Решение № 439 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2014 г.

Решение № 439 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2014 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу решение № 7782/10.12.2013 г. по адм. дело № 4521/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 8566/18.11.2009 г., с която на Борислав Найденов Борисов е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът, в касационната си жалба и в съдебно заседание поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради изначално просрочие на подадената пред първоинстанционния съд жалба от страна на оспорващия Борисов, алтернативно се иска отмяна на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Борислав Найденов Борисов, жив. в гр. София, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. По съществото на касационната жалба настоящият съдебен състав счита следното: С обжалваното решение № 7782/10.12.2013 г. по адм. дело № 4521/2013г. на АССГ е отменена като незаконосъобразна заповед № 8564/18.11.2009 г. (неправилно посочена с № 8566/18.11.2009 г.), издадена от директора на Агенция "Митници", с която на Борислав Найденов Борисов, на длъжност главен инспектор с IV ранг в Регионална Митническа дирекция - София, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение. За да отмени обжалвания административен акт съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при частично спазване на установената форма и при съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правни разпоредби и с целта на закона. За да отхвърли доводите на ответника досежно допустимостта на жалбата, съдът приема, че административният акт не е бил съобщен на оспорващия надлежно, тъй като връчването му е било реализирано чрез нотариална покана. По силата на чл. 592, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, за връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Тълкуването на втората алинея от визираната норма налага извода, че връчването на книжа чрез нотариална покана е валидно и допустимо единствено, когато се касае за гражданско-правни отношения, т.е. за отношения между равнопоставени субекти. По отношение на административноправните отношения, където винаги е налице елемент на власт и подчинение в чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от АПК е предвиден специален ред за връчване - съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Няма данни Борисов да е търсен на постоянния му адрес от лице, натоварено от административния орган да връчва книжата или заповедта да е изпращана на лицето по пощата или по електронната поща. От приетото по делото удостоверение е видно, че пратка с адресат Борисов е била изпратена от Митница София чрез оператор на куриерски услуги. Лицето е търсено само един път, на 3.12.2009 г. и поради ненамирането му пратката е върната на изпращача. Съдът посочва, че административният орган не е изчерпал задълженията си по връчването. Дори и административният акт да е бил окачен на таблото за обявления на Митница София, съдът не приема, че този начин на съобщаване на акта е редовен, защото органът издал акта, е директорът на Агенция "Митници" и седалището на администрацията, в чиято система се намира той е с адрес, различен от този на Регионална Митническа дирекция - София, което е общоизвестен факт. Решението е недопустимо. Оспореният административен акт е издаден на 18.11.2009 г. Правилни са изводите на съда, че АПК указва специален ред за съобщаване на административните актове и това са предписанията на чл. 61. Съгл. ал. 2 съобщаването на административния акт може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Съгласно ал. 3 когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. В настоящия случай преюдициалният спорен въпрос е дали административният акт е бил надлежно връчен с нотариалната покана по реда на ГПК и респ. дали оспорването пред АССГ е било просрочено? Не е спорно по делото, че опит за съобщаване на акта е бил направен чрез лицензиран пощенски оператор. Неправилни обаче са мотивите на първоинстанционния съд, че с оглед съвкупните данни по делото административния орган не е изчерпал дадените му възможности за съобщаване на административния акт. Административният орган е реализирал способа на чл. 61, ал. 3 - чрез поставяне на съобщение чрез таблото за обявление на ведомството. Целта на предписанието е запознаване на адресата със съдържание на насочения към него административен акт. Следователно за да се завърши фактическия състав в конкретната хипотеза следва актът да се постави на видно място в териториалното поделение по месторабота на адресата. В този смисъл са неправилни твърденията на съда, че съобщението е следвало да се постави на таблото за обявление на седалището на административния орган, тъй като не съществува практическа възможност същия да се запознае със съдържанието на насочения към него административен акт, работейки в друго поделение на ведомството. Макар разпоредбата на чл. 144 от АПК да не е приложима в настоящия случай, предвид относимостта й към съдебните производства, следва да се посочи, че способите за съобщаване по реда на АПК не са изчерпателни, а примерни. За това говори формулировката на чл. 61, ал. 3, указваща, че съобщаването следва да се осъществи "и по друг обичаен начин". Съгласно чл. 46 ал. 2 от Закона за нормативните актове за неуредените в закон случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. По тази причина в настоящия случай разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс относно връчвания, реализирани след използваните способи за съобщаване по АПК следва да се считат за относими. Такъв относим способ е нотариалната покана, връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 61, ал. 3, предл. последно от АПК. В противен случай би бил нарушен както принципът за бързина и процесуална икономия, визиран в чл. 11 на АПК, съобразно който процесуалните действия следва да се извършват за най-краткото време, необходимо за целта и действието на административния акт, така и възможността на административния орган да упражни държавно-властническите си правомощия. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че и при двата предприети от директора на АМ способи за връчване на административния акт - поставяне на таблото за обявление в администрацията на Митница София на 3.12.2009 г. и връчване на нотариална покана на 18.06.2011 г. административният орган спазва закона. Поради това, дори да се приеме по-късната дата на връчване на съобщение за изготвения акт (връчване чрез нотариална покана) установения в закона срок за обжалване е изтекъл и жалбата се явява просрочена. Съдебното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено. С оглед изхода на съдебния спор на касатора следва да бъдат присъдени разноски за производството за двете инстанции в размер на 400 (четиристотин) лева, платими от Борислав Найденов Борисов. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение