82/25.04.2008г, 87/7.06.2008 г. и 91/16.07.2008 г./, тъй като в кл. 24 на СМР не бил положен подпис на получателя. Не кредитира писмените потвърждения за получаване на стоките поради липса на реквизити в тях - дата и място на получаване на стоките, име на лицето, предало стоките, вид и количество на стоките и марка рег. Номер на превозното средство, с което е извършен транспорта. В тази част от решението изводите на съда са необосновани и незаконосъобразни. Съгласно чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /в ред ДВ бр. 101/2006 г./, в случаите, когато транспортът е извършен от трето лице, което е в процесния случай е видно от СМР, документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя. В случая са налице представени в легализиран превод изходящи от получателя писмени потвърждения и по шестте фактури. Пристигането на стоките е надлежно удостоверено като стоките са индивидуализирани чрез посочване на инвойс-фактурите, чиито номера съвпадат с тези на издадените данъчни фактури и са приети като доказателства по делото. Към 2008 г. няма нормативно изискване за съдържанието и необходимите реквизити на писменото потвърждение, въведено впоследствие в ред на ППЗДДС от ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г. като е приел обратното, съдът неправилно е приложил материалния закон. Съдът не е съобразил също така, че в представените преводи на СМР /л. 181, 187, 184 и 190 от делото/ е отразено в кл. 24, че е налице овален печат на получателя NEXUS FURNITURE и положен подпис. Така представените товарителници, представляващи частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя с идентификационния му номер по ДДС и на превозвачите. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател, не ги прави недостоверни, както неправилно е приел съда. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на товарителниците. Съдът не е изложил конкретни мотиви в частта на решението, в която е възприет извода на приходните органи за липса на една от предпоставките за наличие на ВОД, а именно - получателят на стоките да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в страна от ЕС. В тази връзка съдът е изложил принципно становище относно наличието на легални дефиниции за VIES декларация и "липсващ търговец". По отношение на спорните въпроси относно доказателствената сила на извършената проверка в системата VIES, начина на обективиране на тази проверка, съпоставка на данните от нея и констатациите по приетите като доказателства АПВ в частта относно извършена проверка в същата система, съдът не е изложил мотиви. Като цяло изложените мотиви на съда са формални. Част от тях са неотносими, предвид това, че на стр. 5 от решението, абзац пети, изр. първо се обсъжда дали "испанската" фирма-получател е регистрирано лице за целите на ДДС, каквато фирма няма данни и твърдения да е получател по процесните фактури. Обсъжда се, че с РА е начислен ДДС по седем фактури, издадени на получателя NEXUS FURNITURE LIMITED, а е видно от РД и РА, че ДДС е определен допълнително само за шест фактури, тъй като седмата /за д. п. м. 02.2008 г./ е издадена преди датата, на която се твърди, че получателят е дерегистриран по ДДС. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при липса на мотиви относно спорните въпроси, вкл. и относно конкретните оплаквания на жалбоподателя по тези въпроси. Решението следва да се отмени като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се приложи правилно материалния закон, действал към възникване на данъчното задължение, относно изискуемите документи за ВОД и тяхното съдържание, като доказателствената стойност на същите документи следва да се преценява при спазване на установените процесуални правила При новото разглеждане на делото следва да се изясни спора от фактическа страна като се укаже на жалбоподателя да представи в оригинал или надлежно заверено копие петте товарителници, по които са превозени стоките по процесните шест фактури /№ № 64/16.02.2008 г., 73/07.04.2008 г., 74/07.04.2008 г., 82/25.04.2008г, 87/07.06.2008 г. и 91/16.07.2008г/ с оглед на обстоятелството, че в представените по делото заверени копия на оригинали на ЧМР /на л. 100,104,113 и 126/ - кл. 24 не се съдържа печат на получателя, а на доставчика. Предвид извършения превод, чиято вярност е удостоверена от преводача, са налице индиции, че преводът е извършен по оригинали, които не са приети като доказателства по делото, поради което следва да бъдат събрани като такива. Съдът следва да изиска от приходната администрация приложените към АПВ № № 800610/10.04.2008 г., 800200/10.06.2008т., 801765/08.08.2008г и 802031/25.08.2008 г. справки относно проверки във ВИЕС системата, чрез които е установена валидността на ВИН № на контрагентите на касатора, вкл. и на NEXUS FURNITURE LIMITED. Следва да се укаже на приходните органи да представят справките, на които се позовават в РА и РД, относно проверка във ВИЕС системата, при която е установена дерегистрация на NEXUS FURNITURE LIMITED във вида, изискуем по чл. 54, ал. 5 ДОПК вр. с чл. 183 и чл. 184 ГПК вр. с § 2 ДОПК, с отбелязана достоверна дата, както и данни за надлежно приобщаване на справката в ревизионното производство. Съдът следва да разпредели доказателствената тежест в процеса като укаже на всяка от страните конкретно за кои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. От значение за делото в случая е установяване дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Това е позитивен факт от действителността, ползващ ревизираното лице, поради което доказателствената тежест за установяването му е върху него. С оглед обаче на констатациите по влезлите в сила АПВ, издадени от приходните органи, относно същия факт, който е бил от значение за определяне на задълженията, предмет на АПВ /чл. 110 ДОПК/, в тежест на приходните органи е да установят, че при наличие на противоречиви данни, са спазили задължението си за събиране на всички необходими доказателства, спазили са принципите на обективност и служебно начало - чл. 3 и чл. 5 ДОПК, а в частност са извършили и допълнителни проверки по реда на чл. 171 ЗДДС - Обмен на информация с данъчните администрации на други държави членки, вкл. и проверка кога и по какъв ред е дерегистриран по ДДС получателя, получателят декларирал ли е ВОП за стоките, има ли данни за недобросъвестност на доставчика. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред касационния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 и чл. 224, Върховният административен съд, осмо отделение